НАЙ-ГОЛЯМАТА РАДОСТ И НАЙ ГОЛЯМАТА СКРЪБ В ЖИВОТА НА ХАЙДН

    Годината е 1784-а. Хайдн публикува своите Руски квратети след като в продължение на 10 години той не твори в този жанр. Наименованието на тези 6 квартета е дадено по конюнктурни съображение не от него, а от императора на Австрия, който има по това време важни срещи с представители на Руската империя.

   В областта на квартеттното творчество тези квартети се явяват неговия връх, но не и завършек, защото в изкуството винаги има още. С тях се запознава Моцарт и решава и той да напише 6 квартета, в които да ползва достиженията на учителя си, Хайдн. Без да има поръчка от някого, той се заема много сериозно с тази задача. Според подреждането на творбите от Кьохел е видно, че Моцарт работи върху тези квартети продължтелно време, като между тях създава и други творби. От  ръкописите му се вижда, че той е извършвал поправки в партирурите им. Ще отбележа, че поправки има рядко само в концертите му за пиано, защото за тях е настоявала сестра му Нанерл, изпълнителка на тези концерти, която Моцарт високо е ценил като музикант.

   Видно от партитурите, Първият квартет има номер К 387, а Шестият – К 465. Годината е 1785-а.

   След създаването им Моцарт ги преписва на чисто и решава да ги посвети на Хайдн, като това посвещение да стане тържествано от сем. Моцарт. Хайдн е поканен в дома му. От Залцбург идва и бащата на Моцарт, Леополд. Там при алхиепископа Колоредо работи братът на Хайдн, но не е ясно защо той не присъства на този исторически момент.

   Хайдн цял живот е мечтал, като дете да отиде да учи музика в Италия, после да отиде да види тази страна, дала толкова много на музиката. Знаейки за тази вегова мечта посвещениет на квартетите Моцарт пише на италиански  език. Тук отбелязвам, че в които страни е бил Моцарт веднага е научавал езика им, явно непроблем за неговия мозък. Виждал съм максимиле на опигинала, написаното е калиграфски. В момента не си спомням точно посвещението, ще си допълня постинга.

  Хайдн взема партитурата, която за него е звучаща музика, поглежда я и казва на Леополд Моцарт:

-       Покланяйки се пред Бог, Ви казвам като честен  човек:

Вашият син е най-великият композитор от всички, които познавам лично или по имена. Той има вкус, поради който в съвършенство владее майсторството на композцията!

   Това са думи на човека, Хайдн, единствен с възможности да оцени  величието на Моцарт. Такава преценка за тези безсмъртни творби Моцарт не получаво и от баща си, музикант-педагог, посветил живота си на обучението по цигулка.

   Хайдн получава най-скъпия в живота си подърк. В дневника си записва това прегживяване като най-великото.

   Подъръкът на Моцрат обаче отеква в творческата душа на Хайдн. Моцарт за да напише тези квартети се учи от Хайдн, сега Хайдн ще се учи от Моцарт за да напише най-великите и квартети в зрелия период на живота си.

    След радостта обаче идва скръбта. Това става през есента на 1790-а г. Хайдн е поканен в Лондон за година, да представип свои творби там, защото е санал световноизвестен. Колко пъти е кане във Фран;ия, в Америка и другаде, но шефът му Естерхази не го пуска в отпуск. Тази покана обаче става причина за създаването на нещо много важно за музикалния свят, неговите Шест Лондонски симфонии, връх в творчеството му. Вълнението му преди пътуването е много голямо, защото той за първи път на 58 г. напуска Австрия. Пред дома му го чака карета, после дилижанс и дълго пътуване до пристанище, от което кораб ще го закара до Лондон. Внезапно до каретата се появява Моцарт, който тъжен му казва, че идва да се сботува с него, защото това може да е последната им среща. Хайд е весел човек, казва на 24 години по-младия от него Моцарт да не се безпокои, в отлично здраве е, ще се видят отново. Но...

  В ранната пролет на 1791 г. в Лондон идва вестта, че Моцарт е починал. Светът се срутва за Хайдн.  Той губи най-ценното, което има, творчесите си контакти с Моцарт. С най-великия пмузикант по неговите думи. Не моможе и да прсисъства и на погребенияето му, за което Общината на Виена не отпуска средства и Мочарт е погреан в общ груб с бедняците и клошарите. Смъртта на Моцарт е най-голямата трагедия в живота на Хайдн.

   Хайдн вече е свободен човек, той има пожизнена пенсия от Естерхази и започва нов етап в творчеството си, в който ползва достигежиятана на Моцарт в музиката. Това е особено видно от  вторите Шест Лондонски симфонии, които той пише при второто си посещение в Лондон. И не само от тях, но от струнните квартети, които пише, а също и кавирните сонати. Учителят и ученика му смениха ролите си. Образци за вторити 6 Лондонски симфонии на Хайдн са тези на  Моцарт - 38, 39, 40 и 41-а.

   В посведните години на живота си той създава две много велики творби, ораториите  Сътворението на смвета и Годищните времена. В Лондон той се запознава с някои оратории на Хендел. Моцарт пък преработва оратории на Хендел, като това се познава при изпълнението им напр. по „моцартовите” контрапункти. Така звучат и тези две оратории на Хайдн, обичани само от най-добрите музиканти и любители музиканти на свет. Най-добрият техен дилвигент е Бърнстейн.

   Идва новият за Хайдн ХІХ век. Идол става Наполеон, за който в Европа има изграден фалшив имидж. По врмето на последнте години на Хайдн Наполеон напада и Виена, има взривове до квартирата на Хайдн. Класицизмът се измества постепенно от романтизма. Идват и нови творци като Бетховен, който е предвестник на романтизма, Шуберт – златното сечение на романтизма,  децата на своето време, доста различно от това на Хайдн в неговия ХVІІІ век, в който живя и твори Моцарт, идеал за съвършенство в музиката на неканонизирания светец, Татко Хайдн. Като Божий труженик, аз го поставям наравно с нашия Небесен отец, Св. Иван Рилски. Хайдн за Моцарт е това, което е Св. Йоан Кръстител за Исус.  
  Прилагам линк с най-трудната соната на Хайдн и Сонатата с каденцата в Третата част на Моцарт. Минути, когато времето спира...