Крайната цел и първопричината на цялата музика трябва да бъде, да служи само на Бога и за наслада на душата.Там, където това не се спазва, няма истинска музика, а дяволски брътвеж и дрънкане!
                                                                                                                    Й. С. Бах

                                       ДА  ПОСЛУШАМЕ  ХУБАВА  МУЗИКА

   В този постинг ще се спра на единствената опера на Бетховен, Фиделио. Тя е родената му с най-големи мъки творба, а мъките продължават и след създаването й...

    Операта като жанр е музикално произведение, в което чрез музика и театър на сцената се пресъздават живота или делата на някой античен герой, някаква много голяма любов, завършила обикновено трагично, историческо събитие, а също така и значитени достижения на човечеството, постигнати с много труд и мъки. Такава е операта на Верди, Аида, поръчана му по случай тържествата при откриването на Суецкия канал -  най-голямото хидросъоръжение в света тогава, при строежа на който умират 120000 работници феласи.  Безсмъртен шедьовър за тези тържества сътворява неканонизирания светец, Верди, който твори една от най-великите си опери.

   Композиторите, които преобладаващо пишат опери, при запознаването им с някакакво литературно произведение, напр. със силен образ в него, с делата на античен герой, с жестоки съдби на победените, те се размислят върху тези произведения и предлагат различен прочит върху тях,  претворявайки ги в музика или  в музикално-сценични творби, опери. За целта замислената опера тлябва да има либрето, което пишат близки с композитора либретисти. Известен такъв е бил Шиканедер, който освен либретиист е били и голям мошеник, останал в историята и като такъв. Юристите ползват понятието ШИКАНЕРЕНЕ, в основата на което е точно Шиканедер.

   След написване на текста - лбиретото, композиторът го е преглеждал, давал е насоки как то да се промени, допълни или съкрати. След това е заповал работа върху либретото на операта, като пише музиката за операта. Скиците на тази музика са в главата на композитора още при запознаване с литератулното произведение.

   Тук искам да спомена композитора Вагнер, който се е вдъхновявал от древногерманските легенди. Откривайки такава легенда, той сам написва либретото на операта, а после и музиката. Оперите му са много дълги, музиката – много сложна. Една от оперите му, тетралогията Рейнско злато е в четири части, всяка от тях с продълржителност по почти 4 часа.  Вагнер пише само опери и почти нищо друго. В Байройт той строи оперен театър, в който да се изпълняват само негови опери.

   Други композитори пишат различни музикални произведения, вкл. и опери, цитирам Чайковски. Най-универсалната личност в музиката, Моцарт твори във всички жанрове на недостижимо от човеците ниво, но той е типичният и най-велик оперен композитор. Неговите произведения наподобяват опера, за какъвто и да е инструмент, камерен състав, оркестър или хорова капела да са сътворени. Цитирам нещо много скромно, негова соната за пиано или произведение за камерен състав. Имам усещането в началото на пиеесата, че музиката идва от сцена, пред която има завеса. Завесите се отварят, излизат артистите, музиката е вселенски красива. Тя върви към края си по пепоклатими закони, свършва. Артистите остават пред завсата, тя се отваря и те се прибират зад нея. Един миг от Вечността е отминал. Затова винаги след изпълнение на произведене от него аз съм тъжен, не само след Лакримозата на Реквиема му...

   Като оперен композитор никой не може да се мери с Моцарт. Неговата опера Сватата на Фигаро се счита за най-съвършената на света, Дон Джовани - за най-драматичната му опера. Напомням за статуята на командора,, която разби вратата и влезе на пиршеството на Дон Джовани.

   Операта Вълшебната флейта въпреки сложната си, изпълнена с полифония музика, остава прозрачна и красива за всичмки, които са музикати или само обичащи операта. Музиката е така красива, че никой не мисли колко е сложна тя.

   Моцарт е написал към 40 опери, италиански композитори са написали и по над сто. Бетховен е написал само една опера, Брамс – нито една. Причината е, че те мислят симфонично, операта не е техният жанр за изява в музиката.

    Двете произведения на Бах, Пасионите по Йоан и Матей,  също ммат либрето, Евангелия от Библията.

    А сега за разликата между операта и симфоничните произведения.

    В операта героят или събитието се изразяват по сравнително лесно разираем за публиката начин, веднаж с помощта на музиката и втори път от аартистите. Ако едно литературно поизведение се представи по различен начин, само чрез музика, спирам се на образа на Фауст от трагедията на Гьоте, слушателите трябва да имат доста по-голям арсенал от познания за самия герой и по музика за да го разберат. Цитирам тричастната симфония със заключителен хор на Лист. Автори като Гуно и Бойто пишат опери на тази тема, но оперната сцена не притежава възможности да бъде претворен този нечно стремящ се дух.

     На същия принцип не може да се направи филм за Бах, защото той е Богоравен, той е връзка между Бог и хората. Без необходимите познания върху Светото писание, неговата музика не може да бъде разбрана. Това важи и за двете му „опери”, Пасионите по Йоан и Матей. И не само за тях, а за всиките му произведения, дори тези, които биват включвани в Категория „Светски”, цитирам Бранденбургските концерти, Шестте партити, концертите му за различни инструменти.

