С посвещение на г/н Гарденер, който прилага към постингите си доста добри линкове с музика:

ИЗПЪЛНЕНИЕ НА ЖИВО НА НЕМСКИЯ РЕКВИЕМ НА БРАМС – ЕДНО ОТ НАЙ-СИЛНИТЕ МИ ПРЕЖИВЯВАНИЯ В МУЗИКАТА

   На 21. т. м. в Зала „България” бе изпълнен Немският Реквием на Брамс. От всички музикални произведения, които съм слушал, това е най-вълнуващото ме. Писал съм доста за Реквиема, писал съм два пъти подробно за живота и творчеството на Брамс. Това произведение е най-великото за Брамс, един от истинските германци като мислене и музикално творчество. Премъдрости от Стария завет – текстът на Реквиема по стихове от Светото писание – и премъдростта на Брамс като музикант са причина, това негово произведение да е най-популярната му творба, поне за евангелските християни. Корените на изкуството му са далеч-далеч назад в произведенията в този жанр на Бах – Матеуспасион, Йоханеспасион и Високата меса. Достиженията на Бах биват продължени век и половина по-късно и друг велик германец, Брамс. Както Чайковски и Рахманинов са истинските руснаци, така и Брамс е истинският германец. Три клона от Божието дърво.

   Запознаването ми с този Реквием, който е нещо съвсем различно от църковния канон – произведение за починал човек – стана между 1975 и 1980 г, не си спомням точно. Плени ме прекрасната му музика, после се запознах и с текста на произведението. Това произведение е наречено Реквием, защото идеята е възникнала у Брамс пред гроба на майка му, но текстът му се явява поучение към хората да живеят смислено, съгласно цитирани стихове от Библията, които евангелският християнин Брамс подбира. От гедерманските ми приятели тогава получих подарък – грамофонни плочи с Реквиема и партитурата му. Това за мен бе знаменатилно събитие, което поставии началото на запознаванеето ми с творчеството на Брамс, като през следващите десетина години се запознах доста подробно с него и станах брамин – приятел на музиката на Брамс. И още един късмет имах от това време – попаднах на превод на руски език на труда на Карл Хайрингер, когото наричам евангелиста на Брамс. Книгата бе в библиотеката на моя позната в Смолян, купила си я преди много години в Москва, въобще не отваряна. Била е за мен, казах си аз, попадна където бе нужна.

   Не съм изпускал живо изпълнеие на Реквиема у нас. Най-доброто му представяне според мен през изминалите години бе това на диригента Емил Табаков. Слушал съм различни записи, включително и с Караян, но върховит запис на това произведение за мен остава на Емил Табаков. Имам го на компактдиск. До сега не се намира някой да го качи в Ю-туб.    

    При последното изпълнение на 21. т. м. съставът бе доста  пъстър – Видинската филхармония, Софийската хорова капела, диригент Петър Димитров. Органистът не знам кой беше, а също и солистите, баритона и сопрана. За първи път имаше въведен четец, подобно на евангелиста при пасионите на Бах, което считам за много полезно. Преди всяка част той четеше тескта, изпълняван от хора и солистите. Можеше този текст да го има в програма, в която той да е даден в оригинала, на немски език и в превод на български. Като изпълнение на музиката можеше и още, но като дух изпълнителите бяха на висота, раздадоха се.

   Реквиемът се състои от седем части. Първата възприемам като въведение към седващите 5, а последаната, като спирка на последната част от земния път за сбогуване с живота на тези, които са имали цел, с достоинство са го извървяли и знаят, че с тях трябва да има край. Да погледнат назад към делата си, които остават. За последен път...

    Много силно място са Третата и Шестата част, като кулминацията на това произведение е в Шестата част. Това е някакъв център, какъвто е си-минорната ария на алта в Матеуспасион на Бах, Ербарме дих. Кулминацията при Бах е изразена чрез смирение пред Господа. Това е една трагична, безсмъртна като музика ария. Кулминацията при Брамс е в Шестата част на Реквиема, къдато драматизмът прераства в грандиозна четиригласна фуга и звучи подобно на сцената със статуята на командора от операта „Дон Джовани” на Моцарт,  когато той иска от него да се промени и да заживее като почтен човек.

   Аз имах покана за концерта от една известна наша музикантка, бяхме на съседни столове. От мен тя научи доста неща за Реквиема. Тя ме познава от години, знае, че съм Брамин и държеше да поздравя лично диригента, който засляжаваше, но аз поздравявам предимно тези, които познавам. Учудващо за мен беше, че твърде малко желаещи имаше да го  поздравят, така че имах възможност и да поговоря с него. Поздравих го са силната драматуртия на Шестата част и блестящото представяне на заключителната фуга. Представиха ме като брамин пред диригента, аз пък доуточних, че това е не само любимимото ми произведение на Брамс, но може би произведението на живота ми. Диригентът отговори, пиша по памет:
-       Аз  пък искам, като напусна този свят да ме изпратят с музиката на Седмата част на Реквиема.

    Преди многото години, когато сериознно се запознавах с Реквиема, извърших едно от най-дивните си посещения на планина като преминах за първи път маршрута от х. Амбарица до х. Плевен. Тогава маркирана пътека нямаше, но пък имаше много овчари и стада. Размислен върху музиката на Реквиема и навлязъл в тези красоти на Северния Джендем, в мен се появи някакав връзка между произведението на живота ми и този прекрасен маршрут, който възприех като християнин, посетил Божи гроб. Тогава буките не бяха изсечени, кладенчетата бяха подържани, а да премина под върховете Амбарица, Купените и Кръстците, през които минах предишното лято, за мен бе нещо велико и то остана завинаги в сърцето ми. Тогава, минавайки по този прекрасен маршрут с вътрешния си слух „слушах” Реквиема, сега в залата слушайки музиката пред мен шумяха леко буките или бяха връхлетени от буря – Шестата част на Реквиема. „Появиха” се и овчарите, с които говорих тогава, спомних си и какво.

   В съзнанието ми завинаги са отанали свързани дивната природа на Северния Джендем и това велико произведение. Което ще слушам на живо винаги, когато го изпълняват, но на Северния Джендем може вече и да не отида....