При нас, където сме сега, в Лос Анжелес, Новата година ще настъпи 10 часа след българската. Нашата посрещнахме в Музея на Гети. Вдъхновен от досега с изкуството, сега ще напиша постинг за музиката. Ще се спра на две симфонии, много велики, не влизащи обаче съвсем в класическите норми. А тези норми са: Бърза първа част, втора бавна част в друга тоналност, подходяща нахосновната, трета бърза част и четвърта - финал.

    Започвам със Симфонията в ре мажор без менует на Моцарт, така е наречена тя не от Моцарт, а от приятелите на музиката  му. Тази симфония е една от най-великите !!!  Моцарт я пише през 1886 г., готвейки се за историческото си посещение в Прага, където ще представи операта си Дон Джовани. Пет години остават до края на живота Моцарт, времето му тече по минути и дори не му стига да довърши Реквиема, който той знае, че пише эза самия себе си.  Представянето на Моцарт в Прага е записано в историята не само на музиката, но и на Чехия. След представянето на операта му в Прага той става най-популярната личност там. Много пражани татаникат арии от тази опера, вдъхновени са от нея, но идва и втора радост – Моцарт представя симфония, писана отново за тях, която получава името Пражка, че и второ име, Симфонията без менует. При Хайдн всичките му симфонии имат за трета част Менует, което важи и за повечето симфонии на Моцарт. Цитирам последните му три, където третата част е винаги Менует.

   Симфонията без менует с номер 38 е една от най-великите на света. Тя е предшественик на трите му последни симфонии, които той пише при големи материални затруднения, без да има поръчка. Симфониите са били в него, имал е повеля от Горе да ги напише, това е моето обяснение. Сяда и за месец и половина написва и трите. Това не е на границите на човешките възмогности, а много над тях. Когато слушам тези симфонии пред мен върви ориганалната им партитура, на която няма нито една поправка.

   Симфонията му, наречена Пражка, започва по Хайдн-овски, с кратко Адажио. Аз го възпримам като музика зад завесата, след спускането на която започва симфоншята. Този похват е ползван и в Симфониаята на Моцарт в ми бимол мажор №39.

   Следва прекрасната първа част, наситена с полифония, характерна за късния Моцарт. След нея – божествена бавна част и вихрена трета. Менутът липсва. Защо липсва, аз мисля, че Моцарт така е замислил симфонията . Имал е и време и идеи какъв менует да напиша, но той просто не е искал, защото е казал в нея, всичко каквото е искал, Менуетът ще е в повече. Като продължителност тази симфония не е по-кратка от слеващите три четиричасти.  Доколко аз, като приятел на музиката на Моцарт мога да отгатна мисълта на този гений е нещо различно. Духът на Моцарт обаче се е вселил в мен и аз живея с него. Финалът е нещо много прекрасно. Ако напиша само прекрасно, няма да е достатъчно.

   Моцарт е поканен още веднаж в Прага и той я посещава. Никой от музикалните среди не се среща обаче с него, защото Моцарт вместо да им напише още нещо, посещава кръчма след кръчма с такама честота, че не могат да го намерят...

   Такава тричастна симфония пише по-късно Шостакович. Ще поясня малко периода от живота му, когато той пише тази симфония.

   Шостакович пише гениалната си 4-а симфония, в която рисува с музика Голодомора. НКВД обаче знае всичко, рабочих и крестян протестират срещу тази симфония по територията на целия СССР, ако че не са я чули или че разбират от музика колкото свинкя от кладенчмова вода. Властите спират симфонията от премиера, но и нещо друго става – Шостакович е задраскан от листата за разстрел или изпращане в Сибир. И още ещо – партитурата на симфонията не му е унищожена, тя ще чака 25 години, за да бъде изпълнена   ...в Лондон. Вероятно това е сторил Жданов, но Шостакович трябва да напише  нова симфония с идеи, дадени му от НКВД. Той сторва това, написвайки разкошната си Пета симфония. Прескача трапа или замръзване в Сибир.

   След това ужасно преживяване Шостакович, вече с по-спокоен дух сяда и пише 6-а си симфония, останала в историята като Симфонията без първа част. Това не е така - не че Шостакович не е написал първата й част, но той така е замислил творбата си. Симфонията започва с Ларго в основната тоналност си бемол минор, каквато има Концертът за пиано на Чайковски. Втората част е Алегро и Третата – Престо.  Тази музика е доста-по различна от музиката на Моцарт, тя изиства познаване на музиката на Шостакович, на историята на СССР, без тях тя не може да бъде разбрана. Цитирам интелигентна публика. Симфонията обчаче е едно от най-великите произведения на Шостакович. Които имат интерес към творчестовото му и историята на СССР, която той описва с музиката си е добре да се запознаят с нея. Няма как да бъде тя разбрана от хора, които не познават другите произведения на Шостакович и времето, в което той живее, но с надявам с този постинг да предизвикам интерес към личността му, един от най-великите руски творци.

   Приятно слушане на тези велики творби, които предлагам в стархотни изпълнения.
    Лос Анжелес

  А сега извън темата:

 Добре е запознатите с Шостакович и историята на СССР да публикуват постинги в Блог. бг, за Путин, вместо стадото курвове и проститути, което хабер от понятие за Русия и СССР си ням, но пишат за пари, идващи от руското посолство. Кафа сикме вече от такива инфилтрирани в социалните мрежи...