Прочетен: 1033 Коментари: 3 Гласове:
Последна промяна: 18.06 09:26
.jpg)
"Какъвто човекът, такава и музиката", Йозеф Хайдн
190 ГОДИНИ ЙОХАНЕС БРААМС !
„ГОСПОДИ, НАУЧИ МЕ, ЧЕ С МЕН ТРЯБВА ДА ИМА КРАЙ И АЗ ТРЯБВА ДА ОСЪЗНАВАМ ТОВА, ЖИВОТЪТ МИ ТРЯБВА ДА ИМА ЦЕЛ”
Това е текст от Немския Реквием на Брамс, взет от Стария завет. Няма по-подходящо определение за живота и делото на Брамс. Изминавайки с достоинство, бих казал в полет на могъщия му дух земния си път, той ни е оставил такива творби, че мнозина, образовани в музиката го считат за един от духовните им отци. Подчертавам ОБРАЗОВАНИТЕ В МУЗИКАТА, защото произведенията му са доста сложни. Един от най-силно обичащите музиката му и запознат с нея, а също и с живота му брамин /приятел на музиката на Брамс/ съм аз.
Сега ще се спра на едно друго едно друго качестгво на Брамс. Освен убеден какво трябва да постигне в живота си като творец, той е и много смел. Би ли се осмебиб някой творец след Бетховен, създал Третата и Седмата симфонии, да се опита да сътвори подобни величави творби? Упознал достиженията в музиката на Бах, на Хайдн, на Бетховен, на Шуберт и Шуман, Брамс пристъпва към реализиране на творбите, заложени в чипа му и постига това. Той мисли симфонично, което още в най-ранните му камерни произведения Шуман забелязва. Брамс не съвсем млад започва да твори едно от най-великите си произведения, своята Първа симфония. Той работи 15 годиини над нея и създава такова велико произведение, че основателят на Берлинската филхармония, диригент и пианист, Ханс фон Бюлов, който представя симфонията я нарича Бетховен-ова Десета.
Това сравнение може да се приложи към още доста произведеня на Брамс, в които той прилага творческите достижения на Бетховен. В творбите на Брамс често „звучат” Бетховен, Шуберт и Шуман, но също и Бах, макар доста различно. Сега ще се спра на две негови произведения, Сонатите му за виолончело и пиано, Първата от които е отново Бетховен-ова Шеста. Бетховен пише 5 такива сонати в три негови различни творчески периода. Първите две са с опус 5. Много красиви прпоизведения, включени в репертоара на всеки виолончелист, но младежки произведения.
Третата му соната е писана когато е в страхотен творчески подем, по времето на Сонатата „Апасионата”, на Третата симфония, на Кройцеровата соната, Четвъртия кравирен концерт. Тези произведения са плод на гения му, осенил го в тези години. Сонатата му за виолончело е нещо много велико. Прекрасна е бавната й част, писана в годините на Бетховен когато той още не е започнал да ограничава обема на лиричната част на ппоизведенията си, цитирам Сонатата „Валдщайн”. Има страхотен запис с неня на виолончелиста Розе и Глен Гулд, като Глен Гулд свири наизуст. Розе е един от най-големите виолончелисти, Глен Гулд е гений, страхотен запис!
Последните си две сонати за виолончело Бетховен пише в края на живота си. Възприемам ги не като гениални, а като плод на разума-вселена на Бетховен. В тези последни години на живота си той насища произведенията си с полифония, а има и такива, в които има части с чиста полифония. Цитирам Сонатата му Хамерклавир, частта от квартет №30, издадена отделно като Голяма фуга за струнен квартет. Четиригласни са фугите му, но различни от тези на Бах. Такава фуга има и Лист в Сонатата в си минор, със сигурност вдъхновена от тази в Хамерклавира на Бетховен. Велики хора, на фона на изродите днес, които знаят само да рушат – язовири, болници, театри, жилищни блокове. Ако изродът, коъйто върши това и подкрепниките му напр. от България и Унгария бяха образовани в музиката, мисленето им щеше да бъде съвсем различно.
В двете си последни сонати за виолончело Бетховен ползва във финалите им полифония, като в Четвъртата и особено в Петата, провеждането на гласовете и разделянето им в двата инструмента е доста сложно. Причината е, че пианото е по природа полифоничен инструмент и може да провежда няколко гласа, а струнният инструмент, виолночелото – само един. А трябва да има равновесие между двата инструмента. Клавирната партия при тези сонати е много сложна - гъсто изписана партитура както при полифоничните произведения на Бах или при тези на Шопен и Брамс, в чиито клавирни произведения са заети едновременно и десетте пръста на пианиста.
До тук е стигнал Бетховен в сонатите за виолончело, идва обаче Брамс. Той много обича виолончелото и произведенията му за този инструмент са много сериозни. Брамс пише две Сонати за вилончело, които са върхът в този жанр.
Първата му Соната, подобно на Петата Бетховен-ова в третата си част има фуга. Темата на фугата обаче Брамс взема от сборника Изкуството на фугата от Бах, който той пише, по-точно диктува, защото вече не вижда, в последните си дни и дори не довърщва последната фуга в ре минор – най-сложното нещо, четиригласна фуга на три теми. Такова мъжествено звучене на челото никой друг автор не постига. Тази Соната е най-точно казано, Бетховен-ова Шеста.
Брамс черпи опит от великите автори преди него и ще приложа пример. Вариационният си цикъл, известен като Вариациите Хендел/Брамс, той завършва с фуга подобно на клавирната свободна пиеса на Шуберт, Фантазията „Странникът”, най-великата клавирна пиеса на Шуберт. При Шуберт фугата е четиригласна, при Брамс тя е тригласна, но на две теми – още по-сложна.
Втората соната на Брамс наподобява по характер на Четвъртата соната за виолончело на Бетховен. При Брамс обаче частите на сонатата са четири и са доста разширени като разработка. Приказно красива е Втората част на Сонатата, любовен разтговор между челото и пианото, като в отделни моменти челото отговаря с пицикати-закачки. Не само Шопен е поет в вузиката.
Ще приложа в линк сонатите в следния ред:
Бетховен – 5-а и вдъхновена от нея, Брамс . 1-а. След това Бетховен – 4-а и подобната по характер на нея, Брамс – 2-а.
Приятно слушане!
Идеал на А Н Т И Х Р И С Т А.
Идеал на А Н Т И Х Р И С Т А.
На един председател на ТКЗС му закарали една каруца с дърва. Половината били нацепени, половината не били нацепени....
