МУЗИКАЛНАТА ФОРМА „ЕТЮД” – РАЗВИТИЕ И... ЗАЛЕЗ

    Етюдите са упражнения за определен инструмент, които имат за цел да развият умения у изпълнителя в определена насока. При струнните инструменти напр. те трябва да помогнат за повишавене на лъковата и пръстова техника на изпълнителя, за да могат да се изпълняват свободно напр. флажолети, арпеджии и още много други специфични, нужни за тези инструменти технически умения. Те са необходими при изпълнението на произведения за струнните инструменти, които композиторите пишат не за удобство на изпълнителя, а когато с „тях говори дъхът”, по думите на Бетховен. Напомням за едно от най-трудните му произведения за цигулка, Кройцеровата соната.

   Етюди за цигулка са писани от Мацас, парижките професори Роде и Кройцер, като те са в градация - всеки следващ е по-сложен. Пръв, който написва фундаментален труд за изпълнението на цигулка е бащата на Моцарт, Леополд.

   При клавира, най-съвършеният инструмент, тенденцията е по-различна. За пиано етюди има писани много и възниква идеята те да се превърнат в съвършени музикални произведения. Този процес се разпростира твърде назад във времето, още от големия музикант и клависенист Вилхелм Фридеман Бах. Той също пише фундаментален труд за ипълнението на клавир. По негово време се появява пианото с чукчета, което заменя клавесина и техниката на изпълнителя става доста различна и по-сложна.

   Най-много етюди за пиано са написни от Карл Черни, единственият ученик на Бетховен и учител на Лист. Той е пръв изпълнител на сонатите на учителя си. Макар брилянтен пианист той е имал сценичен страх и се посвещава на педагогическата работа. За тази цел той пише над  740 /пиша с думи, седемстотин и четиридесет/ опуса с етюди,  всичките с определена цел да бъде доразвита някаква техника на изпълнителя.Той пише дори полифонични етюди, но Шуман го критикува, защото от Бах такива пиеси има достатъчно. Друг голям пианист, който пише етюзи за пиано е Клементи. Интересното за него е, че Моцарт го нарича абсолютната механика, а Бетховен се удивява на изпълненията му.

   Етюди, които са и много красиви произведения се появяват по времето на Шопен. Връх на поезия и красота са неговите две тетрадки с по 12 етюда, опусите 12 и 25. Те всичките /!!!/ са бисери. Някои от тях са получили и име – Арфов, Виолончелов, Малък революционен, Голям революционен. Аз също сам дал име, валидно само за мен на последия от тази поредица етюд, който наричам Симфоничен. Мелодията на третия етюд от Първа тетрадка Шопен твърди, че е най-красива от всичките негови. Любимят ми етюд е Виолончеловият. Него го има в транскрипция за чело и пиано, нещо много прекрасно...

   Етюди за пиано пише и Лист, те също са много красиви. Той има т. н. трансцедентални етюди, с много висока трудност.

   Примерът на Шопен е последван от Брамс, но той не гледа толкова серизно на тази тема. Брамс прави транскрипции на известни произведения на Бах, на Шопен, на Вебер и др. с цел те да служат за развиване на техниката на пианиста. Давам за пример преработката на Шаконата на Бах за лява ръка, която се изпълнява с една октова по ниско. Освен това Брамс пише „51 упражнеия за пиано”. Връх на тази негова дейност са двете тетрадки с по 14 етюда по тема от Паганини оп. 35.

   Следващият композитор, който следва насоките от Шопен е великият фпенски композитор Дебюси. Той се явява продължител на развитието на клавирното изкуство, започнато от Моцарт, преминало през Шопен и Дебюси.

   Дебюси създава една тетрадка с 12 етюда-бисери, подобни на тези на Шопен, но не толкова популярни. Тяхната красота може да се разкрие пред по-образованите в музиката. Като отделен опус Дебюси създава и още едни етюд, полиритмичен, в който има напр. петоли в дясната ръка и триоли в лявата. И той е прекрасен.

   Етюди пишат и следващите поколения композитори. Рахманинов нарича тези свои произведения Етюди-картини, те са към 20. Не написва обаче каква е точно картината, която има предвид. Три етюда има и Прокофиев. И други композитори на ХХ век са създали такива произведения, но примеръът пред тях безспорно е този на етюдите на Шопен,  недостижимите.

   Етюди за пиано има написни вече доста. След тези композитори не знам да има други, писали етюди. Защото вече няма технически проблем, за който да няма множество етюди,  или защото  този връх, на който се е възкачил Шопен, вече не може да бъде достигнат. Не мога да преценя.

  Прилагам в линкове / ако ги намеря/ етюдите от Шопен и Дебюси.