ЗА  ИМПРОМТЮТАТА  НА  ШУБЕРТ

   По случай смъртта на големият румънски музикант пианист Раду Лупо, мой връстник, прослушах доста негови изпълнения. Той не е от най-популярните изпълнители, но всичко, кето е изпълнил е съвършенство. Много силно впечатление ми направи изпълнението на Импромтютата от Шуберт, където Раду Лупо може да се сравнява само с друг голям изпънител на Шуберт, Рихтер. Велики са и изпълненията на Раду Лупо на Брамс,където той може да се мери само с един истински брамин, Петер Рьозел. И той не е от най-известните, но изпълнявайки|Брамс ни води по най-краткия път към него.

    Слушайки изпълненията на Раду Люпу на тези прикарсни прооизведения на Шуберт реших да напиша този постинг.  Ако някой обича музиката да се запознае с тях:

 

   Когато слушам музиката на Шопен, неволно си спомням какво е казал Шуман за него:

    Шапки долу господа, пред нас е гиний!

    Поетът на пианото!

    Музиката на Шопен – това та топове, покрити с цветя!

 Това е реалната оценка на провиждащия бъдещето на музиката Роберт Шуман.

    Когато слушам Моцарт, си казвам:

-       Опера!

 Защото така звучи всяко негово произведение, дори най малкото, цитирам неговата Соната Facile. Сонатата е кратка, но сложността й е прикрита с цветя както при Шопен.

    За Шуберт е характерна песенноста. Тя присъства във ВСИЧКИ /!!!/ негови произведения. В някои то тях той дори въвежда тема от свои песни, напр. в Квартета „Момичето и смъртта”, в квинтета „Пъстървата”. И двете произведения носят това име ,защото така се казват песните, от които са взети темите. Тази традиция продължава Брамс, чиято Първа сованата за цигулка и пиано е наречена „Дъждовна” поради песента му „В дъжда”.

    В историята на музиката Шуберт остава най-великият песен компзитор – над всичките, а не пръв между равни. Той твори около 600 песни по пекст на стихове от най-великите личности. Той въвежда и песенни цикли, в които пише песни към цяла стихосбирка. За съжаление не е получил добра дума от никого от тях, както и от съвременниците си за своята музика. Прекрасният му Струнен квартет в ре минор остава неизпълнен през живота му заради мнението, на един „голям” музикант тогава, нама да цитирам името му, че творбата не струва и тряблва да си я прибере. Шуберт така скрива този квартет, че след години когато Шуман идва за кратко време във Виена го открива заедно с още много негови творби, включително и 8-та вму симфония. Като човек Шуберт е бил нещастна личност най-вече заради сексуалната си ориентация, заради която той умира на 31. Същата участ има и Чайковски, починал на 53, в разцвета на таланта си.

   Шуберт оставя много пиеси за пиано, между които около 15 сонати и още много недовършени. Той пише и други пиеси за пиано, а също и за изпълнение на 4 ръце. Ако в транскрипциите на пиеса от оркестрова за пиано на 4 ръце или от едно пиано за две, се усещат някои недостатъчци, известни на запознатите с този амерен жанр, при Шуберт не е така. Там всичко звучи естествено, защото той така е мислел този тип пиеси.

   Аз имам любима пиеса за пиано от Шуберт, неговата Фантазия „Странникът”. И тя е получила прякора си поради темата на едноименната песен, включена в средния раздел на пиесата.

   Шуберт се явява обаче баща на един камерен жанр, наричан Импромтю ели Емпромтю, на руски Экспромт. Преди него тези пиеси са били наричани багатели, точнят превод на което означава дребулии. Багатели пише Бетховен в последните си години. Импромтюто е сравнително кратка лирична пиеса, плод на имровизация. Н мен ми звучи като стихотворна реч, но подредена от много велик поет. В този тип камерен жанр Шуберт е отново над всички, които са писали такива пиеси. Между тях е и Шопен, написал 4 импромтюта, между които и Фантазиеимпомтю, една от най-популярните му пиеси.

   Клавинрите пиеси Емпромтю, с които ни дарява Шуберт имат продължение след него, но /спъоред мен!/ за да не сравняват музикантите авторите на тези пиеси от следващото поколение с тези на Шуберт, те ги наричат Интермеци. И в Интермеците обаче има много високи достижения, цитирам последните пиеси на Брамс в 4 цикъла.

   Шуберт оставя два цикъля с емпромтюта, оп. 90 и оп. 142. Тяхната красота не може да се опише. Тези негови пиеси отново наподобяват песни, но ангелогласни, при които на „певеца” - прекрасната тема - съпровожда клавир с такава наситена звучност, че един тон не може да се добаави към нея. Такиава са и песните му, в които трудностите за пианиста са големи. Музикалната фактура от песните е пренесена при импромтютата само върху клавира, като партията му е невъобразимо сложна. Тези пиеси подхождат само на най-големите пианист.

   Тук ще направя едно отклонение:

   Момичетаата много обичат музиката на Шуберт, но когато те още са мънички  не могат да схванат пълнокръвно творбите му и харесват тези негови пиески, които звучат сами и принадлежат към забавния жанр за домашно музициране.  Огромният им музикален заряд и красота, която в по-късните години може да се осъзнае, остава далеч от денския им свят.

    Такава е била и публиката от неговото време, буквално отеснявайки го от сцената и от работните места, които той е искал да заеме и не е имал равен на себе си.

   В първия опус 90 има едно импромтю, където музиката се върти около само един тон в лявата ръка, както в гениалната му песен „Горският цар”. Вдъхновен от нея, Лист й прави страхотна транскриция, толкова добра, че я сравнявам с тази на Равел на „Картините” на Мусоргски.

  Музиката на тези импромтюта е много сложна, съпроводът на „песента”- лиричната тема -  е гениален. Рядко ползвам определението гениален, но за тези пиеси на Шуберт това важи в  пълна сила. Той се явява предтеча на поезията на Шопен, на неговити Нотюрни /Нощни пиеси/, написани на същия пренцип, импровизацията, която при Шопен вече има не само личични моменти,  а и много мъжествени, посочвам неговото 19-о ноктюрно в до минор.

    Във втория опус 142 импромтютата са също гениални. Тук има едно от типа Тема с ваиации. При четвъртото обаче според мен огънят, който е подгрява вдъхновението му вече е отслабнал.

   Ще потърся линкове с тези пиеси, изпълнени от Раду Лупу или Рихтер, едни от най-добрите интерпретатори на Шуберт.

    Приятно слушане или запознаване с тези божествени пиеси!

Докато слушахме импромтютата на Шуберт жена ми каза:
- Човек, а написал божествена музика!
Това мнение също ми послужи като мотив да напиша постинг за тези прекрасни произведения на Шуберт.