Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
04.05 23:14 - ПИСМОТО ДО БЕЗСМЪРТНАТА ЛЮБИМА НА БЕТХОВЕН
Автор: planinitenabulgaria Категория: Музика   
Прочетен: 1769 Коментари: 0 Гласове:
4


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg


 

      Освен титан на мисълта, Бетховен и бил и човек както всичките останали. И той е мечтал да си има семейство, деца, но при човек на такова високо ниво това просто не е възможно. Давам още един пример, с Брамс. Като твърде млад той се влюбва в едно красиво момиче с прекрасен глас, Агате и настоява да се ожени за нея. Тя му отказва обаче с мотив, че човек като него трябва да принадлежи на всички хора, не само на една жена.

    Неизразходваното бащина чувство на Бетховен става причина той да  загуби живота си поради настинка и пневмония заради племенника си Карл, един непрокопсаник като майка си, съпруга на брат на Бетховен.

   Бетховен вече на възраст 42 години има нужда от почивка, защото да си творец на такава висота е огромно напражение и той отива на бани в Чехия в гр. Теплиц. Там той пише писмото, което ще копирам. До кого е написано писмото не е ясно, но май до никоя дама. Писмото си остава обаче при него и е открито чак след смъртта му.

   Бетховен е имал доста приятелки, с една от тях - Тереза Малфати -  е имал намерение да се жени. Не се е получило.  Бетховен сяда и пише струнният квартет, наречен Сериозо. Композиторите в труден или върхов момент прибягват до този камерен жанр.

    Предполага се, че Бетховен е бил влюбен в певицата Фаустина Бордони- Хасе известно време, а също и в сестрата на Тереза Малфати, една красавица, но твърде глупава в сравнение със сестра си.

   До кого е адресирано писмото така и не става ясно, но е възможно това да е идеализиран образ, а не реален. Писмото не е изпратено, но Бетховен го пази при себе си докато е жив. Трябва да е имало нещо...

    Мисля, колкото по-малко знаем за личния живот на великите личности, толкова по-добре. Какво ни пречи да ценим музиката на Бах, като толкова малко знаем за него? Най вече от Хрониките на Ана Магдалена Бах, една светица, живяла с преводача на Божието слово на езика на музиката.

   Ето и Писмото на Бетховен до бесзмъртната му любима:

 

     6 юли, понеделник, сутринта Мой ангел, мое всичко, мое истинско аз – само няколко думи днес и с твоя молив – От утре квартирата ми няма да е сигурна – какво безполезно губене на време –Защо е тази дълбока тъга, когато нуждата говори – може ли любовта ни да оцелее без саможертви, без да желаем всичко един от друг; можеш ли да промениш факта, че не си изцяло моя, аз не съм съвсем твой – о, Боже, погледни красотата на природата и помири духа си с неизбежното – Любовта изисква всичко и това е много справедливо – тоест, аз да бъда с теб и ти с мен. Но ти забравяш толкова бързо, че аз трябва да живея и за двама ни; ако бяхме изцяло заедно, и двамата нямаше да чувстваме болка – Пътуването ми беше ужасно – пристигнах тук вчера чак в 4 часа сутринта. Поради липса на коне, каретата избра друг път – но колко страшен беше той; за предпоследен път бях предупреден да не пътувам през нощта. Обхвана ме страх от гората, но това само ме направи още по-нетърпелив – и сгреших. Каретата се счупи, поради ужасния път, черен път без подходяща настилка. Ако двамата кочияши не бяха с мен, щях да остана безпомощен на пътя. Естерхази е пътувал по обичайния път тук и е изпадал в същото положение с осем коне, а аз – с четири. Въпреки това изпитвам известно удоволствие, както винаги, когато преодолявам трудности – А сега – бърза промяна от външното към вътрешното. Вероятно ще се видим скоро, само днес не мога да изразя всички размисли относно живота ми, които ме споходиха през тези няколко дни – Ако нашите сърца винаги са били близо, нямаше да имам подобни мисли. Изпълнен съм с толкова много за казване – О – Има моменти, в които чувствам, че думите не значат нищо – усмихни се – остани моята вярна и единствена любима, мое всичко, както аз за теб, останалото е в ръцете на боговете – това, което ни предстои и каквото ни е писано. Твой верен Лудвиг

    6 юли, понеделник, вечерта Ти страдаш, любимо мое създание – чак сега разбирам, че писмата трябва да се изпращат много рано, в понеделниците и четвъртъците – единствените дни, когато пощата се доставя до      К.(Карлсбад – бел.ред.) – ти страдаш – О, където и да съм, ти си с мен, ще направя така, че да живеем заедно – ако не мога да живея с теб, що за живот е това! Без теб, обграден отвсякъде с човешка добрина, добрина, която не се старая да заслужа и не заслужавам – аз страдам. Смирението на човек към човека – от това ме боли – и когато се считам за част от вселената, какво съм аз и какво е човекът, определен за най-великия? – И въпреки това, вътре в човека присъства божественият елемент. Тъгувам, когато си мисля, че няма да получиш първите новини от мен до събота. Въпреки това те обичам, колкото и ти мен, дори повече, но никога не се крий от мен – Лека нощ – ще направя минералните бани и трябва да си лягам. О, Боже, толкова близо! Толкова далеч! Не е ли любовта ни истинско здание в Рая? Ала освен това, тя е и устойчива, колкото са небесата.

     Добро утро, на 7-ми юли Докато съм все още в леглото, мислите ми отлитат към теб, моя безсмъртна любима, понякога радостни, друг път – отново тъжни, очаквайки да разбера дали съдбата ще ни чуе или не – Мога да живея или изцяло с теб, или съвсем сам, затова за дълго реших да се скитам наоколо до момента, в който мога да падна в прегръдките ти и да изпратя обгърнатата ми от теб душа в Небесното царство. За съжаление така е писано. Ще намериш повече утеха, откакто си наясно с моята вярност към теб, никой друг никога не може да притежава сърцето ми, никога – никога – О, Боже, защо трябва да съм отделен от някого, когото обичам толкова много… Животът ми във В. (Виена – бел. ред.) в момента е жалък живот – Твоята любов ме прави едновременно най-щастливия и най-нещастния човек – На моята възраст по някакъв начин бих се нуждаел от стабилен и спокоен живот – Възможно ли е това в нашата връзка? Ангеле, току-що разбрах, че пощенската кола минава всеки ден – и затова аз трябва да приключвам, за да получиш веднага писмото ми – бъди търпелива – единствено чрез спокойно съзерцание на нашето съществувание, ние можем да постигнем целта си – да живеем заедно. Бъди спокойна – обичай ме – днес – вчера – какъв мъчителен копнеж по теб – ти – ти, мой живот – мое всичко – сбогом – о, продължавай да ме обичаш – никога не подценявай най-вярното сърце на твоя любим.

 Л. 

Завинаги твой
Завинаги моя

Завинаги наше 

   Прилагам линк с едно велико произведение на Бетховен, неговият Струнен квартет "Сериозо"







Гласувай:
4



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: planinitenabulgaria
Категория: Туризъм
Прочетен: 9184450
Постинги: 3870
Коментари: 9688
Гласове: 16893
Архив
Календар
«  Юли, 2022  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031