МЕНУЕТЪТ – ПРИ НЕГО НАЙ-ВЕЛИК Е ХАЙДН.  НО И МОЦАРТ ГО МОЖЕ...

    Хайдн, таткото на класическата симфония, определя нейната форма, която спазва до последната си творба в този жанр, вълшебната Лондонската симфония в ре мажор с № 104, напсана 4 години след смъртта на Моцарт. Неговите симфонии започват с бавно встъпление - една кратка част Адажио. Третата част също е облигатна, тя е във формата на Менует. Менуетът обикнновено  е в двуделна форма, но има и такива в триделна. Това е танц, произтичащ от танца Лендлер.  В същия тактов размер, ѕ, идва после Валс-ът.

   Моцарт, комуто Хайдн е духовният учител също ползва тази форма, която прилага в творчестото си, но не навсякъде. В 39-а си симфония в ми бемол мажор, Моцарт следва модела на Хайдн напълно. В две от големите му смифонии, 40 и 41, Моцарт се отказва от въвеждащото Адажио.

   В този постинг ще приложа линкове с Менуети на Моцарт от негови произведения, всичките божествени, като твърдя, че и това определение не е достатъчно. Ще приложа линкове с частта Менует от неговия ре минорен струнен квартет, а също и менуетите от симфонии № 39, 40 и 41. И четирите менута се явяват трета част от произведенията, за които те са композирани - формата на музикалните произведения, определена от Татко Хайдн.

   В педагогическата ритература има много менуети на Хайдн, транскрипции на неговиете симфонични творби за различни инструменти, но и такива като самостоятелни пиеси. Няма дете, изучавало музика, да не се е докоснало до пиеса Менует от Хайдн.

   Приятно сушане на тези божествени творби:

   Послепис:
   Прозвуча в малоумничата ми още един Менует, втората част на гениалната Соната на Моцарт с еничарския марш К 331. Тя представлява един по-сложен менует.
   Тази соната  не влиза в класическите норми. Първата й част е Тема с вариации. Втората - в същата тоналност, ла мажор - е Менует. Третата част започва в ла минор. Само най-големите майстори могат да предата с възможностите на клавира марша на еничарите. Чуват се удари на обувките им, тъпани, зурни, кралнета. Запомнил съм изпълнението на Михаил Плетньов. Подобен марш на идиотите по-късно композира Шостакович в неговата Седма симфония.
   Този постинг е първият, бих казал менторски, към тези, които са объркали ценностите и не азличават доброто от злото. Моцарт ще им помогне ако го пазберат.