МУЗИКАЛЕН ПОСТИНГ ЗА ЕСЕНЦИЯТА НА КУЛЬТУРНИКИТЕ В БЪЛГАРИЯ

   Аз живея с музиката. Голяма част от нея нося в себе си и от време на време някой автор или произведение се пробуждат в мен. Това се случва при съвсем незначителен повод иро по време на мои пътувания сред природата. Живътът е музика, всичко звучи. Боклуците, които лъжат по медиите пък бучат.

   Написах два постинга за един жанр от камерната музика, клавирния квинтет, и включих четирите най-известни произведеня за този камерен състав. Убеден съм, че суверенът ги познава в детайли и затова сега ще пиша само за един съвременен композитор, завладял умовете и сърцата на днешните ни хиперинтелктники. Постингът си посвещавам на пРезидента радеВ, на неговия викарий, чието име забравих. Него го заподмятват в ролята на политолог, племенник е на крупните приватизатори братя Василев. Той винаги е за пРезидента ни, когато съгреши дори. И на още еднаившия манастир „Св. Иван Рилски”, нейното име не мога да запомня. Все по-често я зоподмятват по медиите, от които раздава акъли. Обикновено тя твърди, че преоткрива пРезидента ни и го химнослови, но понеже е неверница не благодари на Бог, който ни го е изпратил, а се сезара само върху пРезидента ни, гаче ли он сАмият е Бог или пък го замества на Земята.

   А ето и съвременният композитор, за когото ще  иша  в този постинг. Той е не само композитор, който за 25 години от телевизионния екран и от концертите си по страната завладя умовете и сърцата на най-интелигентната част от суверена на България, но и човекът, усетил полса на времето и го претворил в изкуството си, Светослав Трифонов.  Няма как да пиша за този униикално изключителен човек - според други негови аналЛизатори изключително уникален – композитор и политик и постинът ми да бъде кратък...

    Съзнателният си живот он започва още от студенсктата скамейка като виолист в БДК, сега НМА „Панчо Владигеров”.  С музикалнто си дарование он шашва всичките си преподаватели по предметите, които изучава докато е студент. На виола изпълнява много от виртуозните произведения, включително транскрипции на цигулкови и виолончелови сонати. Върхът му обаче е изпълнението на интеграл от всички цигулкови сонати и партити за соло цигулка от Бах в транскрипция за виола. Това е още по-трудно отколокото на цигулка, защото струните на цигулката са настроени различно от струните на виолата и виолончелото. При цигулката строят е: ми, ла, ре сол. При виолата, настроена една октава над челото обаче струните са: ла, ре, сол, до. Транскпипцията на произведенията за чело върви при виолата, при цигулрката обаче се променя тоналността. Ключът също е различен, сол и виолов. Виоловият ключ разрешава да се правят леко транскрипции от прозведения за кларинет за виола. В Архива на Центъра не намерих негови изпълнения на произведения за кларинет. Трудностите поради транскрипциине не са били пречка за бъдещият голям виолист, Светослав Трифонов, да преодолява всякакви трудности на инструмента си. С таланта си си той смайва професора си по композиция, както на времето Шопен е смаял професора си Юзеф Елснер до степен, да не знае какво оценка да му постави при завършване Акедемията и написал на мястото за оценка:  „Музикален гений”. Трифонов обече не достига до държавен изпит, ето защо:

   Когато трябва да се яви на държавен изпит го викат в телевизията. Там му харесва, остава и не се връща в Кнсерваторията да положи държавния си изпит. Изпитът му би бил празник за професорите му, но той ги лижшава от тази радост. Сед 20 години обаче на Трифонов му трябва докумен за висше образование, той полага държавния си изпит по начин, не присъщ на никого друг. Професоорите паднали от столовете си..

   И така Трифонов заработва в телевицията, но любовта му към музиката е на първо място в неговите ппедавания. Музиката му се подема от младите хора и тези, които разбират от музика. Така става, че музиката на композитора Трифонов започва да възпитава тези, които я слушат, да ги учи на красота и хармония. Завистнките на Трифонов го наричат чалгаджия - човек, който печели от чалгата - а приятелите му наричат чалгари - консуматорите на този тип висше изкуство. Това е от завист. Повтарям: Истината е, че той като композитор се изкачва нагоре експоненциално и става най-известният композитор в България. Не за всичко може да ми се вярва, но за музиката трябва, защото съм вещ на тази тема както Мая Манолова е веща при работа с красиви расови мъже.

    Любовта на пРезидента ни по линията на изкуството на композитора Трифонов  се суска върху него и той бива поканен да направи политическа партия от такива като него, които слушат музиката му и се държат като него. Тази партия на Трифонов бе призвана да управлява страната. Това обаче е побочноя тема, връщам се на темата Трифонов композитор и пропагандатор на  песните си по страната чрез изнесените по нея /вероятно/ хиляди концерти.

   Влязох в Архива на Центъра и намерих любмите песни на тримата герои, на които посвещавам постинга. Викарят и химнословничката на пРезидена се оказаха на доста по-ниско ниво по отношение на музиката в сравнение с пРезидента. Те харесват само по една песен от Трифонов, докато пРезидентът освен Трифонов слуша Цеца Величкова и Валерий Гергиев. Певицата заради това, че е осъществявала интимни контакти с югогероя Аркан, убит от злодеи, а диригентът за това, че е любимец на Путин. Тези двамата той кани в пРезиденството и удостоява с държавни награди в областта на изкуството.

   В линкове ще приложа любимите песни на героите от постинга ми, а също е една песен, която ми е любимата, изпълнявана се Миле Китич. Той не се слави много-много с песните си, но се твърди, че е така надарен, че са му дали агентурен псевдоним Чукбагера или Парния чук. Поръча ли си той компаньонка в хотела, слез малко се разтриса цялата му строителна конструкция. Затова харесвам песните му.

  Приятно запознаване с шедьоврите на Светослав Трифонов, който в песенния жанр бие Шуберт с неговите 600 песни и песенни цикли као маче у дирек...

   

  

         

гласувахме в Лос Анжелес. Почти всички българи там гласуваха за Слави, само няколко българа за Пинокио и Джобния генерал. Често казваме, интелигенцията напусна България. Ето едно доказателство - интелигенцията предпочита Трифонов да управлява държавата. Давам за пример българите в Лос Анжелес. Живеейки там, дават акъли за тук...

Все едно на кой баир се качваш или слизаш. Същото е с пръча, вони независимо от денивелацията.

не съм толкова мрачен. Един пропоец от Варна ми каза следната съветска народна поговорка:
"Не бывает плохаоя женщина, бывает малая водка!"
След немалата водка той така се развеселявал, че и гюдерията му ставала весела...
Вероятно луникофа и самогона имат същия ефект...