Портрет на Брамс от 1867 г, когато той работи върху Немския реквием

  Изпълнението на това произведение на Брамс ще бъде върхът на честването на 190 годишнината от рождението му. Не можех да напиша като заглавие на постинга "Реклама", защото появи ли се такъв надпис и започват простащините. А в случаят с изпълнението на най-великата творба на Брамс е съвсем различен.
   Няколко думи за тази творба:
   Брамс е около 35 годишен, когато неговата майка Кристиана умира в родния му град, Хамбург. Тя е 17 години по-възрастна от баща му, Йохан Якоб Брамс. Бащата е музикант, по същество чалгаджия. Той обаче има добро здраве и висок дух, които Брамс наследява. За жалост, наследява и още едно негово качество - на почти същата възраст както баща си, Брамс умира от рак на черния дроб. Майката е шивачка, но носи духа на времето и е природно интелигентна. Писмата, които тя отправя към сина си във Виена са връх на разума, включително и за делата на сина й с банките, ако той има такива. Кристиана Брамс наподобява на една друга светица /!!!/ в мвузиката, Ана Магдалена Бах, съпругата на Бах. Нейният съвършен разум и висок интелект наследява Брамс. На 6 години при определяне на пътя в живота на младия Брамс, той е по-умен от баща си. Брат му и сестра му - не. През целия си живот Браамс ги издържа.
   Трудно и бавно се пътува с влак от Виена до Хамбург, където Брамс се е утвърдил не само като велик, но и като най-високо платен композитор. След Моцарт и Бетховен, общината във Виена вече подкрепя великите творци в музиката по определе ред, а в класа на най-високото заплащане влиза Брамс - по 70-80000 евро по днешния курс да негово произведение. Когато след дни пътуване Брамс пристига в Хамбург, вижда само една купчина пръст, под която са всичките му детски години, спомени. И взема важно решение, което засяга целия музикален свят - да направи паметник на майка си, като напише Реквием. Но не Реквием за починал човек, а такъв за живите, да знаят мястото, което са достигнали по земния си път, да живеят разумно и по Божиите закони, каквито са записани в Билията, в Стария завет. 
   Брамс е бил евангелски християнин, днес ги наричаме протестанти. Това е все едно да наречеш някого помак, а не българин-мюсюлманин, обидно е. Приятелите ми от Германия са евенгелисти, това са най-долрите хора на света. Преминал през съответното училише към църквата в Хамбург, Брамс е отлично запознат със Светото писание. Неговото слово го вдъхонвява да напише този Немски Реквием, като е ползвал текстове на различини пророци, светии и книги с премъдрости.
   Връщайки се обратно във Виена, Брамс се заема да пише това произведение на живота си и след две години то е готово и представено. Прието е много добре, но приятелите му го критиикуват, че в него няма женски глас, който да напомня да майка му, примината да напише произведението си. Тогава Брамс написва още една част към Реквиема, Пета, и в този вид ой поема по цела.ия свят.
   Няма да пиша за всяка от седемте му части, но ще отбележа, че в Третата и Шестата има по една грандиозна четиригласна фуга, каквото има и в Реквиема на Моцарт. Шестата част я има в преработка за 4 ръце за пиано. Когато слушам тази транскрипция в мен звучи оригинала, защото имам в някакаква степен вътрешен слух.
  Да се отиде на този концерт ей така, не е работа. Необходимо е човек да се е запознал предварително с текста на Реквиема, с музиката му, за да може да го възппиеми при живо изпълнение. Не отбелязвам, че трябват още музикални и билейски познания.
  Този Реквием завинаги е останал в мен. Когато се запознавах сериозно с него съвпадна с пътуването ми но Северния Джендем. Там още имаше овчари и непосечени огромни буки. Минавайки под Амбарица, под Кръстците, след това по римския път от Карлово за с. Видима, тези две красоти -  Северният джендем и Реквиемът остават завинати свързани в мен. С тях и ще си отида един ден...
   Помествам линк с Реквиема.  Има прекрасен запис на него с диригент Емил Табаков, дано да се намери някой да го "качи" в нета....
   Ето и текста на Реквиема в превод на г/жа Весевер:

 

*****************************************

Йоханес Брамс
Немски реквием
по думите на Светото писание, оп. 45

I.

[Доста бавно и с изразителност. F - мажор, C]
Блажени са ония, които страдат на света,
защото те утеха ще намерят от Духа.

