Текстът не се побра в рамките на допустимия обем за едни пост, поради което го помествам в два. Ето и продължението:
През 1867 г. Лист написва “Унгарска Коронационна Меса”, предназначена специално за коронацията на австрийския император Франц Йосиф I за крал на Унгария, т. е. за раждането на Австро-Унгария върху политическата карта на Европа, А през 1869 г. : започва неговият “троен живот” -- Зима и пролет в Будапеща, лято във Ваймар и есен в Рим. Е, с известни изключения, разбира се. Той посещава изпълнения на свои творби (не са много, но все пак ги има), понякога свири лично – с все същата му с Вагнер, с когото от пет години не са си казали нито една дума и не са си писали нито един ред, възстановяват добрия си тон и оттогава Лист е вест посетител на фестивал в Байройт. През 1883 г. дирижира възпоменателен концерт в чест на своя приятел. Непрекъснато композира.
Дори и през тези късни години, като възрастен абат, Лист не се отказва от някой и друг флирт отвреме-навреме. Понякога тези истории се оказват и доста опасни, като в случая с една откачена казачка, Олга Янина, негова ученичка, която, след като била любезно зарязана, се заканила да убие първо него, а после и себе си. В крайна сметка всичкд завършило с изгарянето на няколко партитури и написването на две книги пълни с глупости. Въпреки че през тези години Лист прекарва значително време от годината в унгарската столица и с негова помощ там е уткрита местната Музикална академия „Ференц Лист”, с родината му го свързват най-вече двете най-важни неща в живота му, музиката и пианото. Може би най-популярните произведения на Лист за соло пиано са неговите 19 унгарски рапсодии. Първите 15 от тях са публикувани през 1853 г., а последните четири — между 1882 и 1885 г. Кои теми в тези рапсодии са унгарски народни мелодии и кои творби на унгарски композитори от онова време, е доста трудно да се определи, а и няма особено голямо значение. Всички те са звучали сред циганските катуни, кръстосващи необятната унгарската пуста. Оттам ги е чули Лист, след което ги е преработил във великолепни клавирни пиеси — смайващо шеметни и виртуозни пасажи се редуват с прелестни лирични мелодии в стила на унгарския вербункош. Със сигурност сте чували прочутата Втора рапсодия, марша “Ракоци” (No 15} или 14-тата рапсодия, която е послужила за основа на вече споменатата фантазия за пиано и оркестър. За съжаление и тук популярността води след себе си тежки злоупотреби. Често тези пиеси се изпълняват без капка чувство, само и единствено с цел виртуозен блясък. Попитайте Някой пианист как се свирят финалните остави на ІШестата рапсодия и той ще ви изгледа с очи като яйца на очи. Техническата трудност на унгарските раrrсодии безспорно е голямо предизвикателство, справянето с което буди възхищение, но освен нея – колко много поезия има в тези пиеси... и колко е жалко, когато тя липсва в нечие ИЗпЪЛнение.
В късните си творби Лист все повече се отдалечава от виртуозността на ранните си години. Музиката му става по-дълбока, по-философска и... по-експериментална. Най прочутото му произведение в това отношение е композираната през 1885 г. „Багатела без тоналност” (Bagatelle sans tоnаlite, S. 216а). Всъщност Лист спокойно може да се смята за един от предшествениците на импресионизма и атоналността в музиката, при това десетилетия преди да се появят техните най-ярки представители - Дебюси и Шьонберг съответно.
