ДА СИ ПРИПОМНИМ ЗА ЕДНА ВЕЛИКА ЛИЧНОСТ В МУЗИКАТА, ПОЛ ВИТГЕНЩАЙН !

    Витгенщайн произлиза от известната еврейска фамилия на барон Витгенщайн, която живее във Виена. В тази фамилия има учени, философи, търговци. Всичките обичат музиката. Път към музиката обаче поема само един от тях, Пол  /Паул, Павел/. Той е роден през 1877 г. във Виена. Тогава са били спокойни годините, но вече на път е било преломното събитие, Първата световна война, останала в иСторията като Окопната, която променя бъдещето на света по начин, който го трови до днес. Австрия извършва пълна мобилизация в страната, за да напълни окопите с войници. А на фронта е бил ползван отровен газ, хлор, а също и куршуми, взривяващи се в целта. Така на фронта, да подсили австрийстата армия попада и Пол Винтгенщайн, ненавършил 30 години, най-добрият австрийски пианист. Куршум откъсва дясната му ръка...

   Трагедията на този човек и музикант е огромна, по-голяма от тази на Шуман, който пък скъсва сухожилието на средния пръст на дясната си ръка. Кариерата на Витгенщайн като пианист е приключена. Той става преподаавател във Виенската консерватория, където придобива голяма известност с работата си като педагог. Успоредно с това той придобива сръчност с лявата ръка, която е непосилна за другите пианисти. Прави и транскрипции на много произведения за пиано само за лява ръка, едни да се ползват като етюди, други с художествена стойност.  

   Вторатаа световна война, останала в историята като ресурсната, довършва рода Витгенщайн. Те са евреи, богати, откупили са си живота и преди започването на войната емигрират в САЩ. Там Вингенщайн постига върха на своята дейност като музикант. Той работи в Ню Йорк до смъртта си през 1961 г.

    Музикалната гилдия, съвременници на Витгенщайн, му оказва особено внимание. Давам пример  Морис Равел, и той участник в ПСВ, но като доброволец. Едвам преживява инцидент, обръщане на камиона с който пътува на фронта. След  продължително лечение той се възстаановява, но остава в някакава степен инвалид. За Витгенщайн Морис Равел пише един прекрасен Концерт за пиано и оркестър за лява ръка в ре мажор.

   Прокофиев, за който е известно, че за да напусне безопасно СССР е трябало да отиде до Япония и от там до Америка, също пише Концерт за пиано за лява ръка  в си бемол мажор, посветен на Витгенщайн. Вероято те са срещали в Америка. И други композитори пишат поизведения за пиано за лява ръка, визирайки Витгенщайн. Цитирам Рихард Щраус, Корнголд, Шмидт, Боркиевич, Лабор, Браун. Най-значителните произведения, посветени на загублия в ПСВ дясната си ръка пианист са двата Концерта за пиано и оркестър за лява ръка, посетени на осакатения човек, пианист и музикант, достигнал върховата си изява като музикант не в родната си Австрия, а като наложил се с ума и таланта си в Америка.  

   Концертът на Равел е едно от любимите ми произведения. Когато го слушам освен музиката, пред мен е и образът на този сакат човек, Витгенщайн, изпратен на фронта, където губи дясната си ръка. Това изостря емоциите ми и възприемам с допълнително напрежение концерта.

   Приятно слушане на тези две произведения, писани с цел да превъзмогне нещастието си Пол Витгенщйн, да има възможност за изява в концертните зали. Човекът, въпреки тази загубла, оставил диря в жиота си и днес почитан и в Австрия и В САЩ.

  
  

                         Десният на снимката, без лявата ръка е Пол Витгенщайн