Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
18.12.2022 20:48 - 252 ГОДИНИ ЛУДВИГ ВАН БЕЕТХОВЕН
Автор: planinitenabulgaria Категория: Музика   
Прочетен: 477 Коментари: 2 Гласове:
4

Последна промяна: 24.12.2022 05:33

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
     Предколеден поздрав от Лос Анжелес към приятелите ми от блога, съхранили ценностната си система:

252    ГОДИНИ  ОТ  РОЖДЕНИЕТО  НА  БЕТХОВЕН

image 
    На този портрет Бетховен е на 42 години.


  На днешната дата, 17-и декември, светът получава Божий подарък - ражда се един много велик човек, Ludwig van Beethoven. Родителите му са фламандци, преселили се в Германия в гр. Бон. Там Бетховен получава първите си уроци по музика и започва да се учи да свири на виола. Неговото дарование в музиката става причина детето да бъде зведено във Виена и представено на Моцарт да го чуе и да започне да го обучава по музика. Срещата се е състояла, Моцарт е дал тема за вариации на Бетховен. След това е казал:

    -Този ще накара светът да заговори за него.

   Да започне да обучава детето по музика обаче Моцарт няма време. Запознатите с живота му знаят при какво натоварване протича животът му, една от причините за ранната му смърт. Втора среща между Моцарт и Бетховен няма.

   Бетховен се завръща в Бон и започва усърдно да изучава пиано. Той бързо напредва и става забележителен пианист. По-късно пианото става инструментът на неговия живот така , както органът за Бах.

   Докато Бетховен е още в Бонq през града при връщането си във Виена от Лондон през 1791 г. минава Хайдн. Музиканти от Бон искат да му представят Бетховен, наричайки го Втори Моцарт. Моцарт е починал по време на пребиваването на Хайдн в Лондон, най-трагичният момент в живота на Хайдн. Споменаването  на името Моцарт става причина Хайдн вместо да приеме Бетховен да каже:

   - Втори Моцарт няма да имаме!

   Музикалното дарование на Бетховен е голямо. Той се стреми към световната столица на музиката, Виена и се установява там. Представянето му пред виенската музикална публика е на такава висота, че той си спечелва трима спонсори, богати любители на музиката от Виена, които да го издържат и така той да има възможност да твори.

   Скоро се появяват и първите опуси на Бетховен, още първият от които започва от космическо високо ниво. Талантът му и все по-голямото му умение като композитор са причина той да започне кариерата си във Виена с летящ старт. Така Бетховен става третият класик в Тройцата Хадн-Моцарт-Бетховен. Класицизмът по това време отстъпва, идва романтизма. Бетховен е последният велик класик в музиката. Отбелязвам обаче един факт – той и Шуберт са съвременници, като Шуберт е велик романтик.

   Животът на Бетховен преминава през 4 етапа. Първият етап е този на младостта му, през който той твори много велики творби. Ще отбележа само една от тях, Триото оп. 1 №3. Този период продължава до 35-та му годишнина.

 През вторият етап от живота му, по пътя към зрелостта, той създава още много велики творби, от които ще отбележа само две – Сонатите „Апасионата” и „Кройцерова”. В резултат на ужасяващото напрежение, на което Бетховен подлага слуха си той започва да оглушава и след 40 години той вече не чува нищо. Твърденията, че Бетховен е бил сигилитик са абсолютно неоснователни, подобни на твърденията, че Салиери е отпровил Моцарт. По-ужасно нещо за един композиитор едва ли има.

    Тук ще направя едно отклонение:

     Никак не им е лесно на творците от тази величина, защото те са като във връзка с Бог, Който им повелява. Това го казва и Бетховен на изпълнителя на Кройцеровата му соната, който казва, че е много трудна. Бетховен му отговаря:

   - Не мога да мисля за бедната ти цигулка когато с мен говори Духът.

   Подобно нещо се случва с Шуман, който от напрежение при обмисяне на идеите си полудява.

   Загубата на слуха, неуспехът в личния живот и др. житейски проблеми са причина за криза в живота на Бетховен през следващите няколко години. По време на тази криза обаче той създава няколко велики творби, цитирам само Седмата му симфония. След 45-а си година, когато написва Десетата си цигулкова соната, Бетховен излиза от тази криза и създава недостижими камерни произведения, между които 4 клавирни сонати и 6 струнни квартета. Между тях създава и големи симфонични произведения като Деветата симфония, Високата меса и др. но времето за тези произведения е отминало, дошло е времето за по-скромните като инструментален състав такива, камерните, не по-малко велики от големите оркестрови.

   Клавирът е инстументът за изповед на голяма част от композиторите. Това с особена сила важи за Бетховен. Чрез клавира той разкрива душата си. В последните си клавирни сонати той сторва това чрез вътрешния си свят, защото пред външния той има преграда, глухотата му, но въпреки нея той знае накъде се стреми живота. Идва времето на романтиката, а в една от варациите на Сонатата му оп. 111 има дори джаз. При Бах инструментът за изповед е органът, но трябва да въведа уточнение. Неговата музика не е изповед, а разговор с Бог, чието слово той превежда на езика на музиката.

