ОТНОВО   НА  ТЕМА  „МУЗИКА”

   Пред 2006 г. по случай 100 годишнината от рождението на Шостакович написах много обширен постинг за него. Три години се занимавах с всичко, писано за него, а също и с творбите му. Понеже той с музиката си описва по този нестандартен начин  историята на Русия и СССР, намерих доста неща и за музикалното изкуство в СССР по неговото време. Той роден 1906 г. и умира в 1975 г. Роден е в Лелинград и е видял и слушал реч н Ленин в града през 1917 г.

   Пиисанието ми за Шостаковим не е добре написано, трябва да го редактирам и подредя хронологично, но въпреки това е много интересно, защото покрай времето на Шостакович съм се сезирал и върху условията, при които той е живял и творил. А произведенията му, независимо симфонични или камерни, те са батални платна от веговото време – 1905 г, за която пише симфония, №11, 1917 г, болшевизма, после сталинизма, описан в пет симфонии - 4-а, 7-а, 8-а, 9-а и 10-а. И в много камерни творби – струнни квартети, клавирни триа и др. В историята той остава с псевдонима „Живият барометър на времето”. Този псевдоним е така  одходящ за него, както Апостолът на свободата за Левски. За да бъде осъзнат този псевдоним обаче трябва доста труд върху творчеството на тази сложна личносту дар Божий не само за руснаците.

    А сега малко за „кухнята” на музиката по времето на Луначарский и после по времето на Жданов.

    Луначарский е образован човек и по времето, когато приматите вземат властта в Русия, той е оставен на заден план в програмата на Ленин. Русия тогава е трябвало да се изчисти от духовенството, от реакционната маса /б. м. интелигенцията/, от контрареволюционерите, така, както сега изродът Путин прочиства Украина от кафявата чмума.  Просвещението, комисар на което Ленин турга Луначарский е оставено да се оправя без неговите указания и насоки за развитие, Ленин е нямал време за това. Жестокостта на другите комисари на Ленин не е присъща на Луначарский и той прави няколко добри неща за културата. Цитирам едно от тях, когато не само разрешава на Прокофиев да напусне СССР, но го ппиема лично и му обяснава как, за да не го убият от ЧК– през Япония и от там в САЩ.

      Тези години на ЛуначарскИй като комисар са кратки, страшното за културата на СССР идва по времето на Стйалин. Ленинският ЧК, съставен от поръчкови убийци бива закрит и става НКВД. По същество НКВД е мозъкът за управлението на СССР, та и на Русия днес. Този национален комитет после става КГБ, а сега – ФСБ. Ще се сезирам върху НКВД и то само за неговия отдел „Музика”. Защото според Сталин изкуството, в т. ч. и чузиката, тряабва да бъде от народа и за народа. Това означава, под ръководството и контрола наа НКВД.
    И нещо за ролята на Жданов от онова време - нему са били представяни списъците с музиканти, според НКВД за смъртно наказание. Той е трябвало да ги прегреди и прецени кои от тях да заминат за Сибир, кои да се разстрелят и кои да се освободят и следят. Става така обаче, че Сталин му губи доверието си и го отравя.

   Какво прави НКВД не само в началото, а през цялото време, докато има този национален комитет по вътрешните дела.

   Агенти започват да издирват и предлагат за назначаване в него на най-изтъкатите тогава музиканти. Някой може и да не е съгласен, но смее ли да откаже – следва Сибир или изчезване. Така в отделите на НКВД за музика влиза част от елита на тогавашните музиканти от всички сфери на музиката. Те определят какво да се твори, как да звучи, какви теми да бъдат включени в музикалните произведения. Същите тези музиканти в НКВД под лупата на офицерите и ченгетата следят артистите на СССР, композиторите, солистите. А тези в НКВД съвсм не са били необразовани, всичките са били много вътре в музиката. И са били толкова много и са имали толкова много информация за интелигенцията на СССР, че са действали с предварение спрямо творците. Давам пример с Шостакович, за когото постъпва сигнал в Центъра, че пише Втора Симфония. При него цъфва музикант от Центъра и му повелява: Включваш това и това стихотворение от революционния поет Безименски, някакав недоправен. Няма мърдане, Шостакович въвежда в симфонията си и хор. Същото става и със следващата му Симфония, за която остакович получава приказ от Центъра по музика в НКВД какво име да й се даде.

   Този, който му е скръцнал със зъби е проф. по музика, офицер в НКВД, името му е сред великите Музиканти на СССР според Мезикалная Энциклопедия. Всичките тези агенти на НКВД са описани в Музикальная Энциклопедия като големи музиканти. По-късно най-презрян образ става Тихон Хренников. В момента – диригентът Гергиев.

