На днешният ден в царска Русия се ражда един от най-великите композитори на ХХ век, Прокофиев. Той е много интересен като личност, защото има разностранни интереси и много голям музикален талант още като дете. Интересува се от всичко, дори от локомотиви. Той си е написал и автобиография, от която имам само Първа част. Това е една съвършена личност, с каквато Бог дарява света. Освен това е бил и красив. Единственият му недостатък е трудното му общуване с хората. За големите творци това е разбираемо. Бил е и добър шахматист, но на срещата си Давид Ойстрах бива победен от него.
  И още един щрих от живота му - Прокофиев извършва околосветско пътуване!
  Причината е, че той иска да напусне Русия и отива лично при комисара за културата на СССР, Анатолий Луначарский да иска разрешение. Изненадващо, той получава това разрешение, но Луначарски го предупреждава, че докато напусне Русия по пътя на Запад ще го убият, защото принадлежи към интелиенцията, имало е такъв приказ от Ленин. И го съветва да мине през Сибир и да достигне до Японско море, където ще уважат разрешителното му за напускане на СССР и няма да го убият. Така Прокофиев се озовава в Япония, после в САЩ. В Америка обаче не харесват ВОСР и го арестуват със съмнениеи, че е шпионин. Изяснява се всичмко, Прокофиев започва да работи там като музикант. След години се прремества в Европа. Иска да слуша обаче руска реч, не може повече да живее в Европа и с чужд вече паспорт се връща в СССР. Сега пък там го считат за шпиинин и от НКВД го следят тотално. 
   Прокофиев умира през 1953 г. в деня, когато умира Сталин. Тъй като той е следен тотално от НКВД, което изпраща жена му Галина в Сибир без право на кореспоненция и повече нищо не се знае за нея. Затова от Любянка разпореждат:
  Да се отворят прозорците на квартирата му, за да замръзне трупът му и да не се разложи. Като свърши погребението на Сталин, ще се оправят и с него.
   Аз съм се интересувал много от творбите на Прокофиев и съм запонат с доста от тях, напр. със всичките камерни. Музиката му не е типично руска, както на Рахманинов или на Чайковски, той е донякъде велбюргер като Хендел. Считам за най-велико негово прпоизведение Кантата му Александър Невски. Призведения той оставя във всичи жанрове на музиката. Ще приложа две от най-великите му камерни произведения,  Шестата клавирна соната, наричана Военна, посветена на Рихтер и Първата соната за цигурка и пиано, също наричана Военна, посветена на Ойстрах, защото са писани по време на ВСВ. 
   Замислям се да напиша в блога си нещо по-обемно за Прокофиев, как възприемам музиката му, подобно на писанието ми за Шостакивич. И да свържа живота му с времето, когато той живее в Империята на злото. Това остава в далечните ми планове, дококото време ми е оставено
   Приятно слушане на тези две безсмъртни творби!...