КАМЕРНА МУЗИКА ЗА СТРУННИ ИНСТРУМЕНТИ – 2

   В предишния ми постинг за камерна музика за струнни инструменти достигнах до класическата форма квартет, състояща се от две цигулки, виола и виолончело. Това е най-популярният струнен ансамбъл, рожба на неканонизирания светец в музиката, Хайдн. През живота си той композира около 70 квартета, които вдъхновяват Моцарт да напише своите Шест посветени на Хайдн квартети. Моцарт се труди много над тях, прави поправки в партитурата, пише ги не наведнаж, а след продължително размисляне върху тях. В тези квартети той надминава учителя си, Хайдн, който след тях се соъбразява с достиженията на на Моцарт в тоз жанр. Всички големи композитори в преломни моменти на живота си творят в този жанр, един от най-сериозните в музиката. Цитирам Бетховен, който в такъв момент пише квартет и му дава име „Сериозен”. Че Бетховен е много сериозен композитор е факт, че струнният квартет е много сериозна музика също е факт, но това като да не достига на Бетховен и той му дава име – Сероизен.

    Някои композитори считат, че възможностите на струнния квартет са все пак ограничени и добавят още един инструмент към тях, виолата. Не само да даде хармонична плът на състава, но и да й бъдат поверени гласове. Без всякакво съмнение на този камерен състав може да се повери още по-сложна музика, но той вече почти излиза от класическата форма – две цигулки,, виола и виолончело. Звученето е различно, но въздействието от тази състав, квинтета, е подобно на това от стунния квартет. Моцарт пише доста творби в този жанр, но в две от тях той достига своя връх, това са квинтетите в до мажор К 515 и в сол минор К 516. При симфониите Моцарт завършва творбите си в този жанр с последните си две симфонии, К 550 и К 551 в същите тоналности, но в обратен ред.

   Квинтетите на Моцарт са четиричастни, каквито са и квартетите му. Моцарт е към кря на живота си, той пише все по-красива и сложна, наситена с полифония музика. Тези квинтети са образец за следващото поколение творци, ще цитирам само двама, Бетховен и Брамс.

   Искам да отбележа, че съществува един прекрасен струнен квинтет от Шуберт, но той е с две виолончели и една виола. Квинтетът е по-продължителен от една негова симфония, прекасен е. Когато го слушам усещам различно равновесие на инструментите в него, предпочитам двете виоли.

   В началото на композиторската си кариера Бетховен издава като оп. 1 три клавирни триа. Третото е гениално, то показва посоката на пътя на композитора през живота му така, както Първата клавирна соната на Брамс. Такъв драматизъм, такава дълбочина, такова майстроство. Гениална творба! Тя подлежи на симфонична преработка както напр. Картини от една излобжа на Мусоргски. Към кая на живота си Бетховен се връща към тази творба и я прерабова за струнен квинтет, който издава като оп. 104. Характерно за Бетховен е, че след последните му три клавирни Сонати той се отдава изцяло на жанра Струнен квартет, неговите последни творби.

   Много велик е Струнният квинтет на Брамс оп. 111. С него Брамс възнамерява да завърши дейността си като композитор и когато го носи да го издаде, казва: Змията захапа опашката си. Става така обаче, че той слуша един много добър кларинетист и пише за него две Сонати за кларинет и пиано, едно Трио за пиано, кларинет и виолочело и знаменитият си Кларинетен квинтет за кларинет и струнен квартет.

   Велки хора, потрудили се да ни помогнат в сегашното време, когато колкото повече някой мяза на изрод или прави изродски работи, толкова повече го уважават.

   Съществува още един жанр на камерната музика за струнни инструменти, струнен секстет. В този състав има по две цигулки, виоли и виолончели. Шедьоври при този камерен състав на ниво на предишните състави от струнни инструменти няма. Брамс е написал два секстета, единият от които е намигване към любимата му в неговата младост, красавицата Агате, която е била много добра алтова певица. Брамс я нарича Виолата. Брамс иска да се ожени за нея, но тя отказва с мотиви,че той не може да принадлежи на семейство, а на цялото човечество. Това става около 1855 г. Ние, мъжете, считаме жените за непроницателни в бъдещето, но това явно не важи поне за Виолата. По време на приятелството на Брамс с Агате, той твори Секстета си на основата на мелодията А-G-A-D-E, доста близо до нейното име.

    Не съм любител на този камерен жанр и вяма да поместя линк с него.

    Приятно слушане!
      
   Бележка моя:
   Ще включа линк и с Квинтета на Шуберт. Не отстъпва на предишните три, прекрасен е /!!!/, макар и доста различен. Драматичен и песенен до мажор.

сериозни познания в музиката. Струнните лъкови инструменти не са любими на доста обичащи музиката, дори музиканти. С наближаваането на края на земния път на човека, той се оглежда назад. Една от промените е приоритет към музиката, изпълнявана от струнните лъкови инструменти. Пример - Бетховен, човекът, но с разум Вселена !

и ум и подходящо състояние на сетивата и ума, тялото и битието ти. Да, всяка музика стига до хората, ако е в малките рамки на чуваемостта от човешкото ухо, някакъв диапазон от честоти (ако трябва да намесваме науката), някой страдат от ушни болести, съвсем медицински показатели - отит, глухота, други да ме прощава културната дискусия имат ушна кал в каналите си. Не мога да бъда съдник на това, което си предложил за слушане, твърде ... малък съм, нещо като бактериите да имат мнение за качеството на средата в която са се пръкнали, т.е. или се размножават или умират от недояждане, да речем. Моцарт е логичен, красив и приятен, създава добро чувство у хората, които имат уреден живот и знания да слушат и да получават удоволствие. Можеш да го слушаш до безкрай и да си живееш в неговата Вселена. Второто ти предложение, винаги ме е плашило, както малките мишки се плашат от срещата на нещо по Голямо от тях, неразбираемо и страшно в някой моменти. Когато преодолееш страха от Бетовен, той е страхотен приятел и невероятен ..., почти създател и Бог на Вселената. Брамс от дете ми е любимец с най-леките неща, които бяха модерни тогава и сега. Както се казва, извел си г-н Коста, прекият път от наследяване в музиката с тази подредба, само изкушените могат да видят пътеката между тези композитори, развитието на музиката в Средна Европа в някакви 100 - 150 години, което ... хайде пак просташки ме кефи и да, пропуснал си Шуман и жена му, там в по-известните му неща има има пиано, все пак и не е в темата ти. На мен ми допада, защото е леко луд, а всеки ... е малко луд, даже си мисля, че е реалното продължение на Бетовен или Бетховен (навремето така ни учеха в час по пеене и музика, да го, между нас казано, "музикантките" бяха най-неиделогизирани, ако бяха такива, а не по заместване)... Ще се върна на човеците, които днес и тогава са слушали "нашата" музика, аз рядко слушам друга, освен в ... обществена среда, когато не можеш да я махнеш като фон. Всяко време си има въжетата - "мая"...

"Когато преодолееш страха пред Бетховен" - не страх, там има ннещо друго, защото Бетховен за разлика от Бах, който е преводач на словото Божие или Моцарт, който е олицетворение на красотата на Вселената, е човек като нас, но много по-съвършен и понеже рано е оглушал, всичко си е вътре в него и излиза от него. Правилно е БетХовен, защото той е фламандец. Ван, което е титла и този звук Х потвърждават произхода му.
Пожелавам Ви да стигнето до разбиране на сонатите му оп. 109, 110 и 111 кваартетите от оп. 127 до последния, оп. 135. Тези произведения освен музика са и връх на човешката мисъл.