С посвещение на починалата от рак пианистка Ася Василенко:

ТЕМИ НА РУСКИ НАРОДНИ ПЕСНИ В НАЙ-ТРУДНИТЕ КАМЕРНИ ПРОИЗВЕДЕНИЯ – СТРУННИТЕ КВАРТЕТИ НА БЕТХОВЕН

    Поне от месец имам доста напрегната музикална „програма”, канен съм на концерти и рецитали с млади, прохождащи в музиката бъдещи сериозни музиканти. Някои от тях са бивши ученици на съпругата ми, контактите между нас остават.

   Във връзка с изявите им слушах доста техни изпълнения като солисти, участници в камерни ансамбли или като солисти с оркестър. Произведенията, които те изпълняват са ми познати много от преди времето преди те да са били родени и поради това аз винаги имам какво да им кажа за произведенията, за мястото на тези произведения сред осаналите произведения на автора, както и за връзката им с други произведения на автора и други автори. Времето, когато слушах музика за да се запознавам с нея вече е покрай мен, нямя повече масто в харддиска ми, където да я съхранявам. Дойде времето на великите изпълнители, камерни състави и филхармонии, изпълняващи произведения от различни автори и епохи, които познавам от десетки години. С вълнение посещавам и изявите на младите музиканти на сцената даващи всичко от себи си при изпълнения на музиката, в която те са се открили.

   Преди две седмици завърши Конкурсът „Панчо Владигеров”. Той бе международен, проведе се в Консерваторията. Имаше доста силни участници, между които от Беларус, Русия, Полша, Хърватия и др. страни, в журито имаше видни музиканти от цял свят, вкл. от Южна Корея.  Произведенията, които бяха изпълнявани бяха много трудни, цитирам Сонатата в си минор от Лист.

   Много ми е трудно да кажа кой изпълнител най-много ми харесва от тези, които са най-добри. Отчитам какъв труд е положен, как детството, игрите, са били пренебрегнати заради изкуството. В репертоара на кандидатите за победител на конкурса има произведения от автори, където те са по-силни отколкото при други автори. Имах предвид трима кандидати достойни за престижа в еднаква стерен. На заключителния концерт обаче, когато се изпълняваше концерт за пиано и оркестър най-убедителен, бих казал над всички, бе Ивайло Василев. Той е роден музикант, а като пианист над него поставям само една рускиня на неговата възраст, Александра Довган, страхотна, особено при полифонията. На 18 години тя вече е завършен артист.

   Ивайло се справи блестящ  с Петия концерт на Бетховен, по-хубаво изпълнение рядко съм слушал. След това изпълнение аз бях сигурен, че той ще е победител, така и стана.

   Интереното за мен в случая бе изпълнението на тимпанистката в оркестъра. Железен ритъм, тремоло на тимпана като звънец, съвършенство. Такава бе тимпанистката на Филхармонията, Румяна, заемаща този пост дълги години. Имам някакъв рефлекс, при възприемането на музиката, ухото ми следи с внимание тимпана.

   Руска тема в произведение на германски композитор – има и такава. Цитирам два повода, първият от времето на Бах. Руският посланик в Лайпциг, Кайзерлинг, поръчва на Бах да му напише музика, която да го приспива, защото не можел да спи. Бах твори безсмъртното си произведение Вариации Голдберг. Поводът не е на основата на музиката, а страничен.

   По времето на Хайдн пък е трябвало да се окаже внимание пак на руския  посланик, този  път във Виена.Хайдн му посвещава 6 квартета, наречени Руски. И тук поводът не е музикален, но квартетите са прекрасни и вдъхновяват Моцарт да напише неговите 6 квартета, посветени на Хайдн, върхът в този жанр за онова време.

   При Бетховен поводът да включи руски теми в три от своите квартети е именно музиката. Във Виена по неговото време посланик е княз Разумовски. Той е голям любител на музиката, свири прилично на цигулка. Спонсорира музиката, лично Бетховен, познават се и дори в квартета на Шупанциг понякога Разумовски свири партията на втората цигулка. Този княз носи от Русия музикален материал на Бетховен, теми от руски народни песни. Бетховен ги харесва и ги включва като теми в своите Три струнни квартета оп. 59, посветени на княз Разумовски. Те звучат страхотно, руски теми в произведение на германец и то в най-сложната камерна музика, струнният квартет. Прилагам в линкове тези квартети.
     Княз Разумовски събира в посолството огромна нотна библиотека, но при пожар всичко изгаря...

      А сега за Посвещението:

      Госпожата бе дълги години преподавател по пиано в НМУ „Л. Пипков”. Съпругът й, Александър Василенко е професор в НМА „Панчо Владигеров”. Голямата им дъщеря, Виктория,  също е пианистка, преподавател е в НМА, а малката дъщеря, Валерия, започва кариера на певица. Музикално семейство.

   Василенко е украинец, преселили са преди много години в България. С него говорим за музика, но и за случващото се в Украина, за което той много страда. И пита, как е възможно толкова много хора в България да подкрепят агресията на Путин.

   Четвъртият линк, от Струнния квартет на Бетховен, част 3, наречена Благодарствена песен по случай оздравяването е за опечленото семейство. Това е музика за професионални музиканти.

   Мир на госпожата, твърде рано почина, на 59....

Азис, Кондю, Трифонов. Но се страхувам, че докосвайки се до вершините на тези автори такъв интерес ще прояват блогърите към постинга ми, че от проникване в него ще го подпалят или експлоадират...