С посвещение на деветгодишното момиче Саша от Киев, на което куршум на руски убиец в Тридневната специална операция на Путин откъсва лявата му ръка и убива баща му :

 

                         ДВЕ  МНОГО ВЕЛИКИ  ТВОРБИ  НА  МОЦАРТ

   Годината е 1785-а. Моцарт, посетил почти всички държави в Европа е поканен и в Чехия. Чехия е известна със своите музиканти и образована публика, чехски музиканти работят дори в Италия. Там има един чехски композитор, наричан от италианците Божественият, а светското му име е Мисливичек. Моцарт гледа много сериозно на тази покана и започва да се подготвя. По този повод се раждат две от най-великите му творби, Симфонията в ре мажор К 504 и операта му Дон Джовани К 527. Моцарт има две години да се подготви. През този период той пише двата си знаменити струнни квинтети в до мажор К 515 и в сол минор К 516, от които се учи Брамс в неговите два струнни квинтети, а също и Сонатата за цигулка и пиано в ла мажор, вдъхновила Бетховен при композирането на Кройцеровата му соната.

   Моцарт не работи само върху едно произведение, а и връху други по едно и също време. Такава е творческата му натура, така са изисквали и обстоятелствата във връзка с неговите изяви, наричани академии, от които той печели пари за съществуването си освен от поръчки за определени произведения. Да се напише опера е процес много продължителен, не може да се работи самъ върху операта.

   Произведенията, които той иска да представи пред пражани са две – една симфония и една опера. И двете са толкова велики, че докато някоя маймуна с ракети не избие хората в опит да ги освободи от фашизЪма или с друг мотив, те ще бъдат слушани и всеки следващ път тези две произведения ще докосват сърцето на културните хора по света по различен начин. Защото са толкова велики, че човек всеки път открива по още нещо в тях и този процес няма край.

   Първото от двете произведения е Симфонията в ре мажор. Тя е тричастна, в нея липсва облигатната  част за Хайдн,  Менует, затова е наречена Симфонията без Менует. Но не е съвсем така. Менуетът е загатнат във Втората част на симонията с размера на такта, 6/8, кратен на такта на Менуета, ѕ. 

  Симфонията започва с част Адажио, по същия начин както всичките симфонии на Хайдн. Отбелязвам, че след своята Линцка симфония, написана точно както тези на Хайдн, Моцарт като да решава да промени тази форма.

   Докато звучи частта Адажио музиката му като да се изпълнява пред сцена, където завесата ще се вдигне и ще започне предтавлението. Това става след края на Адажиото, в ре минонр, когато симфонията зазвучава в основанта си тоналност, ре мажор. Това е тържествена тоналност, като след тъжното Адажио това усещане е още по-силно. Частта е доста дълга. В нея Моцарт ползва на няколко места полифонично провеждане на темите. Има едно понятие „Моцартова полифония”, която аз ще определя като такава, която е много сложна, но слушателите не подозират тази сложност заради красотата на музиката. Това понятие се ползва при преработките на Моцарт на оратории на Хендел.

   Частта завършва толкова тържествено, че не усещам спускането на завеса след нея.

   Втората част звучи кантиленно. Тя е красива подобно на бавната част в до-мажорния му концерт за пиано К 467, момент от Вечността. Подготовката за края на частта Моцарт започва издалеч. Слушайки я съжалявам, че раздялата с тази красота идва. Завесата бавно се спуска. Тя обаче отново се „вдига” и то преди да започне Финалът, в размер 2/4, рядко ползван размер на такта от Моцарт. Финалът е апотеоз на танци, темите се провеждат предимно многогласно.

   Липсва менует, но пък има втора част в такт 6/8, във финала има, както се изразих, апотеоз от танци, към които е и менуетът – някога лендлер, после менует и накрая валс.

   Такова велико произведдение в жанра Симфония светът до този момент не е познал и той има продължение – симфониите на самия Моцарт с номера К 543, К 550 и К 551. А след тях идват Лондонските симфонии на Хайдн, тези на Бетховен и Брамс. Ако нямаше цитираните от мен 4 симфонии на Моцарт,  нямаше да има и следващите, от други велики композитори, които цитирах, според мен. Пътят на развитието на симфонията щеше да бъде друг. Жалонът на къде симфонията е забит от Моцарт в неговите 38-а и 39-а симфонии.

