С посвещението на пишещия за музиката блогър NKF :

   Попаднах на постинг на блогъра НКФ, в който той предлага на читателите си да се запознаят с едно от най-великите произведения на Моцарт, Дивертиментото за струнно трио в ми бемол мажор К 563. Ще разширя малко темата:

    Моцарт твори много камерни произведения за камерни ансамбли само със струнни инструменти. Той обича тези инструменти, предпочита обаче звученето на виолата пред това на челото, която е настроена с една октава над него. Давам пример с Триото му Кегелщатт, където той ползва кларинет, виола и пиано. Класиците предпочитат виолончелото, романтиците също с изключение на Шуман. Моцарт няма и произведения за виолончело, напр. сонати или концерт. И още нещо - Моцарт недолюбва и флейтата, но оставя за нея доста творби, изпълнявайки поръчки от знатни виенчани, в чиито семейства има флейтисти.   

   Предпочитанието на Моцарт да ползва виолата в камерните си състави не означава, че челото в тях има само облигатна партия. Напротив, неговата партия е равностойна на останалите в струнния състав на произведенията му.

   Моцарт твори произведения за струнни инструменти  с различен състав. Липсват само творби за соло цигулка, каквито преди него е писал Бах. През 1783 г. случаят го задължава да помогне на болния брат Хайдн в Залцбург, Йохан, който не може да изпълни поръчката на архиепископа на града, Колоредо - не са написани два дуета за цигулка и виола. Моцарт се заема с тази задача и за два дни създава два безсмърни шедьоври, Дуетите с номера К 423 и К 424. Това са тричастни произведения, които аз възприемам като концерт за два инструмента. В края на първата им част има каденца, изпълнявана от двата инструмента. Такава имат концертите за инструмент с оркестър, но да отбележа и каденцата на Моцарт в края на гениалната му Парижка соната за пиано К 281. За геният предели няма. И като соната могат да се възпремат тези дуети. Първият е в главата ми с много силната енергия и красота в първата част на произведението, вторият - с третата му част във форма Тема с вариации. Класиците много обичат вариациите върху техни или чужди теми.

    Моцарт остава тези творби на Йохан Михаел Хайдн, но поръчва на баща му да  ги вземе и запази. Свидетелство, че той е имал специално отношение към тези творби, които не са му били поръчани, а са продукт на неговия гений.

 

   Друг камерен състав за струнни инструменти, в който твори Моцарт е струнното трио. Класиците обичат хази форма, Бетховен в началото на кариерата си пише три подобни струнни триа оп. 9. Създаденото Трио от Моцарт К 563 няма равно на него. Това е съвършенство, пред което човек може да каже само едно:

-       Господи, благодаря Ти, че се докаоснах до това

дивертименто.

  В него красотата на мелодииете, темите,  е съчетано със съвършена полифония. Въпреки сложността на музиката, която съзнават слушащите го музиканти, то звучи прекрасно и обичащите музиката му се наслаждават на нея без да осъзнават неговата сложност, напомняща на Финала на симфонията му „Юпитер”

  Зоологът Кьохел, подредил произведенията на Моцарт по опуси, основание за които е времето, кагото тези произвения са творени, поставя на Струнното трио номер К 563. Алфред Айнщайн, евангелистът на Моцарт твърди, че призведението е писано през 1778 г. Аз съм за подредбаата на Кьохел, което отговаря на 10 години по-късно. Към този период се отнася звученето на Триото.

Моцарт при своето Трио илиза от стандарта за този камерен

състав, тогава тричастни произведения, а след Бетховен  - четиричастни. Той създава произведение в свободна форма, дивертименто, рожба на недостижимия му гений.    

    Произведението не е писано по поръчка. То е в сбододна форама, състои се от 6 част. В него на два пъти има менует, има тема с вариации, има бавна част в тоналност, съответсваща на основната, ми бемжол мажор, както в сонатите, квартетите или симфониите. Предкласиците наричат такива произведения партити, съставени от части. Триото е доста дълго, по-продължигелно е от една негова симфония.

   Друг връх при Моцарт е камерният жанр струнен квартет. Това е най-трудната музика за писане и слушане. Вдъхновен от Хайдн, Моцарт пише 6 струнни квартета, които му посвещава. Кани го в дома си, като посвещението нише на италиански език, защото Хайдн цял живот мечтае да посети Италлия.  Моцарт не пише квартетите си наведнаж, а в определен период от време, защото ги преглежда, поправя, променя. Това са единствените му творби, които той след като композира преглежда. Има връзка между квартета в ла мажор К 464 на Моцарт с един от последните квартети на Бетховен. Не си спомням в момента опуса му, главата ми е препълнена с музика. Всичко сътворено от Моцарт е писано без никаква поправка в текста, цитирам трите му последни симфонии, които той пише за 45 дни. Като диктувани му от Горе.

   Моцарт пише и струнни квинтети. В тях той ползва две цигулки, две виоли и чело. Шуберт опитва да промени състава с две чели, но въпреки прекраснаата му музика се чувства някакво неравновесие в нея. Прекрасен квинтет-транскрипция на свое клавирно трио е е написал Бетховен, прекрасен струнен квинтет пише в зрялата си възраст Брамс, оп 111. Всичките те се учат от достиженията на Моцарт. Върховите достижения на Моцарт в този жанр са двата му квинтета К 515 и 516.

    Въпреки, че по времето на писането на струнните кввинтеи, 1788 г, които са му били поръчани, а Моцарт е бил в голямо материално затруднение, те са безсмъртни произведения. Ако  последните симфонии на Моцарт са в сол минор и до мажор, тези квинтети са в обратен ред, до мажор и сол минор.

   Прилагам в линкове 4 прекрасни произведения на Моцарт според времето на написването им. 
    Приятно запознаване с тези безсмъртни пръоизведения!

    Допълнение:
    Попаднах на брилянтно изпълнение на втория дует, ще го приложа в линк. Без всякакаво съмнение той е отправен и към неговия деховен отец в музеиката, Татко Хайдн, братът на Йохан Михаел Хайдн. Започва с Адажио както всички /!!!/ симфонии на Хайдн и звучи не като камерен ансамбъл, а като симфония. 
   Прослушайте и това изпълнение. Mozart: Duo for Violin & Viola in B-Flat Major, K 424 — Camerata Pacifica (youtube.com)
   Такава красота и на Земята няма, може ли само някъде в Космоса...

   

обезателно ще се самосезират върху темата Моцартова полифония. Тя присъства във всичките творби в линковете. Които са наясно с тази тема са истинските слушатели на Моцарт.
А моцартовата полифония присъства в началото на творчеството му по-скромно, после тя е навсякъде, дори в камерните му творби. Че и в преработките на ораториите на Хендел. От тези преработки води началото си тази тем.
Единствено при Бах полифонията присъства навсякъде, дори в произведенията му за солово изпълнение за цигулка или виола да гамба, сегашното виолончело.
Музиката присъства трайно в живота ми, тя не ме е напускала никога. Радва ме както една реч на Путин или Радев радва най-стопроцентовите блогъри като ВВ1951, Радостиналасса, Ив69, Джани, директорката на лудницата от Курило и др.
Музиката е нещо като комунизЪма. Веднаж навлязла в човеаа, излизане няма. Само че да ти навлезе в организЪма музика или комунизъм, разликата е голЕма...