НАЙ-ВЕЛИКИЯТ УКРАИНСКИ КОМПОЗИТОР – СЕРГЕЙ СЕРГЕЕВИЧ ПРОКОФЬЕВ

 

   Украинците, подобно на румъците, българите, чехите и др. страни от този регион са музикално надарени. Във връзка с трагедията, която Путин случва на Украина в момента с подкрепата на няколки изрода, изявяващи се като негови проксита или троянски коне в няколко  постинга пиша само за украинските музиканти, известни по целия свят. Имам постинги за тях – Изаак Щерн, Натан Милщайн, ЯшаХайфец, Давид Ойстрах, Емил Гилилс, Святослв Рихтер. Много от украинските музиканти избягаха от СССР докато това бе възможно, като обогатиха духовно страните в Европа и Америка,  които ги приеха и им предоставиха възможности да творят. Любимият ми цигулар от това поколение е Изаак Щерн, установил се в САЩ. Той освен че изпълнява на най-високо ниво инструметалните концерти е недостижим изпълнител и в камерна музика. В камерен състав, би бил той клавирно трио, квартет или друг сътав, той е най-важната фигура в него, който и артист да е на клавира, най-важият инструмент в състава. Има ли го Щерн в някой камерен състав, това е гаранция за върхово изпълнение на представяните творби.

   За да умаловажат този факт за украинците, музикалните офицери в НКВД квалифицират тези музиканти като съветски, защото под съветски разбират руски, а избягалите от Голямата страна украински музиканти те прнебрежително наричат одеските евреи.

    Най-великата личност, дар Божий за Украина в музиката обаче е Прокофиев. Той роден през 1891 г. в донбаското село Сонцовка, прекръстено от комунистите с просташкото име Красно село. Баща му е агроном, далеч от музиката, майка му музикант и притежава скромен талант в тази област. Тя е първата му учителка по пиано и осъзнава колко музикален е синът й. Поради музикалния му талант семейството му осигурява сериозно обучение по музика и Сергей напредва. На 5 годишна възраст пише и първата си пиеса за пиано.

    След първоначалното си обучение по музика в дълбоката провинция, той заминава в Петербург, където учи при най-добрите музиканти тогава в Русия – Глиер, Лядов, Римски-Корсаков, Есипова, Антон Рубинщайн. Прокофиев изучава композиция, дирижиране, анализ на музикалната форма, оркестрация, свири и на пиано. Какво е нивото на младия музикант, завършил Кнсерваторията се разбира по музиката му, с която той завършва музикалното си образование,  неговата Първа симфония, наречена от него Класическа. Това произведение е познато, обичано, наситено с хумор и се изпълнява по цял свят. По това време той пише и Първия си клавирен концерт, и той шедьовър.

    Прокофиев е изключителен пианист, може би какъвто някога е блил Лист.  Музикантите, слушали неговите изпълнения твърдят, че той притежава железен ритъм, което означава мислене, команди, ръце – съвършенство.

   От Прокофиев има автобиография, от която се вижда колко разностранна личност е бил той. Освен от музика, той е разбирал  от селско стопанство, интересувал се е от техника, имал е сериозни познания по локомотивите. По това отношение аз приличам на него, защото също имам познания не само по локомотивите, днес не само парни, но и по ж. п. инфрастуктурата.

    Макар още твърде млад, Прокофиев става известен в Русия и това косвено помага за неговото развитие в един много труден момент, когато страната е завладяна от простащината и интелектуалците се считат за техни врагове. Ето какво се случва с Прокофиев по това време:

    Той е на 27 години, има планове да посети Европа и да се запознае лично с музикалната култура там. Отбелязмам, че тогава звукозаписна техника не е имало, не е имало и транспортните връзки със съседните на СССР държави са се осъществявали само с влак, който е пътувал много бавно. По това време Русия вече е яхната от вълната ВОСР и за интелектуалците не само, че няма никакви перспективи, но те са и трън в очите на простащината, прегазила страната и срущу тях се води линия на конфронтация, включваща интерниране, затвор, изпращане на лагер в Сибир.  Ителегинцията е реакционна маса, е казал Ленин, джелатите на ФЕД/зерджински/ са били инструктираани що да сторват с тях.  Тогава е измислено и обвинение, повдигано срещу голяма част от тях, че са формалисти. След такова престъпление е следвало изпращане в Сибир или расстрель макар обвиняваните да не знаят що е това формализъм. Аз обаче знам, защото го намерих в речник по естетика. В музиката си композиторите когато не прилагат партийност и социалистически реализъм.

    Извън темаата, вмъквам, че Шостакович, роден 15 години след Прокофиев е бил обвинен че е формалист, но му се е разминаало благодарение на Андрй Жданов, който го задраскал от списъка за казнь.

   И още един пример с вменяване на обвинение:

   Обвинили ятачката на отряда Чавдар, баба Еленица, че е привърженик на култа към личността. Затворили я, тя се притеснила, хванала 100% диабет и починала без да знае що е това, култ към лиичността. Комунистическите метастрази на мисленето още са живи в главите на изродени умствено обекти, от които цитира два наши, Мунчо Радев и Копейкин.

