Прочетен: 622 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 12.02.2023 22:43
ЕДИН ГОЛЯМ МУЗИКАНТ СЛИЗА ОТ СЦЕНАТА...
Гледах запис на Маурицио Полини, може бли последният му запис с оркестър. Голям музикант, но вече с доста по-малко сили. Раздаде се на сцената, но изпълни много добре Вторият концерт на Брамс. Така се изчерпа по време на изпълнението, че едвам ходеше по сцената. Публиката на няколко пъти го викаше на бис, не за да изпълни още нещо, но за да му окаже вниманието си.
Полини е мой съвременник, роден е две години преди мен. Една светла личност, съавтор на произведенията, които изпълняваше, вече няма сили за това. Неговият връстник обаче, Баренбойм, има още сили и продължава да се изявава като пиансти и като диригент.
Полини бе един от най-големите пианисти на своето време. Неговият стил, неговото представяне на творбите на различни автори ми е близко и затова съм негов фен. Има едно понятие, някой е открил себе си в музиката. Това откриване става и в интрепретациите на определени музиканти. Освен прекрасното му изпълнение на огромния репертоар, който той има, той притежава и много благородно излъчване, твърде важно за хората в изкуството. Изявявал се е по сцените на целия свят с концерти за пиано и оркестър, от които има в репертоара си към 50, с рецитали, включващи творби от различни велики композитори. Според мен, най-високите му достижения са когато диригент на оркестъра бе сънародникът му Клаудио Абадо. Абадо като диригент бе един от най-великите в края на миналия век и малко от този. След уволнението на Караян от Берлинската филхармония, глвен диригент стана Абадо. Той почина, но записите с него остават. С него за първи път оцених Симфония №1 на Бетховен и я обикнах. Тогава Абадо представи всичките симфонии на Бетховен, след което погледът ви към тези велики произведения стана различен.
Италия има и други велики паианисти, цитирам Микеланджели, но на върха има един, който няма да бъде достигнат. Това е Феручо Бузони, като мислене един прероден Бах. Той е гражданин на света, работил в много държави, включетилно в Русия и в Америка. Роден е 1866 г. и е върхът на клавирното изкуство в края на ХІХ и началото на ХХ век. Бил е професор, желан да работи във всяка консерватория по света. Освен това е и диригент и музикален критик и писател. Направил е много транскрипции на Бах от орган. На нивото на Бах е транскрипцията му на Шаконата за цигулка, на която Бах гледа като на свято произведение и не го прералотва, а Бузони създава самостоятелна клавирна пиеса, не отстъпваща на оригинала.
Ще приложа в линк някои изпълнения на Маурицио Полини. Приятно слушане!