ДА ПОСЛУШАМЕ ХУБАВА, НО МНОГО ТРУДНА МУЗИКА
Шостакович, Божият дар за Русия, е написал историята на тази страна чрез изкуството си. Той е роден през 1906 г. и умира през 1975-а. Става свидетел на ВОСР, а когато е на 11 години на площада е увидел Ленина. За разлика от други руски, а след това съветски хора на изкуството след 1917 г. той остава в СССР. Така той става свидетел на всичко, което се случва в съзнателния му живот и чрез изкуството си пише истинската история на родината си - Първа световна война, Революцията, годините на Сталин, Голодомора през зимата на 1932/33 г., Втората световна война, окупацията на Ленинград, годините след нея, смъртта на Сталин и пътят на СССР след смъртта му, годините на Хрущо, когато той ухажва Шостакович, годините на застоя на Брежнев, когато Шостакович е в немилост и умира. През целия живот на Шостакович над него е била сянката на смъртта, поръчвана му многократно от НКВД. Мисля, че Бог го е опазил, защото по някаква причина Жданов, който е трабвало да изпраща на смърт или в лагер интелектуалци, на няколко пъти зачерква името му от списъците с подлежащи на казнь. Никаква причина няма от страна на Шостакович или на някой друг за решението на Жданов, когото по-късно Сталин отравя. Мисля, че това стана в Испания.
Като студент Шостакович пише симфония, която да представи за дипломна работа. Тя е в класическата форма, четиричастна. Какавидата вече е излетяла от пашкула, пред този велик ум просторите вече са отворени за неговия полет.
Ама от НКВД са наясно с казуса му. При него идва офицер от НКВД и му поръчва да напише Втора симфония, с хор, псалмословеща месеца на революцията, октомври. Текстовете на заключителния хор в нея са по стихове на разни видиотени от онова време поети, спомням си един Безименский. Заводские труби, работа, което значи хляб. Симфонията бива наречена „Октябрю”. В името на истината музиката й е много хубава.
Харесвайки симфонията в НКВД, при Митя /той тогава още не е титанът Шостакович/ отново идва офицер от НКВД и му поръчва още една такава симфония, която да се изпълнява за Първи май. Сценарият се повтаря – офицерът дава стихове на революционните поети, върху които Шостакович трябва да напише музиката в заключителния хор. Симфонията бива наречеена „Первомайская”. Тази симфони става една от любимите на автора си творби, музиката й е прекрасна. Шостакович вече е симфоник, когото по-късно Прокофиев нарича Един обикновен гений.
Тези две симфонии явно са свързани със своето време, на революцията, с ролята на НКВД в пролетарското изкуство. От тези две симфонии нататък Шостакович вече започва да пише историята на Русия и СССР. Първата от тях е Четвъртата му симфония, едно гигантнско три /!!!/ частно ппроизведение. В него има и полифония. Замисълът за това велико произведение възниква във връзка с голодомора в Украива, когато за една зима от глад умират към 9000000 украинци. НКВД обаче не спи, в писанието ми за Шостакович съм описал подробно какво му случват. Шостакович отново спасява живота си с писане на нова поръчкова симфония от НКВД, Петата му. Като музика и тя е много велика.
След Петата, без да има натиск върху него, Шостакович работи върху своята Шеста симфония, но тя остава без първа част. Има доста неясноти около възникването на тази симфония. Според мен това е отраженние на душата на този тормозен до смърт от видиотините творец.
Започва ВСВ, Шостакович е в родния си град, Ленинград. Градът е обкръжен, положението на хората е много тежко. Шостакович рисува този тежък период в своята Седма симфония. Напомням за марша на идиотите с оръжиата им на площада. Това е гениална музика. Ако днес нанижат на врата си по един Калашник изродите Путин, Ким Чен Ун, Али Хименей, Мъдуро и др. и замаршируват под звуците на този марш на видиотените, ефектът ще е същият като този, замислен от автора за тогавашните видиотени.