    По това време Ленин назначаваа за комисар на културата Анатолий Луначарски, обазоваан човек. Това първо, но зает с революцията и болестта, козято разяжда тялото му –сифилис, донесен от Италия - Ленин не е отделял голямо внимание на културата и така Луначарски придобива някава своя власт в тази област. Тя продължава до 1922 г. когато Бащата на народите, Сталин, взема властта и навсякъде слага свои хора, като много от предишните първи са били застреляни заради вменени им обвинения, напр. че са формалисти, врагове с партиен билет и още много, много такива...

    През 1918 г. се е състояла среща между Луначарски и Прокофиев в Петроград. Прокофиев му казва какво иска да направи - да отиде да се дообразова музикално в Европа. Луначарски му обяснява, че тръгне ли на запад дори с негово разрешение, от комисариата по култура, воините на Дзерджински ще го убият. И му дава документ, нещо като командировъчно да отиде до Европа, с който той законно да напусне СССР, но като се придвижва на изток. С този документ, чрез който Прокофиев запазва съветското си гражданство след изминати хиляди км. достига до Владивосток.  По това време в Далечния изток още не се е знаело, че в Русия има революция и пътуването е било все още безопасно, нямало ги е убийците на Джерджински.  

   Пристига Прокофиев с кораб в Япония, арестуват го поради подозрение, че е съветски шпионин. Има нещо съмнително в пристигането му, пътува за Европа, а се оказва в Япония. Разбрали са японците каква е истинаата, Прокофиев организира и изнася концерти там. Следва второ пътуване с кораб, до САЩ. Веднага го аестуват и там с подозреие,че е съветски шпионин. Как да обясни Прокофиев, че пътува от СССР за Европа, а се оказва в Калифорния. Тук по-трудно Прокофиев обяснява, че не е такъв, но не му вярват – за Европа пътувал, а в Япония бил, сега в Щатите. Доказва той тезата си, започва да работи като музикант. Не остава доволен от работата си там, причинната е ясна. Не се интересуват много-много от музика американците, още повече от неговата, доста различна то тази, която е популярна и с която музикантите на Европа са запознали при гастролите си там американците. Не съм чел да е имало среща между него и Рахманинов, който в Шатите вече е утвърден музикант.

   След 2-3 години в САЩ пътуването на Прокофиев към Европа продължава. Той се устаовява в Париж, където се среща с големи музиканти, негови съвременници. Контактте с музикантите там не са много добри, защото Прокофиев има характер, който е труден и общенията с него са трудни.

   След няколко години в Париж, Прокофиев се премества в Берлин. Изнася концерти като пианист и предтавя творбите си по цяла Европа, запознавайки публиката със своите творби.  Придобил известност, той се възползва от съветския си  паспорт и на два пъти посещава СССР, като изнася концерти и рецитали не само в Москва и Ленииград, но и вУкраина, родината му. При тези две посещения той се размъчнява за руския език, не иска да слуша повече чужди езици и през 1932 г. се завръща в СССР след направен пълен кръг по земното кълбо. Предагат му високи длъжности в престжни институции. Иоще нещо, идвайки от чужбиа, той вече е подозрителен, защото може да е разработван за разведчик. До последния му ден, 5. 03. 1953 г. той е следен от НКВД, та и след това, защото точно те го погребват. Ще опиша това по-късно.

   Идвайки в СССР от НКВД му дават заявки за определени творби по някакъв случай напр. откриването на Волго-Донския канал. Поръчка от НКВД той получава и за юбилейната 1937-а година, когато се чества 20 годищнината на ВОСР, пише масова песен.  И двете произведения като музика се прекрасни. Поръчват му да пише и музика към филми за ВОСР. Музика от най-висок ранг! От НКВД обаче го следят, една сутрин идват по тъмно и отвеждат жена му Галина някъде. Никаква вест след това за нея няма. Но и от страна на Прокофиев нищо писано от него по този случай няма. Имам подозрения защо така е станало, но не съм намерил нищо до сега във връзка с ареста от НКВД на жена му и вероятното й изпрагане в Сибир или казнь още на Лубянка.

    Прокфиев е един от най-великите композитори на своето време. Негови съвременници са Барток, Хиндемит, Бритън. Чак сед мъртта им те бяха признати за класици, Прокофиев бе признат за такъв приживе. Велика фигура в музиката, равен на него е само Шосткович, макар съвсем различен като творец. Тези двамата са най-великите композитори на ХХ век.

    Защо когато музикалният живот в Западна Европа вече е позатихнал, а в Източна Евпора и Русия е в подем, имам свое обяснение. Взривът на музикалната култура през ХVІІ-ХVІІІ век,  цетър на който се явяват Германия и Бах е причинил вълни, чрез които това изкуство се разпрострнява в страни. На тези вълни се въздигат новите велики композитори, които пишат музиката на своето време когато вълнат ги достигнат и издитнат. За да да станат през ХХ век най-велики композиторите Прокофиев и Шостакович.

