ДА  ПОСЛУШАМЕ  ЕЛИТАРНА  МУЗИКА

   Доста постинги имам за музиката, в тях съм изтъквал често връзката на големи автори с предците им. Един от най-великите диригенти на света, Ханс фон Бюлов, свързва трима велики композитори, които нарича Трите Б. Буквата Б е част от името им - Бах, Бетховен, Брамс. Брамс казва за Бетховен: „Титан, чиито стъпки винаги чуваме след себе си.” Той се учи от достиженията на Бетховен, но и нещо повече - след него се осмелява да напише симфонии. Още от млад, Брамс е  повлиян от творчеството на Бетховен, давам и пример, от неговата Денета симфония, вдъхновила Брамс да напише първият си Клавирен концерт. Не точно класически, повлиян от Движението тогава „Буря и натиск”. Ханс фон Бюлов нарича Първата имфония на Брамс Бетховен-ова десета, Цигулковия му кънцерт Бетховен-ов Втори, Първата цигулкова соната – Бетховен-ова Единадесета, Първата му соната за виолончело Бетховен-ова Шеста.

   В този постинг ще се спра на две сонати за виолончело, Петата от Бетховен и Първата от Брамс. Макар и немузикант, осмелявам се за кажа, че така, както ако го нямаше цигулковият концерт на Бетховен, нямаше да го има и този на Брамс, ако нямаше Петата соната за виолончело и пиано а Бетховен, нямаше да има тази безсмъртна соната на Брамс. Полифонията от Сонатата на Бетховен присъства в Сонатата на Брамс, но има и още нещо. В Третата част на сонатата темата на фугата е взета от сборника на Бах, Изкуство на фугата.

   Прав е бил Ханс фон Бюлов, да свърже тези три автора и да ги налича Трите Б.

   Приятно слушане!

  Сонатите са трудни като форма, но на тези, които обичат музиката ще им доставят радост и вяра в днешното трудно време на изроди и че най-злобният изрод, /б. м. Путин/, който с ракети тероризира цяла държава, избивайки мирното й население, ще си получи заслуженото. Заедно с тези, които го подрепят активно, пасивно или проститутскими способами.  Животът има край, изкуството – не, защото то е мост между поколенията. Ние, смъртните, понесени на крилете на музиката, по-леко ще преодолеем трудното време, което ни споходи в живота ни. Давам пример с Бетховен, който е имал много труден живот. Въпреки това всичките му произведения завършват оптимистично с изключение на едно, Уверюрата Кориолан...

упрекна, че съм сторил това под давленье на някакъв заказ, защото имах доста критика срещу ужасното време, в което е живял Прокофиев в СССР. Прав е свръхнадаретият блогър, фана ме. Благодарение на интуицията си той усети, че аз съм авършил дведневен ускорен курс по музика в Центъра, където придобих необходимите познания и поради това, често пиша на тази тема.
Като напиша постинг за Тихон Хренников обаче свет че му се увие /увърти/. Он за него не е и чувАл...