В постинга си за последните Концерти за пиано с оркестър на Моцарт писах за 20, 21, 22 и 23-и Концерт. Те са писани  по време за Моцарт, което е било ужасно трудно за семейството му в битов план. Моцарт остава без средства, поради което е принуден да си смени квартирата зад катедралата „Св. Стефан” с някаква съвсем неотговаряща за артист  такава.  Музиката му, която става все по-сложна вече не се разбира и цени от виенчани.Те не могат да оценят таланта му, но не само това е бедата. Нито Общината на този голям град, нито Империята или Музикалното общество правят нещо за да облекчат живота на този велик Човек. Какъвто и гений да е Моцарт,  той се нуждае от средства за живот и време да пише творбите си. Нито едното върви, нито другото, защото той, ако ползвам днешната терминология, се явява артист на свободна професия, чиито възможности няма как да бъдат реализирани. Виенската простащина/парвенющшна стига до там, че от Общината не отпускат пари да го погребат и той е погребан при бедняците в един от общите гробове, незнойно в кой от гях..

    Поради пълната липса на средства Моцарт достига до положение да не може да наеме зала за своя академия. Така  са били наричани концертите му, на които той представя своите нови произведения. Такова място е заемал този гений в живота на виенчана тогава.

    Твърде често между последните произведения на Моцарт се появяват и клавирни концерти с оркестър. Ако виенчани не бяха така тъпи, щяхме да имаме може би още толкова клавирни канцерти на Моцарт, колкото той е написал, цитирам броя им, 27 /двадесет и седем!!!/.

   Последните си четири Концерта за Пиано Моцарт пише при много трудни условия, но те са в него, той трябва да ги напише, макар никой да не му ги е поръчал и заплатил за тях, с изключение на №26. Тези четири Концерта не знам дали са отправени към хората, но съм убеден, че те са отправени към Вечността. Има ли неизбити хора от изродите, които рекетират света с ядрения спусък, тези концерти ще са част от духовния им живот.

   Първият от тях, № 24 в до-минор е уникален шедьовър. Той вдъхновява Бетховен да напише своя Трети концерт в същата тоналност и с близка тема в първата част. Има едно изпълнение на Глен Гулд на този Концерт, което няма да бъде достигнато. То може да се изтегли само срещу заплащане от Интернет. Глен Гулд прави няколко записа на този Концерт, но записа, за който говоря е недостижим вероятно и за самия него.

   Двдесет и петият Концерт е така нареченият Втори голям до-мажор-ен концерт. Артистите предпочитат за изпълняват Първия, № 21 в до мажор.

   Двадесет и шестият концерт е писан по поръчка от Австрийския двор. Той е трябвало да бъде изпълнен по случай коронясването на някакъв австрийски император. Не съм се и постарал да запомня името му, но пък мога да запея всички теми от трите части на Концерта.

    Двадесет и седмият концерт, последната Моцарт-ова творба в този жанр е едно мого тъжно произведение. Макар в светлата тоналност си бемол мажор, той звучи много тъжно, Моцарт осъзнава, че се разделя с този свят. Свят, напускам те, така аз възприемам музиката на този концерт. По това време той изненадва и Хайдн с едно посещение при него, като му казва, че то вероятно тази ще е последната им среща. Неговият духовен отец. Моцарт е знаел и кога ще умре.

   За това велико произведение Моцарт няма пари за зала, където да го представи, но има желание да го покаже и сторва това в един ресторант на Виена, където вечерта е поканен негов познат тромбонист, ако си спомням правилно инструмента му. Той отстъпва част от времето си, за да изпълни Моцарт своя концерт. Как без оркестър, какво ли е било пианото, едва ли наядените посетители на ресторанта са ръзбрали неговата тъга и величието на неръкотворния му паметник.

   Този концерт е най-вълнуващият ме от всички негови.  Във връзка с него ще изтъкна какво могат големите майстори. Светлата тоналност си бемол мажор звучи в Концерта на Моцарт тъжно. А как звучи тази тонаност при Бетхомен в Сонатата му „Хамерклавир”. Таково мъжество рядко има в камерното творчество на Бтховен.

   Приятно слушане на тези четири последни Клавирни концерти на Бетховен. Всеки следващ става все по-труден като музика. Въпреки това те могот да докоснат с красотата си сърцето на всеки обичащ музиката Човек, но не и на изрод, който подкрепя избиването на хора от друг изрод.
  
   Следва постинг за още едно велико произведение, което няма да бъде достигнато, неговият Кларинете концерт