    Творчестното на Прокофиев е много горямо, той твори във всички жанрове. Според мен - подчертавам, че съм немузикант - най-великата му творба е Кантатата  „Александър Невски”, каквито са Високата меса за Бах и Немският реквием за Брамс. Прокофиев твори опери с хумористиччо съдържание, тип буфа, но и такива от гипа сериа, като „Война и мир”.

   Симфоничното творчестно на Прокофиев се състои от седем симфонии, още първата от които е на много високо ниво. Аз харесвам най-много Седмата. Изключителен фен съм на симфониите на  Шостакович, към  тези съм се отнасям с по-малко вниманиие, но в основни линии ги познавам.

   Прокофиев е и балетен композитор. Най-популярния му балет е Ромео и Жулиета, чиято музика той преработва за пиано. Прекраасни са пиесите. Едвали някой не познава пиесата с дуела между Монтеки и Капулети или Жулиета девойка. Велики пиеси !!!

   Голяма част в творчеството му заемат неговите концерти за инструмент и оркестър. За пиано той пише 5 концерта, като Четвъртият е за лява ръка и е посветен на загубилия в безумната ПСВ дясната си ръка най-долър пианист на Европа, Витгенщайн. Всичките му клавирни концерти са много трудни, най-популярни са Първият и Третият. Те не слизат от сцените.

   За цигулка Прокофиев пише два прекрасни концерта. Когато се връща в СССР го посрещат с Първия му концерт, изпълняван от Ойстрах. След концелта Прокофиев критикува Ойстрах, като му казва:

-       Молодой человек, вы играете так точно, как не надо...

След този случай те се запознават, Прокофиев му

посвещава Първата си соната за цигулка и пиано, играят и на турнир по шах за двамата.

   Прокофиев пише и Симфония концертанте за виолончело и орестър, но от НКВД намират нещо нередно в музиката и му вземат партитурата. После по памет Прокофиев възстановява симфонията, но не е същата според думите му. Партитурата не му е върната от офицерите от НКВД, работещи в сектор Музика.

   Прокофиев пише две пекрастни сонати за цигулка и пиано, една за виолончело и пиано. Класическият запис на тези сонати е с Ойстрах.

   Още две сонати пише Прокофиев за струнни инструменти, една Соната за соло цигулка и една за две цигулки. За не пропусна и пиесите му за глас и пиано.

   Много голям дял в камерното му творчество заемат неговите девет сонати за пиано. Първата е близка до тези на Рахманинов, още не е излетял от какавидата самия Прокофиев. Останалите освен много красиви са и много оригиналн. Третата е едночастна. Триадата от 6-а, 7-а и 8-а Сонати е връх в световната литература. Те са писани по време на войната, кагато той пише и Първата си соната за цигулка и пияно и затова са наречени Военни. Деветата му соната е по-специална – темата,  с която завърщва предходната част влиза в следващаата част на сонатата. Много красиво, но и сложно произведение. Написвайки тази соната, Прокофиев добавя в ръкописа горе: Последна соната. Вероятно е искал да каже, че тази соната ще му е посведната, няма ккаво повече да каже в този жанр, вероятно е и нещо друго – че такава соната вече никой след него няма да напише. За неговите сонати тя е като 32-та за Бетховен-овите.

   За пиано има доста пиеси от Прокофиев, всичките са шедьоври. Цитиам сборникът Мимолетности.

   Специално се спирам на едно произведения на Прокофиев, Петя и вълкът. То е писано за деца, но може да бъде разбрано само от възрастни хора, така както Детски-те сцени на Шуман. Тези Детски сцени са спомен на възрастния човек за отминалото детство.

  

        Прокофиев умира на 5. 03. 1953 г., когато умира и Сталин. Следен от НКВД за него се получава приказ да се отворят прозорците на квартирата му, за да замръзне. Като се оправят със Сталин, после ще се сезират и върху него. Погребват го в московсо гробище. В тази история от НКВД включват и Рихтер, ще пиша и за този случай. Банда от идиоти, та то днес, когато на върха е Путин, на музикалната мафия – Валерий Гергиев.

 

  В линкове ще включа произвездения от Прокофиев, които са ми любими. Трудно ми е да избера четири. Ще заочна  с любимата ми Соната за пиано №6. После пиеската Дяволско внушение, Петя и вълкът и Първата му симфония.

   Приятно слушане  и слава на Украина !!!!!!!!!

В него искам анализ на Сонатата във фа-минор за цигулка и пиано от Прокофиев и резултатът от срещата-турнир по шах между Прокофиев и Давид Ойстрах.
Според мен да се набляга на факта, че Прокофиев е шахматист е равнозначно на това, за човек с високо обществено положение да се добавя нямащо отнощение към това друго негово качесто, напр. че му е много голям, не прави смисъл.