НА ОБИЧАЩИТЕ МУЗИКАТА - ЧЕСТИТ ПРАЗНИК!

             ЕДИН НАШ МЛАД МУЗИКАНТ – ВЕЧЕ ПО  ПЪТЯ НА ДИРИГЕНТИТЕ !

    Започвам с пояснение за обичащите музиката, но не достатъчно вътре в нея. Диригентът е най-трудната позиция на музиканта-изпълнител. След нея следва пианистът. Мотивите си ще изложа един друг път.

   Да можеш да си диригент означава че притежаваш изключителни качества като музикант. Берлиоз, композитор и велик диригент е казвал, че да свири на инструмент не му е достатъчно, затова свири на оркестър. Същото важи и за нашия диригент Емил Табаков, който завършва НМА като контрабасист, но какъв диригент стана. Голям пианист и диригент едновеременно бе нашият съвременник Баренбойм.

    За диригента партитурата е звучаща музика. Преди да дирижира  дадено произведение диригентът трябва добре да се е запознал с партитурата му. Това е огромен труд, той трябва с вътрешния си слух не само да прослуша произведението, но и да го преживвее, то да остане в сърцето му. След това той вече  може да го представи на оркестъра,  инструменталистите да научат партиите си и да започне съвместната творческа работа над него. Доста труд трябва, за да зазвучи произведението както диригентът го разбира. За големите инструменталисти, които отлично владеят концертната си партия, никога няма да им се получи едно и също изпълнение с различни диригенти.

   България има доста големи диригенти, цитирам Саша Попов, Добрин Петков, Константин Илиев, Васил Казанджиев, има още доста. В особена категория „Проруски диригент” поставяям Найден Тодоров, но не в смисъл, че предпочита да дирижира, а в един друг, вече съм писал какъв.

   И ето, че на този небосклон имаме още една заявка, тази на какавидата все още, скоро от която ще излети един съвършен диригент, третокусникът от НМА, Стефан Симов.

   Той започна да учи пиано при съпругата ми, Емилия Канева. Едно от качествата, които трябва да притежава един пианист е той да бъде интелигентен. Освен това той трябва да бъде добър музикант, но още и умен, защото да намериш най-краткият път до автора е много трудно. По отношение на интелигентността Стефан е изключителен. Като пианист също достигна доста високо ниво, съдейки по това, как се справи с Първата соната на Брамс. Това е едно изключително трудно многопластово /линеарно/ произведение, което се изпълнява рядко, защото изисква много качества от изпълнителя. Той се справи перфектно със Сонатата.

     Музикалното училище Стефчо завърши като пианист, след което в Музикалната академия постъпи като студент в Теоретичния факултет. Момчето точно прецени къде е мястото му в музиката. След първия курс той се ориентира към дирижиране и напредва стръмо по стълбицата заради желанието му да достигне колкото е възможно по-висока степен на развитие. И успява, машаллах, Стефчо!!! Преди дни той изнесе концерт с три произведения,  Увертюра Корилон на Бетховен, 103-а симфония на Хайдн и Симфония концертанте за цигулка и виола на Моцарт. Три не само много велики, но и много трудни произведения на Виенските класици. За учудване на публиката, пред оркестъра нямаше поставка за партитурата на диригента, което означава, че той ще дирижира наизуст, както най-големите диригети като Караян, който е запомнил 100000 страници партитури, любимецът ми, Клаудио Абадо и др. Увертюрата не е свръхтрудно произведение, но когато не изнесоха партитура и за симфонията на Хайдн, аз се притесних. Тази е любимата ми симфония на Хайдн, специфична за него. Хайдн е ангел, изпратен от Бог на земята, да станат повече хора подобни на него. А с тази симхония писана в Лондон през 1793 г. или са изискали от него да напише героично произведение или пък той сам е решил – хем произведението да е героично хем в него да има и шега, която той некекократно въвежда – тремоло на тимпана. Симфонията спорез мен е най-класическа от всички класически симфонии не само на Хайдн, същевременно и най-моцартова от неговите. Моцарт умира през 1791 г. и тогава Хайдн се запознава с неговите последни три симфонии, 39, 40 и 41. Те са пропити от полифония, същата полифония присъства и в симфонята на Хайдн. Тази симфония има и други особености – втората част е доста дълга с форма Тема с вариации. За сметка на тази част Третата, Менут, е по-кратка, но е намерено място и за среден дял в него. Финалът е хайднмоцартов, на две сродни души в изкуството, учейки се един от друг.

   При изпълненеито на тази симфония ми направи впечатление железният ритъм на тимпаниста и майсторството му. Тимпанистът на оркестъра, това е солистът при всяко симфонично произведение. Ако в момента изпълнителите гледат щима и и не гледат диригента, те се водят по тимпана. Момчето се оказа също възпитаник на НМУ, Боянчо, не знам фамилията му, завърши с ударни инстументи. С неговото изкуство той става за „солист” на всяка филфармония по света, макар да е на 21 години, колкото е и Стефан.

   Третата пиеса, която бе дирижирана обаче по партитура, бе Симфония концертанте на Моцарт. Тук бях впечатлен от един превъзходен виолист,  който се оказа, че е  докторант в НМА.  В това произведение на Моцарт виолата е настроена с половин тон по-високо и звучи доста по-светло от нормалния строй, не като инструмент, който дава хармонична плът, а като концертен инструмент. Известна е обичта на Моцарт към този инструмент. Бетховен пък прави донастройка на тимпаните, както тук е сторил Моцарт с виолата. Изменена е и партитурата на виолата, защото на нея е написано едно, но заради по-високия й строй се изпълнява друго.

   Поздравих диригента и тимпаниста. Със Стефан ща обсъдим изявата когато се видим. Познаваме си вече 15 години...

   Ще приложа линк с любимата ми сифотия на Хайдн.

   На добър път!!!

   Едно допълнение извън темата:

   В изкуството няма как да бъдеш спрян в развитието си, то е дар Божий и Човекът с талант, разум и интелект следва командите, закодирани в чипа му. Точно обратото става в политиката. Ако там някой е Човек в някаква степен, идиотите не го допускат да се извиси над тях. И става така, че политиците се самоселектират, ката до върховете стигат само тези, които са най-големите идиоти, напр с нацръкана в организЪма им трифоноворадева простащина. Срещу която оръжие няма...

Обичащите музиката, които не познават тази симфония ми намязват на туристи, които не познават високата равнина на изворната област на р. Арда...