През късните си години Лист завършва своя най-грандиозен клавирен цикъл, който - композира през една доста голяма част от живота си и на който бих искал да ви обърна специално внимание. Става дума за Annees de Pelerinаgе, което на български можете да срещнете по много различни начини. Като че ли най-популярният от тях е „Години на странстване”, а и той най-точно отразява характера на творбата. Тя представлява три сюити (,,години”) за пиано, като първата е посветена на Швейцария (Premiere Annее: Suisse, S. 160), втората - на Италия (Deuxieme Annее: Italie, S. 161), а третата (Troisieme Annee, S, 163) няма специално посвещение в това отношение, макар че и тук Италия е основното вдъхновение. Към „Втората година” има и едно много важно „допълнение” (supplement), което е посветено на “Венеция и Неапол” (Venezia e Napoli, S. 162). То се състои от три части – (tondoliera, Canzone и Tarantella, в които Лист е използвал музика на други композитори — Перукини, Росини и Котро съответно. Интересното е, че Въпреки това те звучат напълно Листовски! Няма да ви отегчавам с всички години на написване и издаване на отделните части, нито ПЪК с различните версии, в които съществуват повечето пиеси. Само ще ви кажа, че началото на този великолепен цикъл е поставено още през 1835-36 г. с Album d"un voyageur, S. 157 – 20 пиеси, музикална картина на времето прекарано с Мари д"Агу, -- по-късно, през кариерата си на пианист виртуоз и годините във Ваймар, Лист завършва първите две години”, а композирането на третата приключва чак през 1877 г. Тук се съдържат едни от най-известните му пиеси, за които повечето хора дори нямат представа, че са част от цикъл,
Смея да твърдя, че в своето творчество за соло пиано, съвсем отделно от техническата революция, Лист разкрива по-богат душевен свят от когото и да било през своето време, преди или след него (може би само Рахманинов може донякъде да се сравнява” с него в това отношение). Великолепно доказателство за това е именно този ЦИКЪЛ. Той съдържа 26 шест изключителни пиеси (всичките с програмни заглавия), които варират от най-нежната и откровена лирика, която можете да си представите до демонизъм в най-чист и зловещ вид. Понякога дори само в една единствена пиеса! Тук за пореден път се разкрива сложната личност на лист, която черпи вдъхновение от Рафаело (Sposalizio), Микеланджело (Il Penseroso) или Петрарка. Три сонета от последния са предадени с музикална поезия, а най-известният от тях, 104-тият (Sonetto 104 del Petrarca), е сред най-красивите композиции, които въобще някога съм чувал. Прочутата “Данте соната” (чието пълно име eAprеs une Lecture de Dante: Fantasia Quasi Sonata, “След едно прочитане на Данте – соната-фантазия”) е поредният пример за преклонението на Лист пред синьор Алигиери – грандиозна композиция, която ви люшка между Ада и Рая, но след последните акорди се оказвате в Чистилището. ! Спомням си, че веднъж имах изключителната възможност да слушам тази соната на живо два пъти за един ден, като двете изпълнения бяха почти едно след друго. Трябва да ви кажа, че Чистилището не е шега работа! А какво да кажем за природата? Колко мощен вдъхновител може да бъде тя? Лесно можете да установите това като се разходите сред „Кипарисите на Вила д"Есте” (Aux Cypres de la Villa d"Este) или преживеете една могъща „Буря” (Orage). Ако не ви отнесе – пак добре! Когато става Выпрос за разходки обаче, препоръчвам ви най-вече „Долината оберман” (Vallee d"Obermann). Чакайте, оставете атласите, няма да я намерите там тази долина. Тя е измислена, за да ви накара на мечтаете! Само внимавайте, защото и из нея вилнеят бури! Фантастичното в „Параклиса на Вилхелм Тел” (Chapelle de Guillaume Tell) се преплита с реалното във „Фонтаните на Вила д"Есте” (Les Jeux d"Eaux a la Villa d"Este, май „Игра на водата е по-добър превод от „Фонтаните”, но така е известна пиесата). Ако вече изтерзаната ви и Утчаяна душа се е уморила от емоционалното претпускане, Винаги можете да си починете с нежните пасторални хармонии (Pastorale, Eglogue или Au Lac de Wallenstadt – „Валенщадското езеро” го има на картата вече, в Швейцария, макар че е известно повече под името „Вален”, но това е друга история), да се помолите на вашия Ангел Пазител (Angelus! Priere aux Anges Gardiens) или да се насладите на “Женевските камбани” (Les Cloches de Giеnеvе). Накрая остава едно философско прозрение за живота, което е толкова тъжно, колкото и неоспоримо - Sunt Lacrymae Rerum. Свободен превод: „Има сълзи в живота”!
