Прочетен: 1180 Коментари: 2 Гласове:
Последна промяна: 01.01.2023 06:10
СТРУННИТЕ КВИНТЕТИ – ОПИТ ЗА ЗА НАМИРАНЕ НА ОЩЕ ЕДИН СЪСТАВ ОТ СТРУННИ ИНСТРУМЕНТИ, РАВНОСТОЕН НА СТРУННИЯ КВАРТЕТ ?
Струнният квартет е камерен жанр, който се появява по време на класицизма. Негов отец е Йозеф Хайдн, който според мен мисли квартетно. Той създава много висши творби в този жанр, около 70, които вдъхновяват композиторите след него. Квартет обаче е много трудно да се напише, той е труден и за слушане и за разбиране. Свикналите с клавирния звук подценяват този състав, за мен обаче той е най-висшият от всички камерни състави. Аз го възприемам като един инструмент, какъвто е многогласният по природа инкрумент клавира, но с още по-големи възможности да описва всички състояния на човешката душа. За това помагат възможностите на струнните инструменти, защото върху звука им се въздейства с лъка и с пръстите. Композиторите, когато са в прилив на творчески сили творят в този жанр или пък за да си докажат сами на себе си, че са достигнали това ниво, да могат да пишат струнен квартет. Давам пример с Бетховен, който пише квартети те „Разумовски” когато е в апогея на силата си, после пише квартетът „Сериозо” по време на житейска буря, пропада брака му с Тереза Малфати. На края на живота си, когато няма сили за големи оркестрови произведения, той създава безсмъртните си Последни квартети, плод на разума му вселена.
Вдъхновен от достиженията на Хайдн в тази област Моцарт пише 6 квартета и ги посвещава на Хайдн. Само като си спомня - в момента ми зазвуча темата от Менуета на ре-минорния му квартет – за тях, настръхвам целия. Такова съвършенстно може би само във Вселената има.
Струнни квартети пишат и романтиците, давам за пример Шуберт, който пише три прекрасни кваретета и една недовършена квартетна първа част. Брамс е майстор на струнния квартет и работи много сериозно върху този жанр, остовяйки 3 такива произведения. И Чайковски пише в този жанр, и той три квартета. Третият му най-хубав, но според мен няма съвършенството на тези на цитираните до сега автори, донякъде го намирам и за емоционално неуравновесен.
Прокофиев пише два струнни квартета, Дебюси – един. Най-големият майстор обаче на струнни квартети след класиците и романтиците е Шостакович, който пише 15 струнни квартета. Всичките са бисери и отразяват живота му по времето, когато ги е писал. Давам пример с квартета му оп. 110, когато му разрешават да напусне Голямата страна и да посети ГДР по случай 200 години от рождението на гедерманския композитор, който не пише според съветските учебници/ религиозна музика, а музика за народа, сега наричан от простаците сувурен.
Трсейки нови поета за изяви, композиторите се пробват с произведения и за състава струнен квинтет. В него те включват още една виола. Хайдн не пише струнни квинтети, Бетховен прави една транскрипция на свое клавирно трио за струнен квинтет, защото обемът на струнния квартет не му достига. Голям майстор на струнните квинтети е Моцарт, които написва доста такива, но върху два от тях, този в до мажор и в сол минор той работи много сериозно. Два струнни квитета пише Брамс, от които вторият е шедьовър. В този жанр опитва и Шубрет с един песенен струнен квинтет, но с променен състав – вместо две виоли, две виолончели, една от последните му творчби. В този състав обаче има някакво изкривяване на зучността, несиметрично е действието на двете вилнчели, въпреки прекрасната музика.
Шостакович, написал 15 струнни квартета не пише струнен квинтет.
Ще приложа в линк два четири струнни квинтета, а този, с променения състав от Шублерт ще поместя след текста на постинга ми. Той е едно гигантско произведение, песенно, прекрасно, изпълнява се за около час. Когато го слушам пруд очите ми преминава страхотната планинска природа на Австрия с нейните реки, снежни преспи, изшилени върхове.
На Моцарт квинтетите са нещо недостижимо. Той завършва симфоничното си творчество с две симфонии, в сол минор и в до мажор, последните му струнни квинтети са с обратна последователност – до мажор – сол минор. Нещо таа велико, че немога да намеря подходяща форма да го класифицирам.
На Бетховен струнният квинет е преработка на негово Клавирно трио с оп. 1, една от най-великите му камерни творби.
Брамс пише своя квинет с намерение с него да завърши композиторската си дейност. Той е завършиил работата над творбите си в камерния жанр в последните си си години, но се абортирва от намерението си да спре да твори сред този квинтет и създава още някооко безсмъртни камерни произведения, между които и Химна на смъртта, Четирите строги напева, които пиша на смъртното си легло. Велики хора, които ни вдъхновята днес, когато убийци, подлеци, курвове и проститути на учат как да живеем.
Извън темата
Постингъмп ми е за културните хора, пиша го с намерение да отключа интересът им към този тип камерни състави. Тези мои постинги са най-малко посещавани от „проникващите” в блога ми и сериозно се замислям да започна да пиша за съвревенните наши композито, като запомна от Светослав Трифонов. Аз освен класиците и ромнатиците, и него много го знам. И Кондю, и Гюза и Азис. С музиката им бе облъчено цяло едно поколение, което аз наричам трифоноворадевата простащина.
Това е божественият Квинтет на Шубурт:
Franz Schubert String Quintet in C Major, D. 956 - YouTube
Нека тя да ни е честита, мирна, здрава и плодотворна.
Харесвам постингите Ви за класическата музика.Интересни и увлекателни, много добре илюстрирани. Продължавайте да пишете. Има ли значение броя на читателите?! Важното е, че ги има почитателите на този жанр. Заради това си струва.
