Посвещението в края на постинга ми:

   СОНАТАТА ЗА ПИАНО НА БЕТХОВЕН ОП. 7 МЕ ВЪРНА В ДЕТСКИТЕ МИ ГОДИНИ...

   Привършвам есеннитехси работи, които с напредване на възрастта ми се струват все по-тежки. Когато е възможно, до мен звучи прогпамата на Класик ФМ радио. И ето, че излъчиха Четвъртата соната на Бетховен за пиано, една от първите, с които се запознах. По-късно, след пътуването ми до ГДР и купуването на грамофонни плочи на всичките сонати на Бетховен се запознах и с тях, но това бе дълъг процес. 
   Сонатите за пиано на Бетховен са важен дял в творчеството му, подобно на Добре темперираното пиано на Бах. Сонатите му са 32, като с тях той започва композиторската си дейност и почти я зъвършва. Само струнните му квартети са писани след последната му Соната оп. 111. Споменът от запознаването ми със Сонатата оп. 7 в ми бемол мажор на Бетховен остава в мен десетки години. При изпълнението на Четвъртата част пред мен се появи образ на бяла птица, която трудно хвърчеше, падна на паважа, правейки опит да излети отново, пляскаше с крилата си и така си остана...
   Бащата на този жанр - класическата соната, за пиано е Хайдн. Той е написал около 40 сонати за пиано, с които също се запознах. Всичките са прекрасни, но имам любима между тях, може би е последната му, в същата тоталност като тази на Бетховен. А Бетховен има и още една Соната за пиано в ми бемол мажор, оп. 31 №3, наречена Огънят. Бетховен тогава е на 35 години, геният, силата и мъдростта му са в съединение.
   Хайдн пише своята Соната в 1995 г., на следващата година Бетховен публикува Сонататат си оп. 7, а десет години сред това, знаменитата си 18-а Соната, която посвещава на Хайдн, 4 години преди смъртта му. Ще приложа в линкове и трите сонати. Сонатата на Хайдн присъства в репертоара на всички велики пианитсти.
   Постингът си посвещавам на нанионалния педател Румен Радев и на стратега му, Александър М|аринов, които от две години планомерно рушат страната ни по приказ от Кремъл, защото сме част от ЕС. Това се виновниците и за това, което се случва в парламента сега. Ако имаха и елентарен досег с изкуството, предполагам простащината им не би била толкоз арогантнта и опасна за страната ни.
   Приятно слушане или запознаване с тези велики произведения.

Няма коментари към постинга ми поради факта, че може би прочелите постинга ми чакат такъв първо от върха на интелектиниците в страната ни, Радев и Маринов. Трудно ще им бъде, защото те са доста различни от тези на любимия им композитор и офицер за специални поръчки, младият политик Светослав Трифонов..