През 1886 г. 74-годишният Лист е все така неуморим, макар че през последните години, откакто се строполява по една стълба през 1881г., здравето му не е съвсем добро. Напуска Рим и посещава концерти със свои творби в Будапеща, Лиеж, Париж и Лондон (негово първо посещение там от 45 години насам). Пътят му след това минава през Антверпен, отново Париж, Ваймар, Люксембург, където на 19 юли свири на концерт. Два дни по-късно вече ев Байройт за Вагнеровия фестивал, управляван с желязна ръка от Козима, с която отношенията му са спокойни, но не и сърдечни. В края на месеца се разболява тежко от пневмония ие на легло, обграден от многобройните си ученици. Въпреки че посещава още два спектакъла от фестивала, състоянието му се влошава. Може би то се утежнява и от студеното отношение на Козима, която освен това забранява всякакви посещения на когото и да било при него. На 31 юли 1886 г., около 11:30 вечерта, Ференц Лист напуска този свят и се отправя към безсмъртието. Смъртта, която винаги го е вҲЬхновявала, най-после го взима в своята прегръдка. Погребението му св Байройт. На органа свири Антон Брукнер. След това фестивалът продължава. Около половин година по-късно принцеса Каролина се присъединява към него.
Накрая на тези няколко реда за Ференц Лист си мисля, че той е едно идеално олицетворение на Романтизма, неговото може би най-ярко проявление сред композиторите на XIX в. Ако Бетовен беше човекът, който с Титаничното си дело осъществи революционния треход от Класицизма към Романтизма, то на Лист беше Тисано да доведе това ново течение в музикалното изкуство не само до неговите най големи висоти (това сториха също мнозина преди и след него), но и да развие в пълна степен неговите възможности по-смело и по-дръзко от когото и да било. И това също беше революция! Всичко, до което се докосване Лист, избуяваше с енергията на гения му до такива мащаби, че в крайна сметка се оказваше непреодолимо препятствие за ограничените мозъци на консерваторите -- изпълнителското клавирно изкуство, композирането за пиано, симфоничната музика, църковната музика, диригентското Изкуство. Всичко! Странен, необикновен, сложен и труден, но несъмнено брилянтен ум, който ВЪПЛЪЩаваше в себе си много повече от музиката, макар тя да бе най мощното му оръжие. Той беше забележителен педагог. Трудно е да се определи колко са всичките му ученици, но грубите сметки посочват около 400. Сред тях се открояват имена като Ханс фон Бюлов, Александър Зилоти, Карл Таузиг, Мориц Розентал. Това което днес се нарича благотворителност и е най-честия начин за задоволяване на човешката суета, беше неделима част от неговата душа. Никога и за нищо не пестеше време, усилия и средства — Консерваторията в Будапеща, Музикалното училище във Ваймар, паметникът на Бетовен в Бон, жертвите на придошлия Дунав, катедралата в Кьолн... а колко млади композитори разчитаха на неговата помощия получаваха - Григ, Дебюси, Сен-Санс, Балакирев, Бородин, ако трябва да споменем само няколко имена. Музиката на колко гениални хора популяризираше неуморно с транскрипции и изпълнения? Шуберт, Шуман, Вагнер, Берлиоз, Паганини, Шопен, Бетовен и Бах има за какво да са му благодарни. Музикалната публицистика също имаше в негово лице един от своите колоси — биография на ІІІопен, изследване върху мелодиите на унгарските Цигани, статии, есета, писма и още, и още. И все пак неговата най-голяма лобов беше Нейно Величество Музиката! Той я обичаше повече от Каролина, Новече от Вагнер, повече дори от Бога. Ненавистта на музикалните консерватори никога не го обезкуражи да композира и да върви напред към все по-дръзки музикални идеи... и тяхното осъществяване, Днес музиката му за пиано заема полагащото й се място в съкровищницата на световното клавирно изкуство. Останалата му музика предстои да бъде открита. Забележете --- казвам „открита”, а не „преоткрита”. Каролина обаче го е казала далеч по-поетично: „Лист хвърли своето копие далеч в бъдещето”. Eljen Liszt!
