СИМФОНИЯТА К 543 НА МОЦАРТ – ОБРАЗЕЦ ЗА СЛЕДВАЩИТЕ ШЕДЬОВРИ, СИМФОНИЯТА С ТРЕМОЛО НА ТИМПАНА НА ХАЙДН И НА „ЕРОИКА” НА БЕТХОВЕН.

   Годината е 1788-а. Моцарт носи в себе си три велики симфонии, но животът не му оставя време да ги пренесе от гениалния си мозък на хартия. Въпреки големите му материални затруднения по това време и ангажиментите си, Моцарт, без да има поръчка, той сяда през лятото на 1788 г. и за месец и половина написва тези три симфонии. Те няма къде и пред кого да бъдат изпълнени сред написването им и през оставащите по-малко от три години до смъртта му. Причината е, че музиката му става доста трудна за разбииране от виенчани и интересът им към нея спада. Поради това той не може да организира Академия, както е било наричано представянето на новите му творби. Партитурите на тези велики произведеня, които  той отправя към вечността, остават в дома му. А той често сменя домовете си във Виена, защото е в много сершозно материално затруднение.Тези велики творби остават непозната дори за неговият учител и духовен наставник, Хайдн.

    За тези симфонии ще кажа, че ако ги нямаше, светът щеше да е по-беден както ако ги нямаше двата Пасиона на Бах по Евангелията на Йоан и на Матей, открити от Менделсон 100 години след смъртта на Бах.

  Симфонията на Моцарт №39 с номер по Кьохел 543 в ми бемол мажор ми е любимата симфония. Не, че не ценя останалите симфонии на Моцарт и тези на други композитори, не, че тя е най-съвършената от симфониите на Моцарт. Това не мвожеи да каже никой! От всички симфонии, които съм слушал и имам претенции, че познавам, тази ми въздейства най-силно. Имам и една лична причина, това да бъде така, ще я осветля, макар да е трудна за разбиране.

      Симфонията е написана в тоналността ми бемол мажор, бих казал, че това е моята тоналност. Слухът ми не ми разрешава да изпея вярно тонът ла от първа октава, но винаги мога да изпея вярно тонът ми бемол от първа октава . Тризвучието ми бемол – сол – си бемол ми въздейства като да имам струна, опъната в мен, която влиза в резонанс с него.  Затова твърдя, че имам някаква вътрешна настройка с основен тон ми бемол. И други настройки имам. Трагично ми звучи напр. ре – фа – ла, но не с такава сила, а също тоновата последователност D – Es – C – H ,  но и B – A – C – H и др.

   Симфонията на Моцарт отговаря напълно на класическата форма на това произведение, определена от Хайдн - първата й част е бърза, но започва с Адажио. Това е задължително за всичките симфонии на Хайдн. Втората част е Анданте.  Третата част при Хайдн винаги е Менует, такава е и при Моцарт в тази симфония. Четвъртата част е вихрен бърз финал, Алегро.

   Ще подчертая, че Адажиото и Алегрото в първата част на симфонията звучат така мъжествено, героично – такава е тоналността на произведението - че които познават произведения на Бетховен са убедени, че това е негово произведения, което те не познават. Истината е, че има прилика между тези произведения и тя идва от това, че Бетховен 17 години след написването на тази симфония ползва достиженията й в този жанр. Ще се върна на тази тема след малко.

     Симфонията на Моцарт е написана през 1788 г, но тогава Хайдн не е бил запознат с тази симфония. За запазването на част от Моцартвотите творби трябва да сме благодарни  на холандския посланик във Виена по нова време, Карл Нефе, ако не греша името му. Нямам от къде тук, в Лос Анжелес, да проверя името му, пиша по памет. За да се доближи повече до това, което наричмаме Моцарт и да напише нещо за него от първоизвора, той се жени за вдовицата му. На останалите от Моцарт ръкописи той гледа като на останки от най-великия светец. Сторил каквото може, убедил се, че Констанца Моцарт нищо не разбира от това, което е сторил и оставил съпруга й, той я оставя. За нейната „интелектност вече съм писал, тя живее към 40 години след смъртта на гениалния си съпруг. Предлагам някой да потърдси и прочете нещо от тагесбуха й. Вероятно холандският посланик във Виена е причина да се запазят доста документи за Моцарт, послужили после на Кьохел да подреди произведенията му, нещо, за което Моцарт е нямал време. Целият съзнателен живот едвам е стигнал на зоолога Кьохел, но и изключително интелигентен човек, обичащ музиката да подреди по времето на композирането им творбите на Моцарт.

