ЕДНО ВЕЛИКО ПРОИЗВЕДЕНИЕ НА БОГОЧОВЕК, ВДЪХНОВИЛО ВЕЛИКИ  ТВОРЦИ...

   Пасакалия и фуга в до минор на Бах за орган е едно от най-великите му органови произведения. Чрез органа той общува със своя Бог, Исус, но чрез това произведение общуването с Бог става възможно за много хора, истинските, Божии чада.

   Образованите в музиката веднага схващат формата на това общуване на Богочовека, Бах, с неговия Бог, Исус - на основата на темата, провеждана в педала на органа той изгражда противостоене в горния глас на органа на същата тема, провеждана чрез вариации. На по-лек за разбиране език привеждам за сравнение Картината Богатият и бедният евреин" на Мусоргски.

   Едва ли има човек, който равнодушно би изслушал това велико произведение на Бах, на мен наподобяващо ми на изповед на човек, в края на земния си път, когато ще се представя пред Бог. Музикантите възприемат това произведение по един начин, хората по друг, за пианистите предпочитаната форма на тази безсмъртна  поиеса е  клавирната й транскрипцция на Бузони, има и оркестрова. Моето възприемане е още по-сложно, защото аз имам  въртешен слух, които предизвиква допълнително преминаващи пред мен картини.

    Това е много велико произведение, по сила равно на неговата Шакона за соло цигулка. Независимо Бах за един инструмент ли е писал музиката си, за камерен ансамбъл, за орган или оркестър, тя е разоговор с Бог. Всякакяви трарнскирипции са възможни, правени са и от самия него с малко изключения. Светската музика на Бах не е съвсем светска, защото и там има препатки към неговия Бог. Цитирам някои от неговите Прелюдии и фуги, Бранденбургските концерти. Радостта в музиката на Бах не възприемам като нашите, земните, а тези Там горе, от където той е изпратен на земята. Блажени са хората, докоснали се до Бах.

   Такава велика Пасакалия, при това с финална четиригласна фуга друга на света няма. Малко са музикантите пратеници на Земята, изпратени от Бог лично Те са боговдъхновени, богоповелени, те са във връзка с него непрестанно, разговорът им става на езика на музиката, която не се нуждае от превод.  Щастливи са хората, които разбират езика им. Да разбираш Бах, това е едно от най-големите щастия на земята. Ще дам за пример себе си:

    Ако вечер късно прослушам някое велико произведение на Бах, то остава в главата ми. Появяват ми се елемети от музиката, от изпълнението и др. подробности – движението на краката при ползване на педалите на органа, къде е кантус фирмуса, колко гласа има или на колко теми е фугата. Заспиването в такива случай може да се осъществи само със сънотворно.

   Едва ли е имало композитор, който да не познава това велико произведение. В края на живота си, натрупал голям опит, с желание и той да нпарави такова велико произведение, това сторва Брамс. Това не е първият му опит, цитирам желанието му след Бетховен да напише симфониите на своето време. И успява! Пише 4 симфонии, едни от най-великите на света.

   Брамс живее във Виена по щастливо за композиторите време. От Общината, от Музикалното дружество и доста спонсори помагат на композиторите и така те могат да се занимават само с музика. До това решение управата на града стига след като става ясно, че те буквално са съсипали живота на Моцарт. По времето си във Виена Брамс има и друг късмет – издават се пълните събрани съчинения на Хендел и Бах, които той получава безплатно. Към произведенията на Бах той проявява голям интерес и отива да си ги изиска лично в пощата, където те пристигат. От Хендел му ги носят в дома, но той казва:

-       Оставете ги, като имам веме ще ги погледна.

Какво представляват тези партитури за композиторите? Разглеждайки ги, те слушат музиката, която е написана там.  Бах и Хайдн са любимите автори на Брамс, но той като рожба на времето си доста прилича в музиката си на Бетховен, Шуберт и Шуман. Той се явява композитор, който върви напред, но поглежда непрекъснато назад, към достиженията преди него, а като композитор той се явява романтик  в класически рамки, които той никога не напуска.  А това сторва Бетховен преди него, та дори и Моцарт.
    Брамс мисли симфонично и решава да напише Четвъртата си, неговата поседна симфния в ми минор с финал във форма на пасакалия. Ако Немският реквием е неговото най-велико произведение, то тази негова Четвърта симфоня е най-сложна като музика в творчеството му. В моите представи Брамс, любимият ми композитор не възприемам като гений, а като човек като всички останали, но съвършен.

   Друг голям композитор на ХХ век, Шостакович, също пише във форма на пасакалия части от свои поизведения -  едно Клавирно трио, предпоследната част  на неговата Осма симфония и др. Както няма друга пасакалия, която да може да се мери с тази на Бах, така няма и друга пасакалия за оркестър да мери ръст с тази на Брамс.

   В постинга си ще приложа три пасакалии. Първата е тази на Бах, но в клавирна транскрипция. Попаднах на страхотен запис.  Правя това, защо органът е труден за разбиране инстумент, предимно за музикантите инстументалисти. Звукът и възможностите на пианото, полифоничен по прироза инструмент, са език универсален, който по-лесно бива разбиран от всички.

   Втората пасакалия ще бъде Четвъртата част на Четвъртата симфония на Брамс.

   Третата пасакалия ще бъде третата част на едно прекрасно Клавирон тршо на Шостакович. Той го пише в памет на големия музиковед Солертински, починал от глад по време на ВСВ.  Темата на пасакалията, която при органа се провежда в ниския глас, тук се провежда в акорди. Общото вежду трите пасаклии са темите, които се провеждат в осем такта.

   Приятно слушане!