   А сега за операта на Бетховен, Фиделио:

   Трудно му е било на Бетховен да напише тази опера, затова се е трудил години над нея. Той е със симфонично мислене, след него такива са Брамс и Шостакович, което се отразява и в музиката към операта. Тези, които посщават опери са с по-ниски ознания в музиката от посещаващите симхоничните концерти, камерните изяви или големите кантатноораториално творби. Запознавайки се с литертуното произведеение от Испания, където любовта побеждава насилието на власт имащите над свестните хора, Бетховен решава да напише опера по него. Намира либретист, съставено е либретото за операта, избрано е и името, Леонора, съпругата на Флорестан, когото тя след героична борба освобождава от затвора. Операта е предвиден да бъде в три акта. Увертюрата носи името на операта, Леонора. Бетховен е на 44 години, тогава той пише Цигулковия си концерт и Петия си концерт за пиано, намира се във върхова форма, комбинация от разум и гений.

    Операта има НЕуспех. Виенчани не я хареват, което много огорчава Бетховен. Той я преработва, действието вече е в два акта, има и нова увертюра, която бива наречена Леонора 2. Следва нов неуспех, което е нормално. Виенската публика не е образована музикано, тя търси италиански опери със сюжети като Момичето в езерото или пък Копринената стърба към небето. А в оператаа на Бехолен има истинска музика, драма.  

   Още една преработка на операта прави Бетховен, пише и нова увепргюра, Леонора 3. Отново неуспех във Виена. И последна промяна та операта – тя вече се нарича Фиделио, има по-кратка увертюра, Фиделио. Фиделио и Леонорпаа са един и същ образ.

    Много горчивина в живота на този титан на човешкта висъл е внесъл този многогодишен труд над най-мъчително родената му творба

   Само за сравнение ще приложа популярността на операта Дон Джоваи, която Моцар пише за чехите. Още на следващия ден след изпълнението по кръчмите – любимите заведения на Моцарт – са се пеели арии от тази опера, а после по цяла Прага. Та дори и от симфонията му, наречена Пражка.

   Операта Фиделио е една от най-великите. Музиката й напомня на симфонично произведение, затова тя може да бъде разбрана, приета и обичана от по-тесен тръг слушатели, тези които обичат и разбират Бетпховен. Получава се така - Бетховен бива представян в оперните театри, където слушателите слушат съвсем друг музика, тази не е тяхната.

   В историята обаче е останала една певица, изпълнителка на ролята наЛеонора/Фидерио, Вилхелмина Шрьодер-Девриент. Как ли е пяла тази жена, та е влязлаа във всички трудове за Бетховен. Операта е била посещавана заради нейните изпълнения и на второ място заради самата опера. Някаква /пред/Мария Калас ? Тя е останала в историята на музиката с изкусввото си. Чист образ, за разлика от ефесбешничката Анна Нетребко.

    Сега за образа на някои велики музиканти, тотално изкривен от съветските музиколози, работещи в НКВД.

    Првият от тях е Бах, който бива представян за борец срещу заблудитата, вярата в Бог. Музикаата му е отправена към трудещете си, нищо общо няма с неговия Бог, Исус Хистос, твърди музикологът от НКВД Георгий Хубов. Истината според него е, така са обучавали студентите, че Бах е раннокомунист, който не е осъзнал, че е такъв.

    Изкривен е и образът на Бетховен. Той възлюбен от музиколозите на НКВД, защото според тях пише музиката си за народа.

    Тотално изкривен е и образътна Хендел, и за това има причина. И той като Бетховен е описан от музикалните офицери на Сталин, предшественици на хибридине офицери на Путин,  като пречист предкомунист.

    Анализатори на НКВД твърдят, че операта на Бетховен е толкова велика, че всичките опери на Моцарт заедно не са толкова велики. Да изкажеш такава мисъл трябва да си от изрод нагоре.

   За съжаление голяма част от зъвършилите наши музикаанти в Голямата страна са  с промити мозъци, познавам много такива. Още по-обезпокоително е, че и нашите студенти по музика са учили по учебници – абсолютни фалшификати и ще циттирам един  от тях, този на на проф. Андрей Коралов „Музикална естетика”. В духа на тази „естетика” в продългение на два семестъра, са се водили лекции и упражнения, при които студентите са били обучавани да разчитаат музикалните поизведения още като партийни и в духа на социалистическия реализъм. Да бяха запознавли студентите в НМА с друг един труд, „Половият живот на сллона преди и след 9. 09.1944 г.”, щеше да е по-малко вредно за тях.

   Нямам представа как е протичал изпита по този предмет, ако някой студент не може да разкрие в случайно произведение това, на което са го обучавали два семестъра, да извади като форпост партийността и социалистическия реализъм в него.

   Приятно слушане на четирите увертюри към операта на Бетховен Фиделио !