(Матей 5, 4)

Онези, които сеят със сълзи в земята,
ще пожънат изобилната реколта
Онези, които отиват с плач, когато
носят семената благородни,
ще се завърнат с радост във душата
носейки снопите си плодородни.

(Псалм 125, 5.6.)

II.

[Бавно, марш, B - минор, 3/4]
Защото плътта е като трева
и на човека цялата земна слава
е като цвете, що цъфва едва
а сетне изсъхва и на земята пада


(1 Петър 1, 24)

[Малко по-развълнувано, G -минор, 3/4]
Затова бъдете търпеливи, скъпи братя,
към бъдещето, което Господ носи на земята.


[23]

За да видите вкусните плодове как узряват
и с търпение в сърцата да се подвизавате,
Докато не усетите утринната роса
и да ви напои дъждът във вечерта

(Яков 5, 7)

[Темпо I B - минор, 3/4]
Защото плътта е като трева
и на човека цялата земна слава
е като цвете, що цъфва едва
а сетне изсъхва и на земята пада


[Малко по-силно. B -мажор, C]
Но словото Господне е вечно.

(1 Петър 1, 24, 25)

[Алегро леко, B-мажор, C]
Господният Изкупител ще се върне,
с веселие Сион ще грее на земята;
Радост, вечна радост ще пребъде,
на Господните чада в сърцата
В радост и блаженство ще живеят вече
а скръб и болка ще останат надалече.

(Исая 35, 10)

III.

[Модерато, D-минор. C]
Господи, научи ме, моля
как да живея до края.
И целта на моя живот,
научи ме как да позная.
Виж, че всичките ми дни
са изцяло в Твоята ръка,
и животът ми, о, Господи,
без Теб е нищо на света.

[24]

 

[(Модерато D - Минор) 3/2]
Уви, какви са всички хора,
които обитават на света,
Те следват свои схеми неуморно
и живеят в непотребна суета;
Богатства си събират без да знаят
кой след смъртта им ще ги вземе,
Господи, къде е на живота краят,
Аз своята утеха търся в Тебе.

[(Модерато.) D - мажор (3/2)]
Надявам се на Теб.

(Псалм 39, 5-8)

[(Модерато.) Д-минор, C]
Праведните души са винаги в Божията ръка
Те не могат да бъдат покрусени от скръбта.

(Мъдростта на Соломон 3, 1)

IV.

[Средно развълнувано. E - мажор, 3/4]
Колко прекрасни са Твоите обиталища,
Ти Си Господ Саваот!
Душата ми копнее и очаква
Заповедите на моя Бог;
Тялото ми и душата ми ликуват
в Господа на Живите,
Обитаващите в Твоя Дом добруват,
и Тебе хвалят винаги.

(Псалм 84, 2.3.5)

V.

[Бавно. G - мажор, C]
Сега скърбите и тъгувате на земята,
но ще дойде ден, и Аз отново ще ви видя,
тогава ще се зарадват във вас сърцата
и не ще отнеме никой радостта ви свидна.


(Йоан 16, 22)

Искам утеха в душите ви да дарявам,
както човек своята майка утешава.

(Исая 66, 13)

Погледнете ме и вижте ме сега:
Малко време на земята ми остава
С усилие извърших своите дела,
и вече намерих утеха голяма.

(Исус Сирах 51, 35)

VI.

[Aндантe. C - минор, C]
Защото тук за нас няма обиталище вечно,
но търсим бъдещия свят на Слава безконечна.

(Евреи 13, 14)

Вижте, една тайна научете от мене:
Не всички с мъртвите ще заспим,
но всички ние ще бъдем променени;
Всички, само в миг един,
щом последната тръба зазвучи.

[Виваче. С - минор, 3/4]
Защото когато тръбата зазвучи
ще станат мъртвите нетленни;
и ние всички ще се преобразим,
А писаното слово ще оживее
И ще бъде погълната смъртта,
Животът ще я победи.
Смърт, къде ти е жилото сега,
Ад, къде е победата ти?


(1 Коринтяни 15:51, 52, 54, 55)

[26]


[Алегро. C - мажор, C]
Само Ти си достоен, Господи
да приемеш сила, и хваление и чест,
защото Ти си всичко сътворил,
по волята Ти всичко съществува днес.

(Откровение Йоан 4:11)

VII.

[Тържествено. F - мажор, C]
Мъртвите ще са благословени,
които в Господа умират,
отсега и до края на всяко време.
Да, духът говори и не спира.
Те почиват си от своите дела;
следа оставили на тази земя.

(Откровение Йоан 14:13)