Vladislav started to play the piano at the age of five. At present he studies in the secondary specialized musical school in St. Petersburg under Olga Kurnavina.Vladislav"s first public performance was at six years. At nine he played with orchestra. Vladislav participated in different national and International competitions. He became a winner of the following international competitions: International Franz Liszt Competition for Young Pianists (Weimar, 2011), International Competition of Young Pianists dedicated to the Work of "Fryderyk Chopin" (Narva, 2010), International Competition for Pianists, Violinists and Cellists Young Musician (Tallinn, 2007) and the International Mozartian Competition AMADEUS (Brno, 2006). Vladislay is also a laureate of these competitions: Adriatic Music Competition (Ancona, 2007), Competition of Interpretation of F. Chopin and R. Schumann works (St. Petersburg, 2010), National Competition of Young Pianists (St. Petersburg, 2006), National Competition of Young Pianists (Kalinigrad, 2005) and the International Festival -Competition S. Rachmaninov Music (St. Petersburg, 2005). He is a holder of diploma and a special prize as a youngest participant of the International Competition of Young Pianists dedicated to the Work of Fryderyk Chopin"(Narva, 2008). Vladislav performs as well as soloist and with orchestra in concerts held at different halls of St.Petersburg. Since he was 7 he has participated in master classes conducted by professors of the Rimsky-Korsakov St.Petersburg State Conservatory.He was awarded a scholarship by the German company C. Bechstein in 2006 and 2007.
Repertoire
Solo:
**
J. S. Bach, Prelude and Fugue No. 10 in E minor (BWV 855) L.V. Beethoven, Sonata in F Major (Op. 10, No. 2) F. Chopin, Etude in F minor (Op. 25, No. 2) V. F. Chopin, Etude in C sharp minor (Op. 25, No. 7) V F. Chopin, Etude in C minor (Op. 10, No. 12) F. Chopin, Waltz in A flat Major (Op. 69, No. 1) F. Chopin, Nocturne in F minor (Op. 55, No. 1) F. Chopin, Polonaise in C sharp minor (Op. 26, No. 1) F. Chopin, Waltz in G flat Major (Op. 70, No. 1) F. Chopin, Mazurka in C sharp minor (Op. 63, No. 3) F. Chopin, Nocturne in F minor (Op. 55, No. 1) F. Chopin, Nocturne in C sharp minor (Op. 27, No. 1) F. Chopin, Polonaise in D minor (Op. 71, No. 1) C, Debussy, Suite Bergamasque, Prelude No. 5 E. Grieg, Procession of Gnormes (EG 111) F. Liszt, Grandes Etudes de Paganini in E Major (No. 5) F. Liszt, Les Cloches de Geneve (Annees de Pelerinage 1) F. Liszt, Hungarian Rhapsodies No. 6 D. Scarlatti, Sonata D minor (L. 2366, k. 1) D. Scarlatti, Sonata in E flat Major (L. 142, K. 193) R. Schumann, Variations on "ABEGG" (Op. 1) S. Prokofiev, Sonata (No. 2, Part 2 - Scherzo) S. Rachmaninov, Waltz in A Major S. Rachmaninov, Prelude in G sharp minor (Op. 32, No.12) P. Tchaikovsky, Romance in F minor (Op. 5) B. Bartok, Romanian Folk dances (No. 1 - 6)
With Orchestra:
E. Grieg, Concerto in A minor (1st Part) J. Haydn, Concerto in D Major
If you are interested in working with Vladislav, please get in touch with the EMCY Office,
Ето го и моето Писание за Лист от 2012 г:
ОПИТ ЗА ИЗВИНЕНИЕ КЪМ ЛИСТ ФЕРЕНЦ
Въведение:
В настоящото ми писание имах за цел единствено да напиша какво представлява за мен музиката на Лист. Мислех да бъде по-кратко, но не стана: той присъства в периферията на живота и интересите ми вече десетки години. А имам и повод да го напиша: през изминалата година чествахме 200 години от рождението му. Поради това промених идеята си: вместо да пиша само какво е Лист за мен, стана така, че му изготвих „плакат”. Както на някои други композитори, защото обичам музиката. Заслужава си Човекът!
