Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
11.07.2022 16:31 - ПОСЛЕДНИТЕ ГОДИНИ НА ЙОХАНЕС БРАМС
Автор: planinitenabulgaria Категория: Музика   
Прочетен: 3020 Коментари: 3 Гласове:
6

Последна промяна: 12.07.2022 07:21

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
 

                                 ПОСЛЕДНИТЕ ГОДИНИ НА ЙОХАНЕС БРАМС

                На паметта на майка ми, която почина на тази дата. Обичта ми към музиката имам от нея.

   В предишния ми постинг писах за Брамс когато той пристъпва в музиката. Напомням само това – че на 6 години той е по-умен от баща си и че още тогава той има цел в живота – музиката - и вече знае как да тръгне към нея, с обучението си на многогласния инструмент, пианото. Спрях се и на пръвите му творби, които макар писани на възраст 20-25 години са творби на зрял майстор. Такива са Клавирните му сонати, Първият му Концерт за пиано, Вариациите по тема от Шуман, четирите балади, един от най-великите на света Вариационен цикъл със заключителна фуга, известен като Вариациите Хендел-Брамс. Велика личност! Той е любимият ми композитор и един от духовните ми отци. В такъв той започна да се превръща още когато бях студент и чух запис на неговия Първи концерт за пиано в изпълнение на Мария Гринберг.  Бях така впечатлен от музиката, че започнах да слушам произведения от Брамс и този мой интерес към музиката му не загасва у мен до сега, вече на 78.  Запознат съм с почти всички негови произведения с изключение на някои от вокалните му такива. Търсих и прочетох всичко писано за Брамс като творец и за живота му. Труден бе пътят ми към Брамс, но музиката му разкри такива светове пред мен, че се превърна в постоянен спътник в живота ми, а аз – един от най-вдъхновените и запознати с творчеството и живота му брамин /приятели на музиката на Брамс/.

   В този постинг ще се спра на последните години на Брамс, когато той достига възраст 58 години. Годината е 1891-а.  Той живее във Виена, достигнал е всички върхове в музиката, уважаван е от всички музикати и културни хора на Виена, музиката му се изпълнява във всички европейски градове – където има големи сцени се изпълняват симфоничните му произведения, където сцените са малки – камерните.  Силите му обаче в този период вече не са както някога, което е причината той да се съсредоточи в камерния жанр. Тогава са създадени две от Сонатите му за цигулка и пиано, Третото клавирно трио, а също и прекрасният Струнен квинтет оп. 111, звучащ като младежко произведение. След издаването на квинета при неговия издател и иконом, Зимрок, Брамс казва следното:

      - Змията захапа опашката си!

  По този начин той шеговито загатва за числото 111, а също и че престава да пише следващи творби. Тази ще му е последната!

   Не става обаче така, защото скоро след този квинтет Брамс отново чувства прилив на сили. Не за големи произведения като симфонии напр, а за по-скромни като обем, камерни. Силите му да пише една симфония в продължение на 15 години вече са отминали.  Поводът да реши отново да твори е един концерт на кларинетиста Рихард Мюлфелд. Брамс е така очарован от изпълнението и тона на инструмента му, че решава да създаде камерни произведения за този инструмент. Така той отново започва да твори и създава две Сонати за Кларинет и пиано, едно Трио с кларинет и един Кларинетен квинтет. Тези произведения за радост на Брамс са изпълнени в камерен състав с участието на този зебележителен майстор на кларинета, Мюлфелд.

   Житейските проблеми обаче, които се стоварват върху Брамс в последния период на живота му от 1891 до смъртта му през м. април 1897 г. са много. Той върви към края си и като човек с чувство за чест и отговорност и ще остави доста ценни неща, поради което прави завещание. Брамс е богат човек не само материално благодарение на тогавашното законодателство в Австрия, в резултат на което той получава приведени към днешно време 70000 евро за всяко свое произведение, какво и да е то. Освен това Брамс притежава и огромна /!!!/ ценна нотна библиотека, събирал е и ръкописи на творби, които са били много. Те са били за него  най-ценното нещо, като  някои от тях дори е преписвал, за да схване по-пълно мисълта на композитора. Има съхранени негови преписи напр. от партитурите на Моцарт. От тези оригинали той губи само един, на опера на Вагнер, който Вагнер му подарява, а после си го изисква обратно. Доста тежка е била раздялата с този ръкопис. Освен това банковите му сметки са били пълни, въпреки, че той е бил доста щедър при помощи за млади композитори, за роднини и приятели.  Неговият иконом, издателят му Зимрок е имал пълномощно да работи с банката от името на Брамс, а Брамс нито е знаел, нито се е интересувал за парите си. Става така, че по едно време Зимрок е бил измамен от пирамида и Брамс губи всичките си пари, но когато научава за това се усмихва и казва:

  - Не се притеснявай, приятелю, написах ново произведение.  Скоро ще бъдем богати пак!  