По време на войната местят Шостакович в гр. Куйбишев. До града се водят много големи военни действия, които Шостакович описва в неговата 8-а симфония. В нея се чува свистене на снаряди, екслрозии, канонада, изразена чрез темата в три тона, проведена от соло на тимана тимпана. След тази какнонда има затишие, в симфонията следва част Пасакалия, символ на погребването на убитите заради видиотените.
И отново исторически щтрихи: СССР пречупва гръбнака на фашизЪмма и печели ВСВ. Пак офицер от НКВД и поръчка – симфония в четири части в героичната тоналност ми бемол мажор по случай победата. Музиката на симфонията отново е прекрасна.
През 1953 г. в деня, когато умира Прокофиев, умира и Сталин. Без да има поръчка, Шостакович описва в своята 10 симфониия безпътицата на страната му. Въпросът му, накъде, има и отговор: На никде.
Още една симфония, 11-та, следва с исторически сюжет, събитията от 1905 г. Шостакович сам определя името й „1905 г.”. Чуват се революцинони песни, изстрели от зимния дворец, стонове на застреляните. Много велико нещо!!!
Последната симфония на Шотакович с исторически сюжет е наречена „Памяти Ленина”. Предполага се, че за да вдигне Хрущо възбраната да се изпълнява Четвъртата симфония на Шостакович, той е тябвало да напише тази симфония. И става така, че 4-а и 12-а симфонии са изпълнени за първи път, макар едната писана преди 25 години, и то в Лондон. В неея се чуват дори залповете на кайцера „Аврора”. И тя е с прекрасна музика.
Последните три симфонии са на друга тематика, Шостакович е навстречу смерти, не се спираам на тях.
В този постинг ще включа двата концерта за цигулка на Шостакович, Първият, оп. 77 в ла минор и вторият, оп. 129 в до диез минор.
Първият от тези концерти никак не влиза в стандарта за инструменталин концерт. Той започва с бавна част, лирична, тъжна. Следва едно гениално Скерцо. Отново има бавна част по форма Пасакалия, в която цигулката има едно много дълго и трудно соло. Финалът е жизнерадостен, не мога да го нарека светъл в тази тоналност.
Вторият концерт е по-кратък като части и като време. И той започва с бавно встъпление като симфоните на Хайдн. След това влиза в класическата рамка. Двата Концерта са посветени на Давид Ойстрах, техен първи изпълнител.
Първият концерт на Шостакович е един от най-великите цигулкови концерти. Той мери ръст с концертите на Бетховен, Чайковски и Брамс. Всички големи цигулари го имат в репертоара си. Вторият се изпълнява по-рядко.
За да усети човек дълбочината на музиката на тези два концерта, той трябва да познава не само музиката на Шостакович, но и тази на авторите, от които той се учи – Бах, Мусоргски, Брамс, а също и историческото време, когато той твори.
Годините са такива, че простщината и агресията завладяват света и вече се води открито война срещу човешката цивилизация, цитирам войната на Путин в Украина. Тази ойна наактивирва протащината, която воюва срещу интелигентните хора за сега хибридно – най-големите простаци химнословят в социалните мрежи гурутата си. Това мое писание е контрапункт на нетовата ппостащина. Заветът на тези велики хора, останали в историята е валиден и в този труден за интелигентните хора момент. Макар неоценен в родината си, с измислици от КГБ, че той им служел и други подобни, той е в сърцата на интелигентните хора по света.
Как в СССР отбелязват смъртта на Шотакович:
Във в/к Правда, в който известия няма и във в/н Известия, в който няма правда, е написано едно и също изречение:
ВЧЕРА СКОНЧАЛЬСЯ ДМИТРИЙ ДМИТРИЕВИЧ ШОСТАКОВИЧ.
Ще потърся записи на Ойстрах с тези два Концерта.
Приятно слушане!
И едно напомняне от началото на писанието ми – музиката е много трудна...
26.11.2024 21:07
Аз пък ще напиша още два постинга за Шостаскович...