Музиката присъства в моя живот повече от 60 години. Още преди да започна да свиря на цигулка аз обичах да слушам музика и знаех за Вивалди, Бах, Моцарт. През целия си живот аз не прекъснах да черпя от този живителен извор - музиката, и да се интересувам от нея. Открих себе си в музиката, но не престанах да се интерересувам от нови и нови автори и произведения. Запознал съм се се с много произведения и трудове за великите композитори. Посочвам няколко фундаментални от тях: Алберт Швайцер за Бах, Карл Хайрингер за Брамс, Алфред Айнщайн и Херман Аберт за Моцарт. Много ценя като музикален писател Ромен Ролан. Изградил съм си принципи за хубавата музика, които считам за непоклатими и съм готов да ги отстоявам. Имам си любим композитор – Брамс. Не защото той е най-велик, а защото музиката му отговаря на моите разбирания за истинска музика. Изпълняват ли някое произведение на Брамс, аз преустановявам работата ако е възможно и изслушвам цялото произведение. Помня случаи от преди десетки години когато неочаквано в колата или някъде другаде е прозвучвавало произведение на Брамс, кое е било то и къде е прозвучало. Най-велик композитор на всички времена считам Бах, защото според мен той е преводач на Божието слово на езика на музиката. Гениален композитор определям само един – Моцарт. Останалите са много велики. Моите богове в музиката са Бах, тримата виенски класици, романтиците Шуберт, Шуман,Брамс и техните съвременници Мусоргски и Чайковски, а също и съвременните композитори, които вече се превърнаха в класици – Прокофиев, Барток, Шостакович.
Музиката на тези автори ми служи като критерий за сравнение с музиката на другите автори. Подобно се получи и с някои изпълнители, които ценя особено високо: Ойстрах, Ростропович, Вайсенберг. Аз посочвам само няколко автори и изпълнители, но толкова литература за музиката и толкова произведения на различните по стилове и епохи композитори съм упознал, че едва ли това са сторили музикантите, за които това е професия. Те са добри в тяхната си област, но пък аз свързвам музикалните произведения с други подобни от различен жанр – напр. соната със симфония – както и с произведения на други композитори, които са били еталон, който по-следващите автори са се стремили да достигнат или надминат. Давам и пример, първият Струнен квартет на Брамс. Че той прилича на Бетховен, Шуберт и Шуман - това личи, но че Брамс ползва всички велики достижения на музиката в творчеството си още от времето на Бах, това е по-трудно различимо. Доста труд трябва, за да се разбере това. Само един композитор след Брамс твори по този начин, това е Шостакович.
