СМЕЛ  ТВОРЕЦ  Е  БИЛ  ЙОХАНЕС  БРАМС - 2

    Симфонията е музикално ппроизведение, рожба на класиците - Хайдн, Моцарт и Бетховен. Хайдн пише 104 симфонии, Моцарт - 41 и Бетховен - само 9. Симфониите на Хайдн не са много популярни сред любителите мозиканти, защото им е трудно да ги оценят. Твърдя, че човек, който не познава Лондонските му симфонии е лишен от нещо много красиво и възвишено, коетоф може да го вдъхновява в ежедневието му.

   От симфониите на Моцарт са популярни само 6 - Голямата /40-а/ и Малката /35-а/ ре-минорни симфонии, Линцката, Пражката, 39-а и Симфонията, наречена Юпитер. Всичките девет симфонии на Бетховен обаче се изпълняват, те са много важна част от неговото творчество. Причината – Бетховен мисли симфонично. Най-популярни от тях са Петата и Деветата. Всчките му симфонии са прекрасни и са характерни за творческия му период, когато те са били създадени. Най-великите му симфонии обаче са Третата, която е гениална и Седмата, плод неговия неразбираем за нас мозък, в който мисълта не се движи по най-удобните гънки. Тя е писана в много труден период от живота на този титан, оставил неоценимо богатство на хората по света
   Какъв трябва да бъде авторът, роден след Хайдн, Моцарт и най-вече Бетховен, за да се осмели да напише симфония на висотата на тези на класиците. Освен талант, този човек трябва да притежава и познание на всичко ценно, достигнато от предшестреницитехму в музиката. И Той се появява, Йоханес Брамс. Че ще стори той това бива осъзнато от Шуман когата Брамс се педставя пред него със своите три клавирни соната. За провиждащият в бъдещето Шуман те обаче са достатъчни за да прецени способвностите на 20 годишния тогава Брамс като симфоник.
   Брамс пише 4 симфонии, като над Първата се труди 15 години. Тя е драматична, в нея са ползвани достиженията не само на симфоноците преди него, но и на предкласиците, когато  не е мало симхонии, напр. Бах. Красота, поезия, хорали - всичко велико, създадено преди него е включено  в тази симхфония -  Полифонични провеждания на темата, хорали, напомням за красотата в бавната част със олипащата цигулка, подобно на Четвъртата симфония на Шуман.  Според моето мнение на немузикант, неговата Първата симфония на Брамс  и 39-а на Моцарт са най-важните жалони за пишещите композитори след тях в света.

  Брамс пише 4 симфонии. Втората е от типа пасторална, той я пише само за едно лято, тя е почивка от петнадесетгодишните му усилия над Първата. Третата е героична, тя е самото съвършенство. Във финалните акорди на симфонията Брамс като за сбогом тихо, със затихване въвежда основната тема от първата част. Четвъртата му симфония е трагична. Такава сложна четвърта част във форма на пасакалия в друга симфония няма. И Моцарт завършва симфониите си с едиин фугират финал, в който се явяват три теми.

   В линкове ще приложа Седмата симфония на Бетховен и Първата на Брамс. Две призведения, които всеки културен човек трабва да познава.

   Проиятно слушане!

 
                
   
    Това е последната снимка на Брамс, поставена в музея на Хайдн. Той се връща от погребението на Клара Шуман, разболява се от рак на черния дроб и умира на 64 години. Поклон пред паметта на този човек, оставил ни духовни опори да имаме сили да се борим срещу простащината, която залива не само страната ни, но и света и ще го прегази окончателно.

   Извън темата

   Тези мои постинги разбирам, че не се четат, а обяснението ми е просто. Трифонов, Радев и други като тях, станаха причина за газещото станата ни опростачване и появата на новата класа, простащината,  която в лицето на простакисимуса и национален предател Радев чрез задкулисното му президентско управрение съсипва както икономиката, така и духовността в страната. Ако попиташ един техен възпитаник кой е композиторът Бах и кой е композиторът Трифонов, ще последва въпрос, съдържащ и отговора:        

   - А кой е Бах?