"ВОЕННИ”  ПРОИЗВЕДЕНИЯ  И  НА  ШОСТАКОВИЧ

    Има такива, ще цитирам в този постинг три. Само едно от тях ако той бе написал, щеше да остане не само в историята на музиката, но и  в тази на Русия/СССР.

     Не е възможно големите турбуленции в света да не бъдат отразени в творчеството на хора на изкуството. Такава турбуленцция бе ВСВ, основите на която бяха положени от Ньойските „мирни” договори. Само един разумен човек по онова време се намери, президентът на Америка, Удроу Уилсън, с паметник в Свети Влас, който предупреди идиотите от Англия и Франция, те със самочувствието на „победители” във войната, която нямаше да спечелят без намесата на САЩ, че последствията ще са ужасяващи. Така и стана - само 31 години след края на ПСВ започна продължеието на този ужас, ВСВ. След този ужасна война светът стана друг, грешките от Ньойския договор не бяха коригирани, напротив, утвърдено бе заложеното в ПСВ зло. Ядро на това зло стана Империята на злото, която има ядрено оръжие и на този кон сега заплашва с война срещу човешката цивилизация. Началото й вече е положено, терористичната война срещу Украина, придружена с демонстративно заподмятване на ядрени оръжия.

    Ужасите на ВСВ бяха отразени в творчеството на доста композитори, чиито творчески път по време съвпадна с годините на войната. Такъв творец бе Бенджамин Бритън с неговото могъщо произведение, наречено Военнен реквим. За Прокофиев вече писах, той създаде по време на войната  4 камерни произведения. Седмата и Осмата му клавирни сонати без всякякакво съмнение се повлияни директно от тази ужасна война, докато Първата му соната за цигулка и пиано и Осмата му Клавирна соната са някак философски, в които освен борбата срещу злото е вкючена и причиняваната от него трагедия за хората, преживяващи този ужас.

   Немският композитор Паул Хиндемит, атакуван директно от ментора на културните дейци в Германия, Гьобелс, не оставя творби, свързани с този ужас, ВСВ. Неговият протест е свързан с взаимните му изяви на сцената с евреи, докато това е било възможно.

   Шостакович е типичен пример за творец, който наподобява на барометър за своето време. Втората и Третата му симфонии с хоровете в тях са повлияни от първите години на комунизма в СССР, писани са по приказ от НКВД. Четвъртата му симфония отразява голодомора в Украина. Седмата и Осмата му симфонии са в някакава степен програмни, защото в тях чрез музиката си Шостакович отразява трагичните събития по време на войната. Десетата симфония е писана смед смъртта на Сталин и поставя въпрос: А сега /СССР/ накъде? Единадесетата симфония е писана по случай унгарското въстание през зимата на 1956/57 г. Той прави аналогия с решаващата за Русия 1905 г. Дванадесетата отразява атаката /от идиотите/ на зимния дворец. Като музика тя отново е много велика, но и тя е свързана с истроията на Русия. Интересно обаче, името на симфонията, вероятно поръчано му от дебелата украинка свИня, Хрушчо, „Памяти Ленина”, остава.

   Три произведения на Шостакович са писани по време на ВСВ. Първото от тях е Седмата му симфония. По това време Шостакович живее в Лнинград, който е обсаден. Студ, глад бомбардировки, голяма част от хората там умират. Това ужасно време Шостакович чрез музиката си рисува най-правдиво.

   Симфонията по строеж отговаря на класическите симфонии, тя е в четири части. Размерите й обаче са гигантски, по продължителност тя е колкото Деветата на Бетховен.Макар в светла тоналност, до мажор, Шостакович рисува ужаса от онова време.

   Симфонията е много популярна заради марша на идиотите в нейната първа час Той започва /само !!!/ с едно барабанче, но звуковата мощ нараства и нараства, за да достигне до кулминацията, когато идиотите с личното си оръжение бият крак по паважа. Такава градация в свое произдедение постига само Морис Равеел в пиесата Болеро.

   Страхотен е и финалът на симфонията. Руснаците го наричан жизнеутверждающий, така е. Вярята на Шостакович, че тези идиотщини ще свършат, че животът отново ще стане нормален, доколкото той може да бъде такъв по  времето на Сталин е много силна.

   Музиката на Шостакович в тази симфония е безсмъртна.  Тя не важи само за времето, когато е писана и когато е било ясно кои са идиотите. Това е произведение навлиза в духовния живот на хората и  просветените могат винаги да го усъвременят в съзнаниеето си с образи, подобни на тогавашното зло. Слущайки тази музика, аз си представям сегашните творци на световното зло, които с надянати на тях автомати Калашников маршируват под звуците на „Марша на идиотите”. Най-подходящите за такъв марш днес са Путин, Ким Чен Ун, айатоллах Хименей, Радев, Орбан, Фицо и присъединилия се към тях Тръмп. Пръв в строя слагам Путин, последен Тръмп. Бих ги ги изкарал на площада в Санкт Петербург, ще им пусна музиката на симфонията и ще наблюдавам как бият крак по паважа.

   Тази симфония не влиза съвсем в стандарат, тя отговаря и за програмна. Но всички,  просветени в музиката и историята са на едно мнение, тя е гениална. Музикантите обичат музиката й, но познаващите по-дълбоко историята я считат и за страница от историята на СССР.

    Положението в Ленинград става много страшно, хората от града биват интернирани в градове във вътрешността на страната. Така Шостакович го озовават в гр. Куйбишев. Военните действия обаче достига и до този град, но във идва времето, когато американците с техните летящи крепости разрушават Германия и тя вече не воже да произвежда боеприпаси, храна и дрехи за войниците и губи войната. До Куйбишев обаче се водят продължително време сражения, които Шостакович рисува в своята Осма симфоня. Тя е още по-програмна и от Седмата. Симфонията е петчастна. Кулминацията на военните действия е в Третата й част, където темата е тритонова. Таза тема се провежда под звуците на атаката със снряди, бучене на военни машини и самолети. Темата накрая остава само в тимпана.

   Четвъртата част като форма представлява Пасаклия. Тя изобразява прибирането на телата на убитите войници по време сражението и погребването им.

   В Петата част има малко просветване. Спомням си за изказване на Шостакович на въпрос на журналист, в което той избягва да даде отговор върху какво работи и отговаря: Животът продължава.

    Симфонията е в напрегнатата тоналност до минор.

    Най голямата трагедия обаче от тези години присъства във Второто клавирно трио на Шостакович. Неговият събрат в изкуството, Солертински, умира по време на войната от студ и от глад. Това е голяма трагедия за Шостакович, който пише в негова памет това знаменито трио. Трагедия, която се задълбочава, за да достигне кулминацията си в Третата част на триото, във форма Пасакалия. Темата е хорална, акордова, в осем тона, колкото е и темата на Пасакалията в Четвъртата симфония на Брамс. Темата се провежда от трите инстрпумента, тъгата е безганична. Такова могъщо трио след това на Шостакович няма. Макар камерно произведение, то носи огромен заряд. Леко просветляване има в Четвъртата му част. Като музика това трио е доста тудно за изпълнение. Огромен товар трябва да изнесат на плещите си изпълнителрите му.

    Извън темата:

    В социалните мрежи все повече се изявяват поръчкови тролове и совершенни беспросветники. Към тях имам препоръка:  По-разностранно да с запозноят с времето на Сталин, да си отговорят на въпроса на Шостакович в Десетата симфония, „А сега накъде”, и тогава да химнословят или псалмосломят Путин в неговата тридневна СВО в Украина, прерастнала в отечественная война.