В това мое кредо на ценностите ми в областта на музиката никога не съм поставял Лист – един от видните романтици - на високи позиции като композитор, макар да съм слушал много от това, което той е композирал - клавирни произведения на първо място, но и симфонични, концерти, оратории и меси. Композитор, който не е работил върху камерната музика – не е написал струнен квартет или поне соната – аз не поставям на особено високо място. Канторът Цезар Франк е намерил време за камерна музика и е оставил два щедьовъра – Сонатата за цигулка и Квинтета, Лист обаче - не. Операта и камерната музика остават извън интересите му. Винаги съм слушал произведенията му с предубеждения, че те като музика не са ценни. Слушал съм внимателно и двете му симфонии, които представляват обединени няколко програмни симфоничини поеми. Безспорно Лист е голям симфоник. Произвидинята му са програмни, монотематични, той добре ползва богатството на хармониите, така характерно за епохата на романтизма, също е и страхотен оркестратор, подобно на Равел. На мен обаче нещо в тези произведения ми липсва. Слушал съм ги с интерес, но не ме грабват. Чуя ли симфония на Моцарт, на Бетховен, на Брамс, на Шуман, на Шостакович – изслушам я до края и тя поглъща цялото ми внимание. Чуя ли симфония или симфонична поема от Лист, заслушвам се... и до там. Лист обаче има своето значение за развитието на музикалната култура на Европа и в това отношение той заслужава уважение и благодарност за стореното от него от всички музиканти и обичащите музиката като мен. Ако бях пианист не бих се засрамил да целуна гипсовите слепки от ръцете му във Ваймар или другаде, защото той за пианистите е направил едва ли не повече от всички – с произведенията си, които присъстват в развитието на пианистите още от музикалните училища докато достигнат висше майсторство, със силния си дух, завладяващ по-младите музиканти, с метода на изява на пианиста, които въвежда - да се изнасят рецитали само с пиано и да се свири наизуст. Има си заслуги човекът и аз сега ще се опитам да му направя „плакат”, като ще отразя образа му така, както той е проектиран в мен. За подробностите на произведенията си има музиколози, за мен е важен Духът им. Миналата година трябваше да сторя това, на годишнината му, но тя бе наситена с туристически изяви и оставих музиката за зимата.
Лист е роден в Унгария през 1811 г., но не е съвсем унгарец. Посветен е в католическата вяра, която изповяддва през целия си живот и още от малък в трудни за него моменти мисли да става монах. Баща му има немска кръв, майка му е австрийка, пак германка значи, но от Източната /немска/ държава, Osterreich. Баща му е музикант-любител, но е обичал музиката и е посещавал концерти в имението на граф Естерхази в гр. Айзенах. Той е свирил прилично на пиано и виолончело. Не е ясно участвал ли е бащата като челист в оркестъра, макар така да се твърди. По това време Хайдн вече е бил починал.
Лист обича музиката и започва да учи пиано при баща си. Седемгодишен той вече свири добре и дава признаци на музикално надарено дете. По това време се опитва и да композира. Дарбите му са оценени от по-заможни познати на семейството и те го изпращат да учи във Виена. Там той става ученик по пиано на Карл Черни, който е единственият ученик на Бетховен, взема уроци и при Антонио Салиери по композиция. Във Виена Лист бива похвален от напълно глухия вече Бетховен, което го стимулира през целия му живот. Десетки години по-късно Лист помага да се построи паметник на Бетховен в Бон.
След две години във Виена цялото семейство на Лист се премества в Париж. Не приемат Лист в консерваторията, защото не е французин, но Лист има добри учители и напредва бързо. Започва да изнася и концерти и то не само в Париж, но и в Англия и Швейцария. Тези концерти преуморили детето /Лист/. Бащата се разболява през този период от тиф и умира. Лист вика при себе си майка си, която се била върнала в Австрия.
Макар още твърде малък Лист е трябвало да изнася концерти и да дава уроци в Париж, за да има от какво да живеят. Влюбване в една от ученичките му и скандал стават причина той да се откаже да дава уроци и се скрива за една година от всички, като през това време чете известни поети и писатели. Лист обича поезията, картините и природата и ги пресъздава в доста свои произведения, ще се спра и на тях.
