ЦЕЗАР ФРАНК – НЕМСКИЯТ БАХ

    Франк е един от любимите ми композитори. Той през целия си живот е бил Божий служител – основната му работа е била кантор в църква, късето той е бил органист. Като чист човек той е бил познат и уважаван в цяла Европа, работил е и като професор в няколко нейни музикални академии. Най-точно и най-кратко неговата същност в културата на Франция е изречена от музикалния писател Ромен Ролан:

       „Цезар Франк – музикалната съвест на Париж!”

   Връщайки се от две пътувания, от които съм особено приповдигнат, слушах едно от камерните произведения на Франк, Прелюд ,Хорал и Фуга. Такава сложна фуга е писал само Бах, но подобна има и от Шостакович. Произведението на Франк не принадлежи към цикъл, както Прелюдиите и фугите на Бах или Шостакович, то е писано в свободна форма, но е много сложно като музика. Вместо само с Прелюд преди Фугата, който трябва да въведе слушателя към по-сложната част на произведението, Франк въвежда и хорал, също нногогласно произведение, срещащо се в творбите на класиците и най-вече на романтиците. Брамс на 25години ползва с вещина тази форма в Първия си концерт за пиано. Прекрасен е и хоралът на Франк в неговото ппоизведение.

   На хората, търсещи спасение от идиотите и от идиотизЪма им в страната ни днес в изкуството, предлагам да прослушат три много велики, макар и скромни като обем пиеси, наситени с много богато съдържание. Започвам с Франк, защото слушайки прекрасното му произведение, го свързах с тези на Бах и Шостакович.

  Приятно слушане!

  Не на идиотизЪма и опростачването!

  Ще си останем Хора!