В този постниг ще поместя линкове с творби на великия чехски композитор Антонин Дворжак. Той се явява следващото, по-високо стъпало в музиката на Чехия след бореца за национална опера на страната, Бедржих Сметана.

   Чехия е страна с богати музикални традиции. Причини за това са съседството им с Германия, родина на най-великите композитори и близостта да световната столица на музиката, Виена. Чехите са взели много от качествата на германците, с които те винаги са се конкурирали в технологиите, в музиката, в живота, а докато Чехия е към Австро-унгарската империя, хората там са имали по-щирок достъп до културата на други страни в границите на империята. Музикаалното дарование на чехите обаче е факт. Те имат надарени музиканти, които са работели по цяла Европа. Цитирам композитора им Мисливичек, изявяващ се в Итария и наричан там Божествения. Карл Черни е ученик на Бетховен и учител на Лист. Още с раждането на симфонията като музикално произведение, чехите се изявяват и в тази област. Да не останат по-назад от тях – щом те /германците/ могат, защо да не можем и ние. Това е техен девиз някога в занаятите, днес в технологиите. Смфоничните им оркестри са на много високо ниво, имат и много добри диригенти, а също и музиканти-инструменталисти. Като певци не са нещо особено. В България се  подвизаваше една професорка, която имах честта да познавам, Панка Пелишек. Тя имаше тук своя школа, в която подготви добри пианисти.  България й харесващше и мисля, че почина тук. Помня я и в края на живота й, когато с две патерици едвам достигаше до стола си – все един и същ - в Зала „България” . Обожаваше Моцарт от композиторите, Давид Ойстрах от изпълнителите.

   Сега за Сметана и Дворжак. Сметана е останал в музикалната история като велик чехски композитор и диригент. Той се бори против представянето само на чужди, предимно италиански опери в Чехия и иска страната му да има национала опера. Същата задача в Германия си поставя Вебер. С тази цел Сметана пише знаменитата си опера „Продадена невеста”. Пише и програмна музика за отечеството си, както той казва. Неговото значение обаче си остава преобладаващо за чехската музикална култура. В световната музикална култура той не е много популярен.

   Дворжак е роден двадесетина години след него. Само Чехия не го задоволява, той пътува по Европа, с какви средства не е ясно, защото е много беден. Но и Европа не му достига, той живее за кратко време в Америка в периода от живота си, когато е на върха на майсторстото си. Америка в края на ХІХ век е била страна-мечта за хората от Европа, раздирана от противопоставяне. Америка е наричана тогава Новият свят. Всеки, пребивавал по онова време там, втората половина на ХІХ век,  казва, че стъпил от кораба обратно на европейско пристанище, разбира, че Европа е остаряла.

    Творецът където и да отиде по света, той се докосва само до съвърщенството и доколкото може го претворява в изкуствотото, което има като дар Божий. Така се случва и с Дворжак в Америка. Той слуша песни от различни хора по света, преселили се или закарани като роби там. Докосва се и до много рядко слушани песни, на индианците, които тогава са били доста повече. Вечер слуша и джаз.

   Докосването дО тази американска култура го вдъхновява да напише едно след друго две свои много велики произведения – Деветата си симфония, която нарича „Из новия свят” и един струнен квартет, който пък нарича Американски. Дворжак, като евпорейски композитор е възприел европейският маниер на композиторите и пише пиеси, каквито са писали класиците и романтиците, към които принадлежи и той.

   Деветтата му симфония е много велика. В нея присъстват мелодии /б. м. теми/, които Дворжак е чул в Америка. Най-силната песен, на индианския вожд, той възлага на английския рог във втората част на симфонията си. Тази част носи същото име, „Песента на индианския вожд” Симфонията е и донякъде програмна, защото в нея той изобразява с музика преживяването си в Америка, животът там, подобно на Шостакович, който се справя с още по-сложна задача – с музиката си пише историята на Русия и СССР.  Още веднаж повтарям, това е една от най-великите симфонии на света!.

   Същото важи и за струнния му квартет №12, наречен „Американски”. В него той отново ползва теми, които е слушал в Америка, но сега джазови. Като европейски композитор да пише струнни квартети за него е важно и той се справя с чест с тази задача.

   Вдъхновението на Дворжак от съприкосновението му с Америка не свършва бързо. Завръщайки се в Чехия, той започва да работи над своя Концерт за виолончело и оркестър в си минор. Работата върви трудно, той едва ли е знаел, че ще сътвори най-великият концерт за виолончело. Завършвайки го, той отива във Виена за да го покаже на най-великия музикант там по това време, Брамс. Брамс е очарован от това произвезение и понеже Дворжак няма никакви пари, Брамс заплаща за издаването му и залата за първото му представяне. Така тази велика творба поема по световните сцени. Напомням последните два такта от Финала, където челото се "сбогува" със загатване на темата от Първа част.

   Има и други концерти за виолончело, но този е най-хубавият. Хайдн пише два такива концерта, Едуард Елгар, Шостакович пише също два, Първият от които е твърде подобен на дворжаковия и дори има сходство в темата на Пърата му част. Темата на Шостакович ми изглежда огледална на тази на Дворжак.

   Предлагам три линка с творби на Дворжак, писани под влияние на пътуванията му из Новия свят и на Първия концерт на Шостакович, един от любимите ми виолончелови концерти.

  Приятно слушане!