НА ПАМЕТТА НА ГОЛЕМИЯ НАШ МУЗИКАНТ МИХАИЛ СЛАВОВ

   Преди три години почина пианистът Михаил Славов, с когото бяхме близки в продлъжение на около 30 години. Разговорите ни за музиката бяха много задълбочени. Темите обхващаха автори и подробности за произведения, които той изпълняваше. Единствената ни тема бе музиката, неговата тема на живота му.

   Милчо, така го наричах, защото бе 15 години по-млад от мен, изпълняваше произведения от автори от предкласиката до съвременността ни. Наши композитори му поверяваха изпълнението на първите им творби. В репертоара си той включваше гигантски интеграли. Цитирам всичките Сонати за пиано на Моцарт, всичките Сонати за пиано на Бетховен, всичките клавирни произведения на Брамс, повечето произведение на Дебюси, на Шуман, на Шопен. Той бе гениален интерпретатор на Брамс! Такава преценка му давам като един от на твърдите брамини /обичащи музиката на Брамс слушатели/. Аз мислех, че той ще изпълни и всичките клавирни произведения на Бах, най-великият за него творец в музиката, но не се получи. Не мога да изброя всичките автори, които той изпълняваше.  В последните си години той изпълни и нови произведния, до този момент не влизащи в репертоара му от Мусоргски, Шуберт, Лист и други автори. Ипълнена бе Сонатата в си минор на Лист, едно много трудно произведение, а също Картини от едва изложба от Мусоргски, Фантазията „Странникът” от Шуберт. На рециталите му съм присъствал винаги. Впечатлен съм от представянето му на творбите на Брамс в Зала 9 на НДК, нещо изключително. Милчо много ценеше произведенията на Дебюси, специално подчертава това.

   Голям музикант, Милчо бе неоправен в живота. Как този човек не се роди напр. в Канада, където има толкова звукозаписни студия, а в България, където хората на изкуството са  поставени на заден план за разлика от трифоноворадевите примати и техните метастази, които в момента тиранизират с простащината си страната ни! Няма как тези трифонорадевци да знаят колко труд и усилия на мисърта и на духа са необходими за да се научи един концерт, една соната или цял интеграл от произведеня на някой автор. Цитирам Бетховен с неговите 32 Сонати, някои ужасяващо трудни като клавирни произведения, напр. Хамеркравир-а, други – като музика, напр. Опус 111. Това е гигантски труд, за който само музикантите и близките им знаят мащабите му.

   Обществото ни е длъжно на този човек, защото след сплетня, започната от портиера на НМУ Милчо бе уволнен от училището и буквално остана без препитание, на помощи от почитателите му. В момента си спомням, че съм му носил и аз касети с ябълки от моята градина Въпреки това, в режим на ужасяваща бедност, той изнесе доста рецитали на много високо ниво в зала Биад.

   Един от най-вдъхновените рецитали на Милчо бе в този Камерна зала България, където той изпълни Прелюдиите на Дебюси. Към всеки прелюд Милчо бе написал стихотворение. Това той сторваше и преди, но в края на живота си той започна да се изявява и като поет.

   Милчо има завистници, има и такива, които са гузни за ранния му край, но той има и приятели на неговото изкуство. Тези негови приятели сега събират всички негови записи и ги качват в Ю-туб, написаха и книжка „Михаил Славов – Живот, отдаден на Изкуството...на Духа”. Една почитателка на неговото изкуство е записала всичките му рецитали от 2014 г. до смъртта му, и те ще бъдат публикани в Ю-туб.