КЪМ ЕЛИТНАТА НАША МУЗИКАНТКА, Г/ЖА ДАНИЕЛАА ЧЕРПОКОВА – ПОЗДРАВ С ЕДНО ЕЛИТАРНО ПРОИЗВЕДЕНИЕ

    Вчера присъствах на изява на учениците от НМУ „Любомир Пипков” по случай 50 години от смъртта на титана на ХХ век – Дмитрий, Дмитриевич Шостакович /1906-1975/. Не мога да нарека тази изява на децата продукция, защото за тази тяхна възраст показаното на сцената бе академично/!!!/. Огромният труд за тази изява бе положен от г/жа Черпокова, която завежда Камерна музика в НМУ и Нисък щрайх. Тя е челистка, но преди всичко музикант и много вътре в музиката. Познавам я от 40 години. Освен в училището, където подготви много добри челисти, тя се изявява и на сцената в камерни състави. Изпълнявала е и концерти с оркестър, но не съм присъствал на тях. Един от любимите й концерти за чело е Вторият на Шостакович.

   Тя ме покани лично, когато се срещнахме на изява на неин ученик, челиста Сион Найман. Дълго говорихме за плановете й за тази изява, явно мисълта й бе много ангажирана с нея. Аз съм доста запознат с творчеството на Шостакович. Когато ми каза каква ще бъде програмата, аз изказах мнение, че е добре в нея да има част от някой струнен квартет, също от Клавирния квинтет и от Второто му клавирно трио. То е гениално. В момента чувам осемте акорда, тема на Пасакалията на третата част на произведението.

   В програмата имаше части от тези произведения, а Второто му клавирно трио, написано по случай смъртта на музиковеда Солертински бе изпълнено цялото. Изпълнителите, 22 ученици от НМУ бяха на много високо ниво като дух, те свиреха като да са на олимпиада. По едно време се замислих когато изпълняваха Триото. Ако не знаех, че са ученици и слушах изпълнението им, бих преценил, че това са зрели музиканти. Същото важи и за Струнния квартет, бяха се спряли на Третия.

   Изпълниха и една част от Клавирния квинтет на Шостакович, мисля, че се казва Скерцо. Напомням, че този квинтет е писан преди струнните квартети и започва с Прелюдия и фуга.

   Слово преди концерта произнесе г/жа Черпокова, с което  показа дълбоките си познания за музиката, специално тази на Шостакович, а също за делото и живота му, много труден за едни творец, бих казал ужасен. Да спиш и да очакваш че в 5 часа ще те събудят и отведат за справка... Тя изтъкна, че той често пише за смъртта, като посочи и причината – от 1936, когато Сталин започва чистките, до 1953, когато умира,  Шостакович е бил непрестанно изправен пред смъртта, била тя като неговото изчезване, изпращане в лагер или друг начин. Пропусна да спомене нещо за последните дни на Шостакович, когато той е в дачата си край Москва и е посетен от нашия музикант Михаил Ангелов. Шостакович дописва на леглото – вече не може да става - Алтовата си соната, най-великото произведение на света в този жанр и показва изсъхналата си дясна ръка, казвайки:

-       Това е моето наказание, защото някога тази ръка

поздравяваше Сталин...

   Чест и почитания към Госпожата за пътя, който измина като музикант до сега, но ако отвори постинга ми, поставям й и една задача, точно като за нея, защото тя е челистка, а именно:

   Транскрипция на Алтовата соната за виолончело. Мисля, че е възможно. Челото има същият квинтов строй като виолата, но с една октава по-ниско. Ще е доста по-трудно за изпълнителя обаче, защото интервалите са  по-големи, а звученето, това остава загадка за мен.  Щом при Франк това е възможно, при това цигулка/виолончело и то в същата тоналност, защо да не може и при тази Соната.

   Поздравих госпожата след академията, от вълнение тя се разплака. Сега я поздравявам с едно елитарно за самите музиканти произведение – последната творба на историка на Русия и СССР, сторил това чрез възможностите на музиката.

  Послепис:
  Най въздействащите ми камерни произведения на Шостакович са Алтовата му соната и Второто клавирно трио. Клавирното трио е писано в Ленинград, когато градът е обсаден. Тогава ВЕЛЕКИЯТ /!!!/ руски музиковед Солертински умира от глад и от студ. Пасакалията му звучи като тази от неговата Осма симфония, погребението на убитите войници при Куйбишев.
   Алтовата му соната също е много силна. Тя е неговият Реквием. Шостакович е успял да я довърши, но не и да я чуе в живо изпълнение. В  послредните си дне.и в леглото на дъсчица Брамс пищ.ше своят Реквием, Четири строги напева. Този титан, когото наричат съвременният Бах завършва живота си по  подобен начин. Велики хора, които почиват от делата си, но Духът им е жив и ще бъде част от духовния живот на истинскиге Хора, не а изродитЕ, които днес яхнаха света.