Светъл лъч в този момент е запознаването на Лист с Берлиоз. Лист присъства на премиерата на неговата програмна симфония „Фантастична”, която рисува връзката на Берлиоз с английската актриса Симпсън. Тази симфония оказва голямо влияние върху възгледите на Лист за музиката и похватите на композиране на призведенията му голяма част от които са програмни. Програмна симфония в историята на музиката обаче вече е създадена - Пасторалната от Бетховен, а предстои да се създаде и велика програмна пиеса, Картини от една изложба от Мусоргски. И Менделсон, съвременник на Лист пише програмни произведения.
Друга важна среща за Лист е била тази с Николо Паганини. В моите представи Паганини е поставил съвременните основи на цигулковата техника, това са му заслугите, но почти всичко, напасано от него ми наподобява чалга. Да е изсвилил големият музикант Ойстрах едно произведение от Паганини? И на Паганини ще му изготвя един „плакат” като този на Лист, той изчаква реда си. Лист забелязва, че Паганини манипулира тълпата. По-късно Лист прави клавирни транскрипции на негови известни творби. След Лист това прави Брамс и после Рахманинов. Има нещо общо в личностите обаче на Паганини и на Лист. Паганини – като положил основите на съвременното цигулково изкуство, Лист - на съвременните пианисти.
Третият важен момент в кариерата на Лист е срещата му с Шопен. Те се сприятеляват и Лист изпълнява произведенията на Шопен. Шопен е слабичък, болнноват и не може да свири по-силно от мецофорте, изморява се, докато Лист скъсва дори струни на пианото по време на свиренето. Шопен посвещава на Лист първите си 12 етюда опус 10. Как ли е свирил Лист напр. Големия му революционен етюд или някоя Балада? Лист запознава Шопен с Жорж Санд, която пушела цигари, носела панталони, била разведена, осъществявала интимни контакти с по няколко мъжа, пийвала си,била ловец защото можела да обяздва. Освен това пишела и романи - тъпи, като самата нея. Но и нещо зловещо е направила тя, изгорила е писмата на Шопен, в които той пише за работата си върху произведенията, които той твори и за самите тях. Така Жорж Санд е прикрила някой страни от своя живот след смъртта му, но пък е оставила скрит замисъла на Шопен върху произведенията му. Шантониерска история от 19-и век. Как не е имало тогава силикон да й турнат в устните. Едно отклонение:
Гледах френски филм по раман на Жорж Санд, но не го догледах. Главните герои бяха една дърта графиня и един млад красив прислужник. Поразени от хормонален удар, те се обладаха в градината. След това брантийката му обясни, че ако такова нещо се случи, прислужникът трябва вече да се обръща към господарката си с малкото й име, а не с мадам и фамилията й.
Годината 1834 е доста важна за Лист. Той се запознава с графиня Мари д Агу и вероятно се е представил доста по-добре от по-възрастния й с 20 години от нея съпруг. Мари д Агу обаче не е имала интереси към музиката. Поради скандалът влюбените се местят в Швейцария, където графинята ражда за 4 години три породени деца. Такъв репродуктивен успех след няколко години постига единствено Шуман. Лист работи в Консерваторията на Женева, но започва и да пише за музиката. На петата година от брака им Лист и графинята вече са се избили и тя се връща в Париж, но не сама, както е отпътувала, а придружена от три броя деца. Лист обаче има други проблеми по това време– дава концерти и събира пари за паметник на Бетховен в Бон - композиторът, който той боготвори.
Подобно на Жорж Санд, Мари д Агу също пише романи по ширпотреба. Вероятно още по-тъпи от тези на Жорж Санд, защото не ги издават.
