ПОЧИВКАТА НА ВЕЛИКИ ТВОРЦИ СЛЕД ИЗТОЩИТЕЛНА РАБОТА ВЪРХУ СВОИ МОНУМЕНТАЛНИ ТВОРБИ

  Творците също са хора, те работят и си почиват както всички останали. Обзети обаче от велика идея, те работят върху нея с години. Това е изтощителен труд, след който е необходима почивка. Тази почивка отново е труд, но върху върху друга идея. Така се ражда ново тяхно произведение, доста различно от предходното. Ще дам два примера с такива творци, които след сътворяването на монументални героични или драматични творби си „почиват” като създават други, не като предишните. Аз бих нарекъл тези техни ррожби нежни сестрици на монументалините предхождащи ги творби.

   Ще започна с Бетховен. Той, както и доста други млади хора от веговото време,  симпатизира на Наполеон, който бива представян като човек, който ще въведе промяна и светът ще стане едно по-хубаво място за живеене. Тази идея Бетховен решава да превъплъти в музика. Така се ражда неговата Трета симфония. Отбелязвам, че това е едно от най-великите негови произведения, макар той да е сравнително млад, когато започва да работи върху нея. Работата продължава 4-5 години, симфонията е завършена. Бетховен я посвещава на Наполеон. Точно по това време Наполеон сам се провъзгласява за император. Бетховен се чувства излъган, скъсва страницата с посвещението и написва върху следващата „Героична симфония”. А че симфонията е героична това проличава още от първите два акорда в героичната тоналност ми бемол мажор. Първата част на симфонията е борба на новото време, прогрерсивното, със старото. Побеждава новото, като за за старото е написан погребален марш, Втората част на тази гениална творба. Преди това, Бетховен също пише Погребален марш в Клавирната си соната опус 26, а този симфония има опус 55.

   Следва кратка трета част, Скерцо, като почивка след голямата борба със старото и погребването му. Четвъртата част е тържество на новото време, което хората са чакали векове и което "идва" по времето на Бетховен. Във финала на Четвъртата част дори се чуват копита на препускащи коне.

     След този изтощителен петгодишен  труд върху едно от най-великите си произведения, Бетховен трябва и да си почине. По време на тази почивка за по-малко от година той написва Четвъртата си симфония, нежната сестрица на Героичната, красавица в светлата тоналност си бемол мажор. В нея има препратки към симфониите на Хайдн, напр. бавното всъпление на симфонията.Така се случи с мен, че това се оказа първата симфония на Бетховен, която чух и после са запознах с останалите. Ще я приложа в линк.

    Следващата симфония, която Бетховен създава, Петата,  отново изисква от него много голямо напрежение. Бетховен работи дълго над нея, но едновременно и върху други произведения. Тя се появява 3 години след Героичната. Бетховен вече е на 38 години, оглушава, обречен е на самота, трудно му е. За темата от първата част на симфонията той казва: Така съдбата чука на вратата.

   Симфонията е една от най-силните като драматургия негови поизведения. Тя е характерна с това, че е доста различна от класическите симфония на Хайдн и Моцарт, към които Бетховен е причислен като трети класик. Това е неправилно, неговото време е друго. В творбите си той отразява живота на хората доста по-късно от класиците. Времето на полифонията е минало, времето на мелодиятаа също, той живее във времето на хармонията, на романтиците. А се задава и ново време, на ритъма. Всичко от миналото в музиката и това, което предстои е усетено от гения на този глух човек с мозък вселена.

   Веднага след Петата симхония Бетховен започва следващата си, най-прекрасната от всички създадени от композиторите Пасторална симфония. В нея Бетховен не описва борбата на човека по време на живота му, а красотата на природата,  нейния жив плащ, хората по нивите, по ливадите, природните явления като дъжд и буря, песента на птици. Чува се и кукувица, но доста различно от това, което чуваме ние.  Много велико произведение, ще го приложа в линк. Една от почивките на Бетховен...

   Постингите ми за музиката са сериозни, ще напиша обаче нещо за симфониите на Бетхован, което е само мое мнение:

   Най-значителните му симфонии според мен са Третата и Седмата. Аз намирам Третата за по-гениална от Седмата,  макар да се изразявам неправилно, а Седмата за по-майсторска. Тази моя преценка не означава, че подценявам другите му симфонии, всичките са прекрасни. Ако човек не ги познава има дупка в културното си развиие.

   Сега ще напиша за една „почивка” на Брамс след създаденото него монументално произведение, Първата симфония. Тази симфония може да е неговата първа, той пише после още три, но тя е една от най-значителните творби в този жанр в света на музиката. Брамс работи над нея 15 години, от 1862 до 1877 г. Тя е драматична по характер. Симфонията започва с бавно всъпление, както при симфониите на Хайдн.  Следва въвеждане на основната тема, която е много силна драматургично. Втората част е лирична, много красива. Със соловата партия на цигулката тя напомя за симфониите на Шуман. Третата и Четвъртата част се изпълняват без преъсване. Най-силната драматургия на симфонията е в нейната последна част. Има хорали, оркестърът на места напомня за финала на Героичната симхония на Бетховен, и тук се чуват препускащи конници.

    След този 15 тодишен труд трябва и почивка. В началото на лятото на 1878 г. той отива на почивка в едно пекрасно селце на брег а на Вертерското езеро. Там за едно лято, вдъхновен от красотата на природата, Брамс пише Втората си симфония.  И тя е прекрасна като Първата, но много-много различна. Прилагам я в линк. Получих на касета подарък тази симфония от друг любител музикант като мен, който четеше партитури.

   Приятно слушане на тези три симфонии, писани от велики хора, когато почиват след огромно умствено напрежение. В резултат на такова напрежение е оглушал Бетховен, полудял е Шуман, а Прокофиев е починал...