В КРАЯ НА СТРАДАЛЧЕСКАТА СЕДМИЦА – МАЛКО ИСТИНСКА МУЗИКА

  Не крия любовта си към камерната музика, особено към клавира, за мен най-великият инструмент на света. В този постинг ще приложа в линкове няколко пиеси за пиано от Шуберт, едни от най-популярните, характерни за неговия песенен стил.  Най-великото достижениение в творчеството на Шуберт е песента. Той пише към 600 песни. В тях са включени и два песенни цикъла по стихосбирки, като към всяко стихотворение в тях има песен. Такива са цикълът „Хубавата мелничарка" и „Зимен път”. Шуберт е един гений, който се развива с годините, посочвам последната му симфония. Тя е една от най-великите на света. Той е типичен романтик, макар да живее заедно с Бетховен, който пък изпраща класицизма. Ще пиша постинг и за Бетховен, защото неговото място в музиката според мен е уникално - той е единственият участник в него, а класиците са само двама – Хайдн и Моцарт.

   След Шуберт има композитори, които също пишат песенни цикли, цитирам Шуман, който е и поет и сам пише стиховете си. Неговият стил може да бъде открит в произведията на големи композитори от следващите поколения, цитирам Първи струнен квартет на Брамс, а също и Вариациите му „Хендел-Брамс”.

   Шуберт мисли песенно, така, както Моцарт мисли оперно, Бетховен и Брамс – симфонично. Ако звучи произведение на Шуберт, което не познавам, след няколко такта аз знам кой е авторът. Давам пример с Недовършената му симфония – и двете части звучат песенно, това е Божествена песен за симфоничен оркестър. С песенност са проникнати всички негови творби – симфонии, камерна музика във всичките й разновидности.  Нещо повече, когато Шуберт ползва формата тема с вариации, той ползва тема от своя песен. Цитирам Фантазията за цигулка и пиано, Фантазията "Странникът” , Струнния квартет „Смъртта и момичето”, има още доста. Композиторите след Шуберт също ползват теми от своите песни за камерните си произведения. Давам за пример „Дъждовната соната” на Брамс за цигулка и пиано, наречена така заради темата от песента му "Под дъжда".

   Шуберт ни оставя доста пиеси в свободна форма, наричани Импромтюта и Музикални моменти. Това се песенни творби, но не като тези на Менделсон, който ги нарича Песни без думи. И Менделсон се учи от Шулерт.

   Божествено красиви са четирите импромтютата на Шуберт с оп. 90 и четирите с оп. 142. От Музикалните моменти, шест в оп. 94 най-популярна е третата пиеса. Има ли предаване за Шуберт, тази пиеса облигатно звучи, цялата или част от нея. Чуя ли я, пред мен се „появява” един от портретите на Шуберт и остава докато пиесата не свърши. Подобно нещо ми се случва когато слушам творби от Рахманинов.

     Шуберт е любим автор на много пианисти. Той, въпреки краткия си живот, 31 години, е оставил огромно творчество за пианистите, в което влизат към 40 сонати, произведения за 4 ръце,някои от тях за домашно музициране, пиеси с нестандарртни заглавия - свободни, които не отговарят на общоприетите норми, напр. сонатната. Един от най-големите интерпретатори на Шуберт, Святослав Рихтер, има много негови пиеси в репертоара си. Неговото изпълнение на сонатите на Шуберт е неповторимо. Той акомпанира и при изпълнение на песни от Шуберт на Дитрих Фишер Дискау, едни от най-виликите интерпретатори на  песните му.

     Не всичките пиеси на Шуберт са на еднаква висота. Някои звучат импровизационно, други са връх на красотата, цитирам Сонатата в ла минор. Почти всички големи изпълнители я имат в репертоара си. Аз ценя най-много изпълнението на Емил Гилелс.  Последните му сонати са много дълги, цитирам тази в си бемол мажор, която продължава около 45-50 м. Сонатата в до минор от късните му явно е вдъхновена от Бетховен. Младеж, гений, който се е развивал, но животът му е бил твърде кратък! Ако Шуман, който е имал намерение да се засели във Виена не бе открил доста негови непубликувани творби, днес нямаше да знаем за Недовършената му симфония, за струнни квартети, на един ог които само първата част. Недовършен ли е останал и той, изгубени ли са останалите му части. Този въпрос виси както един друг, къде ли първата страница от партитурата на увертюрата Леонора №3 на Бетховен. Труден е бил животът на този гений, така рано прекършен, но и тъжен, което аз долавям чрез творбите му. Само за 31 години той оставя музикално наследство в толкова тома, колкото е това на Бетховен, живял 57 тодини…

   Приятно слушане на Импромтютата. Необходим е около час, но е добре между двата опуса да се направи почивка. Това ще бъде като едно докосване до Вечността.