„ВОЕННИТЕ” ПРОИЗВЕДЕНИЯ НА ПРОКОФИЕВ

  Наскоро писах за Прокофиев, но пропуснах нещо важно. Музиката му наподобява на звук от струна, опъната до скъсване, толкова напрегната е тя. Тази „струна” обаче наистина се къса, но не изведнаж. От творческото напрежение Прокофиев се разболява от високо кръвно налягане, което не се влияе от терапия. По-малко напрежение трябва при такива случаи, което означава и по-малко усилия в творческата му дейност. При Прощофиев това е нямало как да стане и той умира от инсулт.

   По време на ВСВ Прокофиев, макар и с пааспорти за още няколко държави, живее и твори в СССР. Тази трагедия, войната, няма как да не навлезе и в неговото творчество. През тези ужасни години Прокофиев създава четири произведения в камерния жанр, които биват наричани военни.     

     Първото т тях е Сонатата му за цигулка и пиано във фа минор оп. 80. Тоова е едно могъщо произведение, пропито с напрежение. В него той отразява духа на времето.  Сонатата е писана много дълго време, завършена е по време на войната. Посветена е на нейния първи изпълнител, Давид Ойстрах.

   Другите му три произдедения са също в камерния жанр,  Сонати за пиано. Любимата ми от тях е Шестата, оп. 82. Тя е писана преди започване на войната, но всички са знаели, че война ще има. Тя не е трагична както цигулковата, но е изпълнена с безпокойство.

   Следващата му соната, Седма, оп. 83 има и име,”Сталинградска”. Тя е по-кратка, само три части, музиката е гениална.

   Същото важи и за Осмата му соната с оп. 84. Тя обаче звучи повече като размисъл след военните ужасии, но е писана по времето на предните две.

   Извън „военните” сонати, Прокофиев пише и още една за пиано Девета, с оп. 103. Като музика тя е най-сложната. След края на всяка част се провежда темата на следващата.

   Прокофиев слага надпис на Деветата си соната, Последна. Че е последна е ясно, но дали това няма и друг смисъл, той да е предрекъл, че след него такава соната вече никой няма да напише.

    Приятно слушане на тези гениални произведения.