АБИТУРИЕНТСКИ КОНЦЕРТ НА СТЕФАН СИМОВ - ЕДНО ИЗКЛЮЧИТЕЛНО ИНТЕЛИГЕНТНО МОМЧЕ, ВЪЗПИТАНИК НА „НМУ” ЛЮБОМИР ПИПКОВ”
Стефан бе 13 години ученик на жена ми. Аз се интересувам от децата, изучаващи музика - как те се развиват през годините, познавам много от преподавателите в НМУ, родителите им. Поради тези дългогодишни контакти преподавателките се държат с мен като с колега и след всяка продукция или по-голям концерт се интересуват от мнението ми за изявата на ученика си или на учениците си, ако е имало продукция. В продължение на почти 50 години благодарение на тези контакти, при които обсъждаме пътя на децата в музиката станахме много близки.
Стефан Симов не се втурна в началото убедително в музиката, но изключителната му интелигентност /!!!/ му помогна да завърши НМУ като един от най-добрите випускници. За напредване в израстването като музикант има три необходими качества – талант, ум и интелект. При това момче на първо място бе интелектът. Да бъде изучаващият пиано ученик интелигентен е така необходимо, както и да бъде музикален. Причината е, че пианото е най-трудният инструмент, при който изискването за мисловна дейност е много по-важна отколкото на изпълнителите на едногласни музикални инструменти. Напълно споделям твърдението, че многогласният по природа инструмент, пианото, развива мозъка на изпълнителите на този, според мен най-велик от всичките музикални инструменти. И ето, че интелигентността на това момче си каза решителната дума – в последните три години то се разви неочаквано бързо и надмина съучениците си. Семейството му също е интелигентно, майката е лекар, а бащата с титла в БАН. И още нещо извън темата музика - обичат планините на България и много пътуват по тях.
Сценарият на концерта бе измислен от самия абитуриент, всичко мина обаче на много високо интелигентно ниво. Освен пиеси за пиано, той бе вкючил и камерна музика с различни инстументи, вкрючително и ударни. Счита се, че тези, които учат ударни инструменти са едва ли не второ качество музиканти, но това изобщо не е вярно. Давам пример с един тимпанист на оркестър – той е вечният солист, а тимпанът играе роля за оркестъра подобна на тази на диригента.
Програмата бе доста разнообразна, но имше две възлюбени от мен творби, Втората соната за цигурка и пиано на Прокофиев и Първата соната за пиано на Брамс. Прекрасни изпълнения прозвучаха. А понеже момчето е интелигентно, залата бе препълнена с млади интелигентни хора. Забележително беше. Интелигентни бяха и водените разговори, качествени млади хора, недокоснати от простащината на Трифонов и Радев. Стефчо изпълни произведение на 4 ръце с една друга много добра ученичка на жена ми, която завърши миналата година произведение от проф. Борислава Танева, сестра на уволнения поради партийни сплетни министър на културата проф. Танев.
Такав изненада – среща с млади интелигентни хора, които все още има в страната ни имах и преди около месец в Пловдив. Изпращахме абитуриентка, внучка на ссестра ми. Страхотно интелигентно момиче, такива бяха и приятелките й, някои от нейния клас, други – по-големи и по-малки. Имаше и вече омъжени с деца. Разговорите бяха интелигентни, поведението – също. Интелигентно бе и изпращането й за бала.
Да не пропусна. Децата казаха, че пРезидентът внезапно отишъл по случай 24-май в училището Св. Св. Кирил и Методий, находящо се на ул. 11 май, някога празникът на просветителите се е празнувал на тази дата. Измърси въздуха на Пловдив, казаха момичетата за внезапното му посещение. Сигурно е правел и звуци пред децата в опит може би да се приравни с Просветителите.
Извън тази тема искам да кажа, че Пловдив изглежда доста по-интелитентно от София. Така бе и в ресторанта, мисля, че се казваше „На реката”. Той е на една тераса са брега на Марица, но соцмост грози цялата обстановка там. По-грозно бетонно нещо не може да се направи.
Разговорите на абитурените в НМУ и тези в Пловдив бяха сродни – децата се готвят да поемат към Европа. Нашата племенница е издържала някакъв изпит в Холандия, където годишно приемали по две деца от целия свят. Длугите абитуриентки също се бяха организилари да поемат за Европа. Същото нещо става и с децата от НМУ. Завършвайки училището те са научили облигатно авглийски и още един език, валиден за държавата, където биха желали да продължат обучението си, напр. немски за Германия и Австрия. Ученици на жена ми има вече в почти всички страни на Европа, но не по-малък брой и в САЩ. Същата тенденция имат и кадърните узиканти от Русия, но и балетистите им и от други изкуства. Спасяват се в чужбина. А аз си мисля:
Защо за тези каадърни деца, които имаме не се осигури работа и достойно запащане на труда им в България, за да не я напускат?
Мисля, причината е една - простащината, култивирана 45 години в страната по времето на соца и сега разцъфнала и даваща обилни плодове по времето на Радев/Трифонов. И да имат достойно заплащане интелигентните хора, те пак ще имат основателен мотив да напуснат страната. Хората на средно и под средно ниво не могат органиечски да понасят простащината в страната ни, а какво остава до Хората от областта на изкуството, културата. Кой от тях би търпял новите добритерпешевци вместо да се спаси...
Прилагам линк с едно от Сонатите на Прокофиев за цигулка и пиано. Изпълнителката е дъщеря на най-добрата преподавателка по цигулка в страната.
