През този месец по програма "Mezzo" излъчват записи на Берлинската филхармония с диригент Караян. Той е дългогодишен диригент на тази филхармония, наследил Фуртвенглер, където той се изявяваше не само като диригент, а и като шеф на фирма за интелектуален труд. Филхармонията е основана от големия диригент и пианист Ханс фон Бюлов, почитател на Брамс и на Вагнер.
  Всички музиканти във филфармонията по врете но Караян бяха много добри, а за да се осигури подмяна на пенсионираните музиканти с други добри, имаше училище по музика към Филхарманията, след завършването на което младите музиканти на конкурсно начало заемаха овакантените места в оркестъра. Оценяваше ги Карян. Караян имаше и  мениджъри, имаше юрист, който се ожени за Ан Софи Мутер, но и висш технически персонал, образоване в музиката. И нещо много важно - Караян работеше с музикалната иперия на Глотс. Които са вътре в музиката разбират за какво загатвам.
   Караян не ми е от любимите диригенти заради излъчването му и отношението му към оркестрантите. Това лошо отношение той имаше и към солистите, давам за пример Рихтер, когото той обиди. Като диригент обаче той е на много високо ниво.
   Сега ще се спра на операторите му, които  без всякаакво съмнение са музиканти и имат пред себе си по време на изпълнения партитурата на произведението с номерата на тактовете, къедето определена камера трябва да се насочи към определен инструмент или два. В това отношение той няма равни на него други диригенти. Съществува и понятието, операторите на Караян.
   Най-широкото поле за изява на тези оператори е симфонията. В оркестъра има въвеждащи темата иструментални групи, които я предават на други, "разговарят", има и солисти. Давам пример с Четвъртата симфония на Шуман, с Първата на Брамс.  Записите на видео на Карян не е достатъмно да се слушат, те трябва да се гледат. При Бетховен и Брамс тимпанът е доста застъпен в техните ппоизведения, при Хайдн има симфония, наречена "С тремоло на тимпана". Операторите на Караян показват тимпаниста в момента, когато палката докосва инструмента, а след  последния досег на палката камерата е насочена другаде. Съвсем откровено най-неприятно за мен е когато операторите показват Караян, който дирижира наизуст  и мижи през цялото време на изпълнение на съответните часи на музикарното ппоизведение. С напредване на възрастта той престана да мижи и започна да си отваря очите. Около него се образува някакво поле на напрежение и всеки оркестрант свири като на живот и смърт, дава всичко от себе си. Точно не като Караян са напр. Клаудио Абадо, около който се образува поле на благородство или на Бърнстейн, който имаше излъчване на един пълен с хумор музикат, но много сериозен при работата си. Много големи диригенти има, ще цитирам още един мой лбимец, веецуелеца Дудамел. 
   Ще потърся запис на Караян на симхония от Бетховен или Брамс, които ползват много тимпаните в своите симфонии. Напомням, че в края на живота си Кариян с Виенската филхармония изнесе два концерта в НДК, от които аз избрах този с Концерта за цигулка на Брамс, изпълнен от съвършената музикантка Ан Софи Мутер. Затова, че Караян назачи в Бурлинската филхармония жена, кларинетистката  Сабине Маер,той бе уволенен от филхармониците. След това назначение имаше още доста с жени оркестрантки в Берлинската филхармония, а неин диригент стана Клауио Абадо.
   За напредналите в музиката прилагам един запис на Караян. 
   
  

Караянис е най-прочутият композитор и величава фигура в историята на оркестрите и музиката. С гръцки корени винаги ми е напомнял по размах на Микис Теодоракис, но без да е композитор като него.
Всъщност Караян завършва Моцартеума със специалност пиано. Но след завършването и на Виенския университет за музика и изпълнителско изкуство, започва с дирижирането през 1929 г. с операта "Сватбата на Фигаро". Години по-късно със същата опера дебютира и в Миланската скала. Подготвя дори химна на Европа - Ода на радостта на Бетовен.
При него силен старт на кариерата дава влизането му в Националсоциалистическата партия. А през 80-те г. Юнеско учредява музикална награда с неговото име. Май няма друга подобна награда.
Помня го от дете с факта, че се дипломира в Моцартеума с Първи клавирен концерт на Панчо Владигеров. :)))
След като преминаваш през големите композитори в световен мащаб, дай няколко статии за българските композитори. Напр. за Панчо Владигеров, който е роден в Цюрих и изгрява на 8 г. След смъртта на баща му той, неговия брат-близнак и майка му се прибират в София, гдето той учи в Музикалното училище под ръководството на Добри Христов. Той пък от своя страна, преподавайки 40 г. в Консерваторията е работил със следващото поколение български таланти като Парашкев Хаджиев, Пенчо Стоянов, Александър Райчев и др.
Установявам, че ние българите винаги знаем повече за чуждите гении отколкото за своите - и в културен, и в исторически план. Веднага давам пример с великия Раковски. Трябва да знаем! Така се утвърждава българщината. :)))