    В първото завещание на Брамс има доста голям дял за останалите му живи преки роднини, но те в един кратък период умират. Брамс казва на Зимрок как да промени завещанието на няколко пъти. Започват да умират и приятелите му, а той е сам, няма ннито жена, нито деца. Но пък почитатели – всички културни хора във Виена. Много от приятелите му освен музиканти са художници, лекари-професори, писатели, артисти, цветът на Виена.

    Друга неприятност има Брамс с най-близия си спътник през целия му живот като музикант, Клара Шуман. Клара иска да популяризира творбите на Шуман за пиано, които изпълнява по Европа 40 години след смъртта му, както и да издаде цялото творчество на Шуман. Брамс изпраща всяко свое произведение първо на Клара за преценка, Клара също се е съветала с Брамс при издаването на събраните съчинения на Шуман. При издаването  на Четвъртата симфония на Шуман, писана в два варианта, Брамс /вероятно във Виена в издателството на Зимрок/ поръчва да се изаде първият от тях. Клара се обижда, защото счита вторият вариант за по-ценен и обвинява Брамс в недобри намерения с този избор. Тежка обида е за свят човек да бъде обвинен по този начин. Със сигурност заплащането на издадените във Виена произведения на Шуман са заплатени от Брамс. Години трябват, за да се изглади този конфликт. 

   През 1894 г. умира друг приятел на Брамс, музиковедът Шпита, нов удар за Брамс. И Ханс фон Бюлов умира, апостолът на музиката на Брамс и Вагнер, основателят на Берлинсата филхармония и забележителе пиаист, най-великият диригент на своето време.

    Същата година той получава от родния си град Хамбурт покана да бъде назначен там на работа като музикант, нещо за което той е пожелал преди 40 години, но не са го одобрили. Най-после са го оценили и в родния му град.

   По това време в Австрия и по Европа има концерти с творби само на Брамс, от всякъде му оказват внимание, които няма как да го видят от името на сдружения, от столици или разни музикални общества и отделни видни личности по Европа му изпращат пари. Брамс е на върха на славата си. Но той приближава края на земния си път, за което се подготвя /според мен/ с три свои произведения, първото от които Кларинетния му квинтет, написан в архаичната си минорна тоналност - тази, в която звучи когато бъде четено Светото писание.

   След приключване на работата над този Квинтет, Брамс пише едни от най-великите  творби за клавир, които той нарича Моите тъжни песни. Чрез тези скромни по размери пиеси той разкрива богатия си мир и поставя върху клавира нови изисквания. Отново изпраща творбите си първо на Клара Шуман да ги прегреда.

  И идва най-страшното, което зовежда до края на Брамс. На 20-и май във Франкфурт умира Клара Шуман, най-близкото му съкщество в музиката. Тя е била с инсулт и Брамс е очаквал това. Той веднага отпътува с влак, но поради вълнението си обърква влаковете, забавя се, а погребението е трябвало да се извърши в Бон. Брамс пристига в Бон, но става както с погребението на майка му – тогава той пристига с голямо закъснение в Хамбург и не я вижда. Вижда една купчина пръст, под която е останал животът му до 20 годишна възраст, детските му спомени. Тази смърт обаче вдъхновява Брамс да напише най-великото си произведение, известно като Немски реквишем. Това произведение не е само музика, но и философия на живота и поученшие към живите. Брамс през целия живот следва заветите на майка си как да измине жизнения си път, на шивачката Кристиана Брамс, неимоверната интелигентност на която Брамс наследява.  Писмото на Кристиана трябва да се познава от тези, които се интересуват от Брамс.

   Същото сега става и с Клара - това, които Брамс вижда е отново купчина пръст, под която е неговата спътница в изкуството, четиринадест години по-възрастната от него Клара, всестранно образована и най-добрата пианистска в Европа тогава. Предчувствайки този край на Клара, но и своя, Брамс пише Четири строги наапева, буквално химн на смъртта по текстове от Светото писание, от където избира текст и на Реквиема си. А приятелите му във Виена настояват да честват рожденния му ден, 7-и май.

   Какво става обаче с Брамс след преживяното покрай смъртта на Клара. Брамс се връща във Виена, но с жълт цвят на лицето. Приятелите му изпращат първия лекар на Виена да го прегледа и той констатира рак на черния му дроб. Спасеение няма! От същата болест умира и баща му на почти същата възраст - веселият, красив и винаги в добро здраве мъж Якоб.

