КАМЕРНИЯТ ЖАНР КЛАВИРЕН КВИНТЕТ – РОЖБА НА РОМАНТИЗМА – 2 

  В този кратък постинг ще се спра на другите два клавирни квинтета, според мен, любителя музикант, които допълват четворката най-велики творби в този камерен  жанр. Първият от тях е създден през 1864 г. от Брамс. Той вече живее във Виена, налага се като много голям музикант, но има проблеми в личния живот, които няма да осветлявам. Напрегнатият период от живота му и опитът му да създаде соната за две пиана по подобие на тази на Моцарт става причина да се появи това негово камерно произведение, едно от най-великите му. Брамс написва сонатата за две пиана, но той мисли симфонично. Изпълнена дори на две пиана, тя не го задоволява. Брамс има опит в този жанр, напочням за Третата му клавирна соната, която звучи симфонично. И решава да промени инструментите, като премахва партията на едното пиано и го заменя със струнен квартет. Тоналността е фа минор, получава се нащо страхотно. Произведението влиза в класическите норми, то е читиричастно. Макар и камерно, то звучи симфонично и притежавана огромна мощ. Произведението е много характерно за Брамс, защото то е романтично, подобно на Струнния квартет на Шуберт „Смъртта и момичето”, но остава в класическите рамки.

   На базата на този опит Брамс пише един знаменит Клавирен квартет в до минор по късно, когато е на 40 години, и той със същата мощ. Ще приложа в линк и него.

    Друг Клавиирен квинтет, велик като този на Брамс се появява 15 години след неговия. Създава го Цезар Франк, който обаче е в зрелостта си, на 57 години. Едва ли неговият квинтет е повлиян от този на Браамс, той е съвсем различен. Цезар Франк, наричан Френският Бах или Музикалата съвест на Париж е един неканонизиран светец. Той служи в църквите като органист, но е и професор в няколко консерватории на Европа, уважаван от всички  негови съвременници. Изключителен майстор на органа и на клавира, той създава не много произведения, но според мен всичките отправени към Бог. Писах постинг за неговата цигулкова соната, една от най-красивите на света. Цитирам трите му големи хорали за орган, симфонията му в ре минор, трите му клавирни пиеси подобни на късните на Брамс. Велика личност, чист човек.

   Клавирният квинет на Цезар Франк е в в същата тоналност както този на Брамс, във фа минор. Божествена красота, такава е неговата музика. Той се състои от три части. Наскоро го слушах в изпълнение на един добър наш струнен квартет и много надареното дете на клавира, Ивайло Василев, когото познавам от първите му уроци по пиано. Справиха се отлично. Виолистката освен добър музикант имаше и страхотно красив тон. Пожелах й след концерта да научат заедно с Ивайло Алтовата соната на Шостакович, предсмъртното му завещание, едно произведение, за което имам изказването на Шостакович, предадено ми от Михаил Ангелов. Завършено от Шостакович ден преди смъртта му...

   Ще приложа в линк двата квинтета, но и Третият клавирен квартет на Брамс, който също е шедьовър.

   Приятно слушане!

Съвсем случайно днес слушам един предтеча и учител(не пряк, а стилен) на Моцарт, син на Бах - Йохан Кристиян Бах (1735 Лайпциг - 1782 Лондон), бил известен повече като Лондонския Бах. Днес, а по принцип, душата ми е към тези по-стари композиции, по незнаен за мен и любителски вкус. Пак ще спомена, че не съм такъв ... "разбирач" и съм много некултурен човек в много области, не любител даже, а слушач, няколко години ме мъчеха да свиря на пиано и от мен нищо не става в тази посока, а душата ме дърпа към тази музика само и никаква друга. Защо споделям това открито - да не си мислите, че съм нещо чак толкова интересно, истината ни прави свободни. Жена ми е пианистка и е учила пиано повече от мен - цели 12 години, примерно. Мечтата ми някога бе да свирим заедно, аз понаучавайки се още малко и това остава за пенсия. Благодаря, че пускате подобни теми тук с вашето гледане по темите.