Благодаря за Коментара, който допълва постинга ми. В моя постинг исках да обърна внимание върху суперпрофесионалните оператори на Караян.
Имаме прекрасни композитори, обичам българската музика с неравноделните й тактове. Много мои приятели, сега утвъднени в професията защитиха докторати във връзка с творчеството на български композитори. Покрай тях имам много българска музика в главата си, която те облигатно изнасяха на концерти. Най-вдъхновената българска музика, цитирам Панчо Владигеров, отразява духовния подем в страната ни след Освобождението. Музиката отразява живътът на хората, тук цитирам Шостакович.
Не само Панчо е велик български композитор, имаме еще десетки. Ние сме музикален народ, видно от изпълнителите ни, композиторите ни, образованите в музиката немузиканти, които не са малко. Пред нас на Балканите са само румънците.
Имам много сериозни контакти с музиканти и някои от тях ценя много високо, между тях украинец, вече професор. Освен музикалната дейност на доста наши музиканти, знам какво вършат и част от тях, на времето завършили в СССР. Знам и какво "работят" те по света и кой ги финансира. Без да споменавам име визирам един доста популярен, който всяко лято в България прави музикални празници.
В България царува нихилизЪма и като резултат от него преобладава мнението, че намаме велики композитори. Имаме и още как. На Балканите има само един по-велик от нащите - Джорджие Енеску.
Благодаря за интелигентния Коментар!

Беше ми приятно да прочета вашия постинг Караян. Особено интересна беше часта посветена на операторската работа в записите и филмите с диригента и за него. Ако ми позволите ще внеса малко яснота в темата. Караян нямаше оператори. Той работеше с един оператор Ернст Вилд (Ernst Wild), който имаше задачата да постави кадрите според съгласуваната с Караян естетика за екранен образ на музиката. Останалите оператори бяха част от екипа, нает за съответната работа. Споделям това като един от тези оператори, имащ щастието да "държи в кадър" великия диригент по време на концертите му в НДК в София с Виенската филхармония и Ан-Софи Мутер.
Мисля, че ще бъде интересно, да обърна внимание на споменатата вече "естетика на кадъра". Хер Вилд строго държеше акцентът да е върху инструмента, а не върху музиканта!
Искам да споделя и личното си преживяване от тези дни. Не съм музикално образован и не претендирам за дълбоки музикални познания и усет. Няколко дни преди концертите и записът, ние репетирахме с оркестъра на Консерваторията (диригент ако не се лъжа беше Константин Илиев). Прогонваха се кадрите, превключванията, осветлението, позициите на всеки музикант (по-скоро на столът на който седеше :) и т.н. - всичко прецизно, с немска педантичност. Да, на всяка камера имаше два пръста дебела партитура, по която операторите следяха за кадрите си! В произведението на Брамс има една характерна, запомняща се част, където се включва секцията на духовите инструменти. Даже нетренираното ухо на слушател като мен, лесно запомня и различава тази част след две-три изпълнения. След три дни репетиции в залата се появи и самият Караян! На сцената внесоха висока табуретка. Караян имаше проблем с крака си (мисля, че беше пациент на един велик български ортопед - д-р Шойлехов). Накуцвайки, Караян се качи на сцената. Българският диригент го посрещна и представи оркестъра, след което отстъпи мястото си на госта. И тук за мен неукият зрител се случи чудото, което преобърна и разтърси плитките ми музикални познания!

Караян замахна с палката и до болка позната и малко втръснала вече музика избухна в съвсем нова сила и звучене! Бях потресен и настръхнах, осъзнавайки че присъствам на нещо уникално и неповторимо! От тогава изпитвам особен респект към професията на диригента, от там и към музикантите изпълняващи класика!
Пламен Гълъбов (екс-ТВ оператор)
www plamenmedia

Ние със съпругати ми, г/жа Канева, присъствахме на двата концерта в НДК. За мен те бяха исторически.