„ТУРСКАТА ТЕМА” В МУЗИКАТА НА МОЦАРТ
Творците се явяват барометри на своето време и в творчеството си отразяват живота във времето, в което творят – краосатата, идеалите, трудностите. Така постъпва и Моцарт в част от творчеството си, за което той загатва в определени негови произведеня. Темата обаче не е недостатъчно осветлена. Сега ще пиша за нея:
Към края на ХVІІ век турската експанзия на запад става много силна. Превзели Истанбул, турците искат да превземат и Рим, но също и Австрия. Турската флота непрекъснато атакува защитниците на Италия, но няма успех. Поради това манафите планират военни действия по суша в две направления, към Венеция и към Виена. Базите им са по завладените вече Балкани – Босна, Словения, Албания, където голяма част от населението е мюсюлманизирано и поради това мобилизилано. Мобилизирани са и всички живи сили, включително и младежи от типа еничари – мюсюлманизирани деца от друг етнос, подготвени за военни действия и жестокости над завладените подобно на днешните идиоти от частните военни комплекси, наречени Вагнер, с каито изродът Путин опитва да овладее Украина.
Турците по това време са били много силни. Всеки турчин е трябвало да служи в армията по 12 години, но ако няма война. Ако има – докато трае войната. Това е важало и за ншите помаци. Така Османската империя е разполага с много голяма войска, която завладените от нея страни издържали. А хората в завладените страни – не нямат нито етнос, нито държава към която да принадлежат, те са били собственост на султана и са били наричани раЯ.
Вместо разширяване на Османската империя и върху Италия и Австлия обаче е последвл залезът й, по същия начин както сега се разпада Импеирията на здлото, защото тя вече се е била изчерпала. При Кандия огромната турска войска, състояща се от конни и пехотни части не успява да постигне успех, а при Виена, която тя успява да обкръжи и застрашава с унищожение културните й паметници, претърпява загуба и е отблъсната. Виена е запазена! Следва отстъпление на турската армия на изток, от където е дошла, което е прекратено чак при Поморавието, защото австрийците са счели, че повече няма защо да се заниммават с тия примати. Турската алмия е разбита, започмва залезът на Османската империя. За жалост това води до откъсвъне на български територии, които остават в Сърбия и после до Чипровското въстание през 1688 г., където подмамените българи от австрийците, вдигнали въстание срещу турците са убити с тояги, с които джелатите чупели черепите на мъжете от този регион. Тези пробити от тояги черепи на въстаниците днес са в гробницата на Чипровския манастир.
Не им е било обаче лесно на австрийцита да се пеборят с тези огромни войски, съставени от низами и еничари. Тези събития навлизат в историята на Австрия, та и в нашата, те се отразяват и от хората на изкуството – картини, някои от които по стените в дворците, други на тази тема, а също и други произведения на изкуството, цитирам операта на Моцарт „Отвличане отсарая” с номер К 384.
Тези събития отминават, но остават в съзнанието на хората и години по-късно – Моцарт е роден през 1756 г. - те са отразени и в неговата музика. Така, както /САМО!!!/ той може, с „турски” теми в някои негови творби. В момента се сещам за три и ще цитирам тях. Музикалната ми литература е в България.
Моцарт, великият и добър гений вярва в доброто, което трябва да бъде в основата на деянията на хората. В операта му, която цитирах две хубавици австрийки с любими, които много обичат, са отвлечени в харема на един турчин, мисля, че се казва Осмин. Техните любими не могат без тях, тръгват да ги търсят, разбират къде са и с риск на живота си дори проникват в сарая, където хубавиците са отвлечени за ханъми /кадъни/. Там те се срещат с любимите си. Турчинът научава за това. Виждайки колко силна е любовта между тях, той ги освобождава и разрешава те да се завърнат в страната си ведно с любимите.
Тази опера е една от най-великите на Моцарт. В нея тук и там има „турски” теми, ще приложа в линк увертююрата към операта, в средата на която има „турска тема.
Моцарт е мислел, че добротата винаги побеждава, но в случая той има политическа недалновидност. Колкото един турчин ще се съобрази с това, дали ханъмата му има маясъл - специалистите знаят защо - толкова и един дивак от Анадола ще прояви доброта. Все едно изродът Путин и подкрепниците му Орбан, Радев и др. да сторят нещо добро. Те са програмирани за изроди, обратен път към доброто, разума, за тях няма. Моцарт обаче не е мислел така, може би единствената грешка на този гений.
Второто произведение, което ще приложа в линк е Сонатата с турския марш, К331. Тя е писана в Париж, където по време на академия на Моцарт там умира майка му. Където и да има нещо писано за тази соната, първото е, че тя е гениална.
В третата част на сонатата има турска тема, която Моцарт така развива, че посредством възможностите на пианото той предава парад, ако мога така да го нарека на турската войска. Само Шостакович, но с оркестрови средства 250 години по-късно успява да постигне това в Седмата си симфония. В марша на Моцарт се чува тракането на обувките на войнците, тъпаните, зурните и кралнетата – оригинални турски инструменти за чалга /турска музика/, а също и по-малки барабанчета, с които Шостакович започва парада на идиотите. Гениално е малко да се окачестви всичко това, което Моцарт постига само с един клавир. Друг не може!!!!!
Ще посоча и трето прроизведени със загатната турска тема, Петият Концерт на Моцарт за цигулка и оркестър К219. В третата му част има епизод, в който Моцарт въвежда турска тема.
Приятно слушане и запознаване с още една страна от това, което наримааме Моцарт, защото той не е само музика. Това е Нещо, изпратено ни от Бог, да краси живота ни да ни кара да се размисляме и усъвършенстваме. Един от размислилите се върху него е Брамс, който казва:
„ Да пишем като него не можем, но да се учим от него трябва”...
И като заключение:
Моцарт може да помогне мното на творците, които са объркани, за да намерят отново пътя към истината. Просто, повече трябва да го слушат и ако започнат да го разбират, ще поемат отново във верния път.
Приагам три линка произведения на Моцарт, в които има „турски” теми. За да бъдат представени турците като още по-големи идиоти, те биват наричани еничари, а темите на Моцарт – еничарски.