  Брамс става все по-зле, излиза с помощта на приятелите си, няма сили да се движи съм. Започва и да отслабва с веки ден. Умът му обаче продължава да работи и той на дъсчица в леглото си пише Хоралите си за орган. Ако Четирите строги напева са  химн на смъртта –

и единият от тях е с текст, „О, свят, напускам те!” - тези са още по-въздействащи. Тази болест е съпроводена с много мъки, но Брамс получава инсулт и умира без да се мъчи. Денят е 3-и април, 1897 г, сутринта...

   Виена е в траур. Всички интелигентни виенчани са на погребението, Брамс живее във Виена над 40 години. Всичките му преки роднини от Хамбург обаче вече са починали, няма кой от тях да го изпрати. Множество го изпраща до постоянното му жилище, други са по тротоарите на улиците, по които ще премине катафалката.

 

   Брамс е едно от лицата на истинския германец евангелски християнин. Симфониите му – това е суровата северогерманска пророда, а музиката на Петата част на неговата Трета клавирна соната за малко не става химн на Германия.

 

   Когато Брамс е съвсем млад и е още във Хамбург, той харесва едно интлигентно момиче, Агате, което има прекрасен алтов глас и Брамс я нарича Виолата. Иска да се ожени за нея, но тя не се съгласява със следните мотиви:

  „Брамс на никой не е длъжен да принадлежи напълно. Той трябва да изживее живота си неженен и без деца, за да предаде на всички хора по света богатството на сърцето си, своя дух и изкуство.”

  Отбелязвам, че Брамс посвещава на това момиче един струнен секстет с тема А-G-A-D-E. Без всякякво съмнение, закачка към А-Г-А-Т-Е. Този случай е причина Виолата да остане в историята както цигуларката Стриназачи, на която Моцарт посвещава една прекрасна Соната за цигулка и пиано, представена във Виена, музикалата столица на света от тях.

 

  Това е едно от трите пророчества в живота на Брамс.

   Първото е когато той е на 6 години и представя пред баща си пътя си в живота, който смята да следва. Той се явява пророк на самия себе си.

   Вторият път е пророчеството на Виолата. Видно от него, доста интелигентно е било това момиче точно това е Брамс.

   Третото пророчество е мисълта на Шуман за него, когато Брамс се представя за първи път като композитор и Шуман пише в Музикалното си списание следното:

 

    - Той ще напише симфониите на своето време!

 

  В заключение ще кажа, че музиката на Брамс е за всички Хора /поставил съм главна буква/, не само за музикантите. Аз съм потвърждение на това. Макар и немузикант, аз съм изключителен  брамин и мисля, че Брамс е писал музиката си и за такива като мен, разбиращи величието на неговия дух и изкуство, както предвещава „Виолата”.

   Ще поместя в линк една от най-великите му камерни творби, Кларинетния му квинтет. Ще потърся линк, който показва партитурата му, защото така по-убедително може да се следи мисълта на този велик човек, изпратен ни от Бог да ни помага в трудни моменти. Каквито сега са Трифоноворадевата простащина, която гази страната ни и вместо Хора с ценностна система, се пръкват изродИ...  

 

    И  още нещо:

    В ХХ век Общината във Виена дава разрещение на някакви тамошни строителни мутри да съборят къщата на Брамс, която е била оформена като негов музий и да се строи вероятно тогавашен мутробарок. Поради това музеят на Брамс е преместен в една от стаите на къщата музей, където е живял Хайдн.

    Става така, че Брамс след смъртта си се събира в един дом с Хайдн, един от любимите му коппозитори. Посещението на този музей на двама от моите любими композитори бе голямо преживяване. Без тях, музиката би била доста различна.

   


   image

                           Брамс пред дома си във Виена, тежко болен...

                            image

                                      Последната снимка на Брамс














Гласувай:
6



1. rosiela - Коста,
12.07.2022 08:53
много интересен материал. Благодарско.
цитирай
2. planinitenabulgaria - Чрез тези постинги се старая да предизвикам интерес към обичащите музиката на
12.07.2022 12:04
rosiela написа:
много интересен материал. Благодарско.


Брамс, а също и на музикантите, за доста от които Брамс не влиза в класа любими.
цитирай
3. stela50 - Силно послание във вълнуващ текст
19.07.2022 20:51
и прекрасна музика...
Благодаря, Коста.
Светла памет на скъпата ти майка!
С уважение и поклон!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: planinitenabulgaria
Категория: Туризъм
Прочетен: 12187229
Постинги: 4545
Коментари: 10754
Гласове: 18319
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031