По същия начин, за своя изповед,  композиторите ползват и струнния квартет, към който се насочват при сложни житейски проблеми или творчески търсения. На мен любимият ми инструмент е клавирът, а любимият ми камерен състав е струнният квартет. В този постинг ще се спра на последните четири клавирни сонати на Бетховен. За да бъдат разбрани тези последни произведения на Бетховен са необходими сериозни познания по музика, а също и познаване на творчеството на Бетховен до създаването на тези безсмъртни камерни произведения. Аз слушам Бетховен повече от 70 години, той винаги присъства в живота ми. В момента съм с 20 години по възрастен от него, когато той е починал. Благодаря на Бог, че ми е дал възможността да се запозная с цялото му камерно творчестно и почти с всички негови останали творби и най-вече за това, че  /така си мисля/ разбирам неговите последни музикални произведения, писани от човек с разум вселена.

   Бетховен ми помогна в живота да се съхраня от трафоноворадевата простащината, за кщоято съм непреодолим, а също  да остана духовен човек сценностна система, която идиотите преди цитираната от мен простащина не можаха да ми разрушат. Бетховен е един от моите духовни отци, неговата музика ми бе опора срещу боклуците.

   Първата от четирите последни клавирни сонати има опус 106. Тя е много трудна за изпълнение и има изискване от Бетховен, да бъде изпълнявана от съвременното за Бетховен пиано с чукчета, Hammerklawier. Сонатата е в светлата тоналност си бемол мажор, но звучи тържествено и героично едновременно, като да е в тоналностите ре мажор или ми бемол мажор. Изповедта на Бетовен е във втората част на сонатата, божествено дълга. Бетховен пише дълги бавни части в сонатите си за пиано, но след сонатата „Валдщайн” си поставя ограничения. При Хамерклавира тези ограничения са снети. Последната част на сонатата е доста сложа фуга, далеч от строежа на тези, които пише Бах. Подобна фуга по-късно пише Лист в знаменитата си Соната в си минор.

   Идва време за последната дума на Бетховен в клавира. Той пише три сонати, но не ги издава в един опус а в три отделни, което показва как той гледа на тези произведения.

   Първата от тези сонати е в ми мажор и е издадена с оп. 109. Това е безсмъртно произведение, което все още влиза в нормите за класичеката клавирна соната, тя е в три части. Третата част е във форма Тема с вариации, възлюбена от класиците. Прекрасната тема бива провеждана 6  пъти, като една от вариациите, мисля, че е петата, звучи като оркестър. Постепенно тя затихва и се провежда отново прекрасната тема, като за „Сбогом”. Много велика творба.

   Сонатата оп. 110 е в ла бемол мажор. Тя има други особеонсти. Беховен въвежда в бавната й част едно Скръбно ариозо, което провежда и втори път леко променено. Сонатата има във финала си двойна фууга – фуга на две теми, права и обратна. В края на живота си Бетховен прилага все повече полифония в музиката си, а също така съчетава доста високия регистър на пианото с доста ниския, придавайки му органно звучене, характерно за неговия късен етап.

   Соната оп. 111 е в до минор. Тя е двучастна.Първата част започва много мъжествено, но скоро това се променя, защото времето за героично-мъжественото за Бетховен е отминало. Идват мъдрите размишения. Втората част по подобие на Сонатата оп. 109 е Тема с вариации. Да ги нарека божествено красиви е малко. В тази част Бетховен ползва Бах-овата символика за Светия дух, който той представя в музиката си чрез триоли, символизиращи плясъка на крилете на гълъба.

    Сонатата оп. 111 е любимото ми произведение от Бетховен. Няма друго негово произведение, макар да съм слушал може би повече от 90% от тях, включително и многобройните му песни, което да ми възвейства така силно.

 

   Прилагам линк с едно мое писание за Бетховен, подходящо за опазилите ценностната си система, твърдя с основание, че е интересно:

 

ПЛАНИНИТЕ НА БЪЛГАРИЯ :: ЧЕТИРИТЕ ТВОРЧЕСКИ ПЕРИОДА В ЖИВОТА НА БЕТХОВЕН (blog.bg)

 

    А ето и линкове с четирите Последни сонати на Бетховен:












Гласувай:
4



1. krysy - Благодаря
19.12.2022 08:40
За споделеното. Прекрасно е.
цитирай
2. planinitenabulgaria - Този постинг написах за културните хора, незасегнати от трифоноворадевата простащина,
19.12.2022 17:24
krysy написа:
За споделеното. Прекрасно е.


да докосне сърцата им. Те обаче до сега се оказват само един.
Аз съм много вещ по един друг композитор, завладял умовете и сърцата на боклуците, Светослав Трифонов. Много знам за него и ще напиша постинг за творбите му. Ще ми подпалят блога от прониквания на тази тема...
Благодаря за коментара!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: planinitenabulgaria
Категория: Туризъм
Прочетен: 12190528
Постинги: 4545
Коментари: 10754
Гласове: 18322
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031