   Друг отдел на НКВД се е грижил за обучението на бъдещите музиканти. Студентите е трябвало да знаят, че Бах не е бил евангелски християни, а е служел на народа, че Бетховен и Хендел са били революционери, по дух комунисти и че по-велики музиканти от съветските няма. Подмертавам, съветските. На базата на опорки, не разбирам от къде им спуснати, комисарите по обучениието създават една система за обучение на бъдещите студенти, която не отговяра на действителността, изкривява изкуството, не прави смисъл и съдържа просташки постулати. Така тръгват учебниците за студентите, които са преведи на български език и така са навлезли  основата на теоретичната подготовка на бъдещите музиканти. Още по-ненормални са учебниците във висшите училища по музика в СССР, а там се учат бъдещите преподаватели по музика в България. Да не казвам, кои са се класирали да учат в Голямата страна след Деветото.

   Ще се отклоня малко. Някои наши студенти в СССР много напредват, други ги връщат с мотиви, че не стават за музиканти. Нека някой се досети защо.

   Върналите се от обучение по мвузика в Голямата страна започват да я проподават на нашите студенти. На каквото са ги научили там – промили са мозъците на най-„възприемчивите” - същото тези послушники  преподават на техните питомци в нашата НМА. Това е процес, който с много малки изменения продължава до днес. Защо? Защото тези, с промитите мозъци не разрешават реформа в обучението по музика, което да отговаря на истината, те наблягат на декретно налятото в малоумниците им.

      Целят ми живот е преминал сред музиканти, чак сега чувам от по-младото поколение професори, че тези вредни учебници, трябва да се изхвърлят от образователната система и да се напишат нови, които да отговарят на действителността. Съпротивата на все още обучените в страна и заемащи сладки служби е постове в системата на музиката е много голяма. Аз не съм узикант, но това е мое хоби и съм много сериозно подготвен в тази област. Така стана, че веднаж бях заедно с два професора по музика, един флейтист и една пианистка, възпитаници на Московската консерватория. Уж музиканти, а говореха за Косово, как американците заразили нащите градини с радиация в резултат на взривове с обеднен уран. Набързо им обясних за какво става въпрос и те смениха темата. Заговориха за изкуството на Рихтер. Аз обаче  свързах неговото изкуство с това на Вайсенлерг. Исках да им посоча разликите между един изстарадал в страната си съветски творец и един свободен творец и как това влияе на излъчването им и на интерпетациите им. Набързо ми разясниха от позицията си на професори колко велик е Рихтер и колко незначмителен е Вайсенберт. Сравнение, което считам за обидно, а от тяхна страна за срамно. Казах им, че Рихтер е любимец на Вайсенберг, посочих защо, а също, че има критики към изпълнението на Вайсенберг и посочих точно какви. Те не очакваха това и прехвърлиха темата за Прокофиев и Шостакович. За живота на Прокофиев и за твореството на Шостакович се оказах по-запознат от тях и така ги млъкнах. В последните години тези два професора, завършили музикалното си образование в Голямата страна се изявяяват като много първи фесбукчии, единият от които химонослови Путин, а друга псалмослови  Путин. Тя обаче почина, той макар и с инсулт, преоткрива Путин- Два пофесора с промити мозъци и вкарани им грешнни кованди,  какви ли ща да са студентите, учили при тях. Декрети и простащини в изкуството не вървят, затова почти всички добри руски музиканти работят извън Русия като свободни артисти. Най-много са тези в Лондон.

   Да се върна към учебниците по История на музиката, рожби на НКВД.  Аз ги преценявам като таква, които обясняват истината с лъжи. Изкривени са образите дори на руските композитори, което е обяснимо – как да напишат нещо добро за Рахманинов,  който е избягал от СССР или пък за Стравински, и он бегАл от Голямата страна или за плеадата руски изпълнители от Одеса, от които само Ойстрах остава в СССР. Изкривен е образът на Бетховен, на Хендел, на Бах, та дори и на Шостакович, за когото се зегатва в учебниците, че е комунист. Това си е жив компромат, почиващ на основанието, че Хрущо го турга за член на КПСС и отговорник от тази висота за музиката.

   За Светата Тройца в музиката, Хайдн-Моцарт- Бетховен ще пиша постинг, в който ще разгранича творбите им, тази Тройца обаче не е измислена в музикалните лаборатории на НКВД, а в Европа. В НКВД е измислена друга Тройца, на която се вменява, че  Бах, Хендел- и Глук са най-великата Тройца предкласици.  Може да се спра и на тази тема, за да обясня защо така са постъпили НКВД музикалните офицери. За Бах това е светата истина. Връзката между него и Хендел не може да бъде основание да бъде част от тази Тройца. Хендел е неверник, той няма пол, няма и родина, защото става велтбюргер /гражданин на света/. Творчеството му е съвсем различно от това на Бах. Различен от Бах е и Глук, той е различен и от Хендел. В творчеството си той никакъв предклрасик не е, по-скоро е идеолог на реформи в операта, за да стане немската опера достойна да се мери с италианската. И още нещо – през ХVІІІ век предкласицизма вече го няма. Бах твори след тази епоха, като обобщава достиженията й.   

   /Този постинг може да има и продължение./