   В годината, когато Моцарт умира, 1791, Хайдн е в Лондон. Той прекарва там 6 месеца и се завръща във Виена. Поканен да представи творбите си в Лондон, Хайдн пише за тези 6 месеца 6  симфонии, които посвещава на Лондон. Те са с номера 93, 94, 95, 96, 97 и 98 по Хобоко, един музикант, подредил донякъде творбите на Хайдн. Донякъде, защото при въпросите към Хайдн често отговорът е бил:

    - Не мога да си припомня.   

   За първи път Хайдн стъпва на чужад земя на 58 години и прави на Англия страхотен подарък! Напомням, че Хендел се мести от Гермния в Англия и става английски гражданин, а англичаните го считат за техен  национален композитор. Тук има много недоизяснени факти, за които ще напиша нещо.

   Три години след това пътуване Хайдн извършва второ пътуване в Лондон и отново пише за тях 6 симфонии с номера от 99 до 104. Посвещава им и една опера, която пише  за тях , но они я нехаресват и я непоставят. При писането на вторите 6 Лондонски сифонии обаче Хайдн няма как да не бил запознат с последните три симфонии на Моцарт. Възможно е холандският посланик дори да ги е издал и те да са блили вече изпълнявани. Хайдн не се нуждае за да се запознае с някакво музикално поизведение ако го чуе на концерт. Достатълно е той да има копие от партитурата и музиката му зазвучава. Бетховен е бил така през по-голямата част от живота си.

   Това, че Хайдн е познавал тези симфонии се вижда от неговите 6 симфонии, написани след запознаването му с трите симфонии на Моцарт, които споменах. Хайдн е бил дори упрекван, че „копира” Моцарт като симфоник и композитор на струнни квартети, на което той отговаря:

-       А кой друг композитор е велик като Моцарт, за да се уча от него?

   Доста подобна на моцартовата Симфония К 543 е тази на Хайдн с пореден номер на Хобоко 103. Подчертавам, това е 103-а му симхония, след нея той пише още само една, в ре мажор, с прочутия Менует. Нови симфонии няма да последват, на ред са двете му, според мен най-велики творби, ораториите Годишните времена и Сътворението на света. Считам ги заветът на Хайдн към поколенията след него, включително и това, към което принадлежа аз, но също и изповедта му преди да напусне този свят през 1809 г. Некононизиран от църквата светец, защото е служил на музиката, а музиката за него е била Бог.

   Симфонията №103 на Хайдн ми е любимата от неговите.Тя започва с тремоло на тимпана и бавна часту, която преминава скоро в Алегро. Преди финала на първата част бавната встъплението се повтаря. Тоналността е героична, ми бемол мажор, но симфонията звучи като да е в светла тоналност, фа мажор, си бемол мажор. Хайдн обича да се шегува, когато има модулации на тоналносттите, той не издържа дълго минорните, както напр. Моцарт.

    Втората част на симфонията е знаменитото Анданте, написано във форма Тема с вариации, където Хайдн прилага солираща цигулка. По-ксъно Шуман и Брамс правят същото.  Вариациите са в до минор и до мажор. Такава красота в музиката рядко се среща. Следва облигатният Менует за третата част и весело Алегро за финал.

   Като казмач, че това ми е любимата негова симфония не твърдя, че тя е най-великата му, всяка разкрива различни страни от духовното богатство на Хайдн и от красотата на живота край нас.

    Друг титан на класицизма, Бетховен също се учи от симхонията на Моцарт. През 1803/4 година, вдъхновен от Наполеон, Бетховен пише една героична симфония, която мисли да му  посвети. Разочарован от това, че Наполеон сам себе си въздига като император, Бетховен маха посвещението и нарича симфоната си Ероика. Аз донякаде възприемам тази симфония и като програмна. Първата част възприемам като някаква революция, но не убийци и простаци като ВОСР, а на добри хора, устремени към разумни дела. Втората част ми наподобява на изпращане на героите, загинали по време на революцията, а третата-  като шега за намалявване на напрежението. Четвъртата част възприемам като възход на хората в освободената им родина. Чувам препусканее на коне, каквото има във Финала на Първата симфония на Брамс, движение на огромни маси хора.  Това е мое мнение, не ангажирам никого с него.