   Второто велико произведение на Моцарт, които той е подготвил да представи в Прага е неговата опера Дон Джовани. Казах, че музиката на неговата Пражка симфония много наподобява на опера. Музиките на тези две произведения са близки по време на създаването, тоналностте им са същите – ре мажор. Ще приложа линк с увертюрата на операта. Тя подобно на Пражката симфония започва в ре минор, загатвайки за сцената, когато статуята на Командора ризбива вратата на Дон Джовани и иска той да се промени. Такава силна драматуртия до сега не е създадена и няма да бъде създадена. Всеки диригент има различни версии за края на Дон Джовани, който отказва да се промени – пропада в земята, гори го огън и ако това се повтаря, то е по съвсем различен начин. Тази е една от най-великите опери на света, Моцарт обаче повече си харесва Вълшебната флейта. Докато при създаването на Пражката симфония и на операта Дон Джовани Моцарт е в годините на съединение на силата и гения му, в края на живота си той явно е знаел, че ще умре твърде млад и като действащ масон предпочита масонската тоналност ми бемол мажор и пропагандира масонските идеи. Такава е операта му Вълшебната флейта, такива са и доста от неговите произведения, които той пише за масонския инструмент, кларинета.

  Успехът от представянето на Моцарт в Прага е небивал, цяла Прага пее ариите от операта на Моцарт. Така е посрещната и симфонията му, изпълнена преди операта.

  Този успех на Моцарт подбужда управата на Прага да го покани още веднаж и Моцарт се съгласява. Получава се обаче нещо съвсем различно. Моцарт е отново в Прага, не е написал нищо, ходи от кърчма на кръчма и ги сменя така често, че не може да бъде открит.  След няколко дни каретата му потегля отново за Виена, без дори да се срещне с тези, които са го поканили. Историята обаче свързва Симфонията без менует и операта Дон Джовани на Моцарт с Прага така, както Сонатата му за цигулка и пиано К 454 с цигуларката от Мантуа, Регина Стриназачи. Геният на Моцарт бива свързан с Прага, а също и със Стиназачи, досегът до този гений ги е обезсмъртил...

 

  Саша в клиника в САЩ в опит да й присадят ръка-робот....

/Постингът ще има продължение!/

  

няма да се разСЪРдиш, предполагам. Въпреки, че се познаваме... както и да е, чувствам се някак привързан към твоето творчество тук, на една вълна или там, каквото е. Хобито ми е да намирам интересни хора и да им казвам, че са интересни, с цел да стават още по-интересни и да не се отчайват, щото аз често се отчайвам - ето почнах да пиша нещо "изсмукано от пръстите" за музиката и изведнъж се появяват неочаквани дразнители в лошия смисъл на думата да ме отвлекат и да не мога да кажа, което искам да кажа. Само под чужди неща мога бездразнително, напоследък да пописвам, но това са глупости. В момента съм на вълна "буря и натиск", сигурен съм, че ти говори нещо, на Гьоте, Моцарт... разбира се и личният ми стоицизъм, който преминава към личен хедонизъм в моментите на ярост или глад. Искам да се заровя в тази магия и да я изследвам в корените и до Платон и още по назад във времето, да, имам някакви смътни представи за този елемент от човешкото мислене и търсения, даже не толкова смътен, а по-скоро всеобхватен, ако имах друго име сигурно би било мистик, но това е част от необразоваността на поколенията. Какво искаме, а какво се случва, винаги е било основен проблем на очовечените ... тръстики или маймуни, каквито сме в основата си. Теб ли бях помолил да погледнеш "узорните" кръстове на старобрядците в земите на днешна Русия и старите кръстове над Клисура или Батак, кръстовете и плочите със слънчеви тотемни "врезки". Но и това е друга тема. Бъди здрав и пиши, приятелю.

Целта на блога ми е да се боря с простащината в страната, култивирана от ненормалники като Слави и яхната от простакисимуса ни президент. Мои снимки на тракийски светилища влязоха в наскоро издадената Енициклопедия "Свещените места на България", мои снимки са голяма част от книгата на Зденка Тодорова "Посланията на оброците". В блога си имам хиляди такива снимки, които съм правил по време на пътуванията си из България.
Бжорбата ми срещу простащината ще претърпи неуспех...