Прочетен: 429 Коментари: 1 Гласове:
Последна промяна: 16.11 22:59
Вчера изпращах за Америка мои роднини и се застоях вкъщи. Попоглеждах по малко и телевизия, убеждавайки се за пореден път, че народните преставители са представителна извадка на обществото. Ако то е просташко, такива са и технните избранники...
В три от партиите се виждат воспитаниките и последовательниките на трифоноворадевата простащина, в други – зависимостта им от Кремъл, трети са активники на Задкулисието. Един от тях, изявяващ се като присмехулник прилича на току що свален от дърво в Централна Африка маймун и турнат да прави звуци не от неговия си клон, а от трибуната на НС. Най-противните са ми Кирчо Секса и Кури и за тях ще поместя отделен постинг. Девизът на тези нещастници възприемам така:
Простащината над всичко !!!!
Защото те друго и не могат. Усвоили са методите на простащината и са припознали в тяхното прилагане в живота своя поминък. Съвсем нормално за хората без ценностна система. Не обичам думата боклуци и не я ползвам.
Вечерта обаче имах голям късмет. Като си заминаха роднините ми преминах през любимите си ТВ канали, Мецо и Класика. Точно по това време по Мецо започваше знаменитият филм на Бруно Монсежан за Глен Гулд. Това е най-известният филма на Бруно за велик музикант, после той направи и други – за Рихтер, за Вайсенберг, за Григорпий Соколов, за Давид Ойстрах и поне за още десетина велики музиканти на ХХ век. Филми за велики хора, които аз разглеждам като съавтори – ако те не изпълняваха музиката на композиторите в репертоара си, нямаше как да се докоснем до нея. А докосването на човек, който обича музиката до нея, откриването му в музиката и после навлизането в къщата й е един от най-големите Божии дарове на този свят.
Бруно Монсежан е цигулар и свири в струнен квартет. Само този факта е достатъчен за да се съди за неговите музикални дадености. Той е отлично залозвант с музиката, както някога Ромен Ролан, изключително образован и интелигентен човек. Точно такъв е необходим, за да докосне сърцето на великите музиканти и те пред него да разкрият душата си.
Филмът за Глен Гулд съм го гледал доста пъти и всеки път го възприемам като нов, откривам нови черти в изпълнението на гениалния музикант. Той се възприема спорно. Една от причините е, че той по различен начин изпълнява произведенията в репертоара си. Това той показа пред Бруно чрез Сонатата с еничарския марш на Моцарт. Произведенията в репертоара му са неизброими. Каква е тази глава, която пази толкова информация! Той свири наизуст дори в камерните състави, в които участва. Роден е да изпълнява полифония, търси я във всяко ппоизведение и я „вади”, гласоводенето му е безупречно. Той започва музикалната си кариера с това, с което музикатите я завършват, Голдбергвариации на Бах. Същите тези вариации той записва втори път преди смъртта си, по едни доста различен начин, от който си вижда, че и геният има развитие.
Много силно е да слушаш произведение, писано от гений, напр. Моцарт в изпълнение на гений. Глен Гулд записа всичките сонати на Моцарт, изпълнява и много негови концерти. Основният автор в репертоара му е Бах. Той изпълнява също така и додекафонична музика. Има автори обаче, които не са писали за него, цитирам Шопен.
Горещо препоръчвам на тези, които обичат музиката и са образоовани в нея да се запознаят с филма на Бруно Монсижан за Глен Гулд. Музикантът, който цял живот гори в изкуството и изгаря в собдствения си огън, на 50. От свръх творческо напрежение, довело го до инфаркт.
Ще потърся две поизведения, изпълнени по недистижим начин от Глен Гулд – Първата соната на Мцарт, на която той разкрива красотата и Прелюдия и фуга в ре мажор от Втори том на Бах, чрез която Гулд завещава на поколенията пианисти слред него как се изпълнява Бах.
Приятно докосване до изкуството на този гений, живял саво от 1932 до 1982 г.
Послепис:
Не мога да намеря записите, които искам, но и тези са добри...