  Ще се спра ва връзката между тази симфония и Симфониата н Моцарг К 543.

   Моцарт за да засили въздействието на музиката въвежда във Встъплението към симфониията един дисонанс на струнните инструменти, който води до много силно напрежение у слушателя. Този похват той ползва и в Струнния си квартет К 465, който тъпите виенчани не разбират, а го връщат на Моцарт да си оправи грешките.

   Ефектът с дисонансите го има в първата част на Героичната симфония на Бетховен, но там главният действащ инструмент е валдхорната. Гениално е.

   Третата симфония на Бетповен ми е любимата от неговите.  Тя има опус 55 и е писана в страхотно силен период на живота му.Ще спомена още две негови произведения писани по това врееме – Сонатата „Апасионата” и Кройцеровата соната.

    Отново за свое оправдание пояснявам, тази симфония ми е любимата от тези на Бетховен, макар /напр./ Седмата да не й отстъпва по нищо. Две велики прооздениня, с поглед към света от различни възрастови точки. Третата и Седмата са творби на велик, недостижим мозък. Тези неща, в кой период на живота си творците създават произведенията си,  не могат да бъдат осъзнати от младите музиканти, които поради това не винаги подбират подходящи за взрастта им пиеси.

  Тези три симфонии, за които писах в блога си, са ми любимите – на Моцарт – от всички симхонии на света, на Хайдн и Бетховен – от техните. За да стига до този извод при Хайдн имах нужда от доста години време, докато със симфониите на Бетховен се запознах още като ученик.

   Приятно запознаване с тези прекрасни произведения, ако някой не познава всичките.

   Тук, в Лос Анжелес, преситен от американците и американизЪма, мислите ми се отнесоха в музиката. Затова написах тези постинги, от които биха имали полза доста хора, включително и такива на високо интелектеулно ниво, но объркани от  фалшивите новини, пропагандата  и дезинформацията. Моцарт ще им помогне, ако го слушат и разберат. Помествам линкове от останалите ми писания за Моцарт:

https://planinitenabulgaria.blog.bg/muzika/2023/01/04/mocart-aktiven-chlen-na-masonskata-loja.1849770 

https://planinitenabulgaria.blog.bg/muzika/2023/01/03/menuetyt-pri-nego-nai-velik-e-haidn-no-i-mocart-go-moje.1849522 

https://planinitenabulgaria.blog.bg/muzika/2023/01/02/mocart-ot-kogoto-bethoven-se-uchi-1.1849375

https://planinitenabulgaria.blog.bg/muzika/2023/01/01/ch-n-2023-g-s-pet-prekrasni-proizvedeniia.1849271

https://planinitenabulgaria.blog.bg/muzika/2023/01/01/ch-n-2023-g-s-dve-prekrasni-proizvedeniia.1849267

https://planinitenabulgaria.blog.bg/muzika/2022/12/28/strahotno-popadenie.1848783 

https://planinitenabulgaria.blog.bg/muzika/2022/12/28/dve-mnogo-veliki-kamerni-proizvedeniia.1848768

https://planinitenabulgaria.blog.bg/lichni-dnevnici/2022/12/27/chestita-novata-2023-godina-na-priiatelite-mi-ot-blog-bg-1.1848638

https://planinitenabulgaria.blog.bg/muzika/2023/01/07/turskata-tema-v-muzikata-na-mocart.1850081

  Ако някой интелигентен човек от блога отвори тези постинги, ще остане доволен. Ако някой умен човек ги отвори, има върху какво да се замисли върху себе си. Защото противопоставятето у нас, подклаждано от националния предател Радев чрез инженеринговите му партии-идиоти доведе до такова ужасяващо противопоставянте на хората, че те вече се противопоставят на самите себе си.

   С пожелание да се изцелят разболетите от троловете в блога по един нестандартен начин, който на мен ми въздейства. Затова различавам лъжата от истината....