ОБИЧАМ  МУЗИКАТА !!!

   Вече се размислям за последните ми полезни ходове в живота и преценявам, че днес сторих един такъв - подарих грамофонните си плочи на БНР !

   Като хвърлям поглед назад си спомням, че първите си грамофонни плочи купих когато бях студент първи курс във ВМЕИ през 1964 г. Предишните две години бях войник, а по предните – ученик. Като ученик обаче се запознах с доста музикални произведения, които излъчваха по радиото. Тогава имаше вестник Радиопреглед, от който набелязвах произведенията, с които да се запозная.

   След 1964 г. музиката много трайно навлезе в живота ми. Купих си грамофон, а тогава имаше доста широка гама музикални произведения по руските книжарници, от които си купувах плочи с произведения, към които имах интерес. Предмно от руските книжарници намирах литература за доста от тези произведения, за съжаление голяма чат от нея фейк, цитирам един музоколог, Друскин и една музиколожка, Конен.  Имаше обаче и книги в превод на руски от чужди автори, като някои от тях бяхя ппеведени и на български.

   Най-качествените плочи бяха чехските, след тях ге/де/рманските, после руските тип стерео. Българските също имаха високо качесто на записите, но те съдържаха предимнто забавна музика.

   Успоредно с това имах магнетофон и записвах интересни за мен произведения от програма Орфей.

   След появяването на компактдисковте се ориентирах към тях, набавих си и съответна апаратура. Постепенно предлагането на нови плочи започна да намалява. И когато те почти изчезнаха от книжарниците се появи последния модел висококачествен трамофон с предусилвател и минимален натиск на иглата върху каналите на плочата поради динамичната му доза.

   Имам и подааръци с виококачествена техника, която по радиата бе заменена с електронни носители. Най-добрият ми радиограмофон е един Филипс тип FP 9410, който бе на Радио „Витоша”.

   Постепенно ползването на тези плочи започнах да преустановяваам, защото много от записите са качени в Интернет. За съжаление това не е професионално направено.  Доста от тези записи не са на висотата на носителя. Любителска работа. Един обичащ музиката, немузикант,  трудно може да избере кой от няколко записа да качи, преценката му не винаги е най-добрата. Все повече записи обаче се качват в Интернет и ако произведението се търси на латиница, почти всичко бива намирано.

   Редно бе да се замисля за плочите си и да направя така, че те да останат и от тях да се качват записи в Интернет. Защото те могат да имат и много лош край, просто да ги изхъврят след мен. Това не е музика на Трифонов, на Кондю, на Азис, която простащината наложи. Намерих обаче решение – плочите си дарих на БНР. Те са към 2000, като в тях има златни записи и интегрални произведения от определени автори, напр. всичките симфоннии, квартети, сонати и др. Сега се замислям колко ппоизведения съм слушал и то не за да ми звучат - аз не съм меломан, а образован любител-музшкант. Преживявал съм всичко, което съм слушал, търсил съм литература за произведенията и за авторите им. Спомням си и сега как изглежда композиторът на картотената обложка на плочата, напр. статуите на Родин на композитора Брамс. Чел съм многократно и написаното за поизведенията на гърба на плочите. 

   Имам плочи със златни записи, цитиирам само две. Единият комплект е с 4 плочи на операта Дон Джовани. Това е върховото изпълнение на операта, което съм слушал. Певците и оркестъра, диригентът и др. подробности са написани само с две думи: Испольняет оркестр...Явно това е някакъв пиратски запис, но много велик. Такъв е и записът с операта Фиделио. В момента чувам с вътрешния си слух Квартета от Първо действие. Записът на операта Борис Годунов с Борис Христов също е велик. А Десетте сонати за цигулка и пиано от Бетховен с Ойстрах и Ямполски!

     Грамофоните ми също бяха много добри, за всеки имам резервни дози. И те заминаха за БНР. Най-скъпият ми грамофон, Филипс, подарък от Радио „Витоша” обаче не намерих сили да подаря сега, запазих си го като напълно изправен интериор. Ако го махна от мястото му някак ще остане празно не само в стаята, а и в душата ми. Той е с две колони и специална маса за комплекта.

   Отбелязвам още една важна за мен година за музиката, 1973-а, когато за първи път в България гстролира Вайсенберг. Това е годината, от която започна сериознаата ми работа върху музикаата, ако така мога да се изразя. За мен обаче това е истината.

   Фонотеката ни от CD също е огромна, вече обмислям идеи как и тя да бъде опазена след мен, защото тя е огромно ДУХОВНО богатство. Във времето, което ме върти водовъртежа на простащината, която гази не само нас, но вече и целият свят, а необходими нестандартни решения. За оставащата част от фонотеката, за нотнати ни библиотека.

   Търся ги...

    Ако някой отвори постинга ми, имам музикален  поздрав към него – любимата ми Симфония на Шостакович, №8. Едно наистина елитарно пръизведение, прочитът на което не е само музикален.