От 1840 г. Лист се изявава като пианист по цяла Европа. Той достига до Източна Русия, но изнася концерти и рецитали също и в Дания, Белгия, Норвегия, Италия. Изнася и само рецитали, давайки пример за поколението пианисти след него. Показва, че може да се свири и без да е включена в програмата симфония или нещо друго, в изявата участва само един пианист! Реицитал! В Русия концертира три пъти, но две от посещенията му са доста сериозни за него. При едно от тях той обидил имеператора Николай І и се наложило да се прибере набързо, защото е можело да му се случи нещо лошо. По това време Русия за пореден път е окупирала Полша, поради което Шопен напуска родината си. Лист се изказва в Русия против окупацията й, а рециталите му посещава и руския император Николай І. Сигурно и тогава е имало служби и са му казали. Като политически ход към днещна дата това е все едно чужденец да попита Путин в Русия кой гръмна Политковская. При друго посещение в Русия Лист се запознава с една принцеса от полски произход, Каролина Витгенщайн, съпруга на генерал. Между тях възниква голяма любов. Графинята обаче била интелигентна, разбирала и от музика. Тя оценява Лист, разбира музиката му и му дава наставления да се занимава с нея по-сериозно – да спре да свири пред публика, голяма част от коато са неуки, търсещи чалгата и той да трябва да се прави на палячо, за да го харесат, а да започне предимно да композира. Проницателна към маестрото жена. Тя променя творческите му усилия и става причина той да се издигне на нови, по-високи нива като творец, защото я е послушал. Повлиян от турските сериали по всички канали казвам за принцесата: Евалла!
През целия си живот Лист е бил преследван от красиви жени и от такива, търсещи да придобият слава покрай него. По хотелите са му налитали проститутки, за да вдигнат популярността и цената си, като се е налагало охраната на хотела да ги гони. Лист е бил моногамен за разлика от Вагнер и е имал връзка само с жени, които е обичал и с които би могъл да живее заедно. Лист – моногамен, произведенията му – монотематични. Едва ли има някаква връзка, но и двете твърдения са верни.
Лист печели слава на най-добрият пианист в света. Единственият му съвременник, който е имал техника като неговата е бил Сигзмунд Талберг. Разликата: Лист е бил музикант, Талберг – пианист с голяма техника. Да се сравняват двамата е все едно да се сравняват Кондю и Бах на базата на това, на кого концертите са по-посетени. По салоните Талберг подлудявал с трилера си слушателите, защото наподобявал на електрически звънец. Днес чалгапевиците подлудяват зрителите... с устните си. Простащината има изисквания, но който я култивира и после манипулира може да печели от нея много. Давам и пример:
Балетът на Болшой театър имал изява в София и събрал 200 души публика. Глория пяла и играла кючек в зала 1 на НДК и събрала 4000 души.
Годината 1848 къщо е доста важна за Лист. Херцогинята от Ваймар Мария Повловна го кани да живее и работи там. Във Ваймар още е жив споменът за Гьоте и Шилер. Лист приема. С него пристига и принцеса Каролина от Русия . Тук приеманават 13-те най-силни години от живота на Лист. Той развива огромна дейност – поставя в театъра 43 нови опери, голяма част за първи път, изявава се като диригент и поставя на сцената произведения на творци от цяла Европа. Организира и фестивал „Музикални седмици” и пропагандира оперите на Вагнер и на други съвременни творци. Дирижира всичките симфонии на Бетховен и ги транскрибира за пиано. За да е по-убедителен когато обяснява на оркестъра какво иска, той свири партитурата на пиано. Тук Лист пише Симфоничните си поеми, Унгарските рапсодии, Тпансцеденталните етюди, Симфониите си Фауст и Данте, и най-великото си произведение, Сонатата в си минор. Това е единственото негово произведение, което безрезервно харесвам. Само това произведение от огромното клавирно творчество на Лист бе в репертоара на Вайсенберг.
Във Ваймар Лист има и трудности обаче. Тук не приемат обстоятелството, че той живее с чужда жена. А тя е католичка и не й се дава развод. Напомням, че тук задължават Гьоте да се ожени за приятелката си, с която живее без брак и от която има дете, защото е щял да бъде обявен за неморален.
Лист се бори и срещу т. н. Лайпцигска школа, в която са Менделсон, Шуман, Брамс. Тук вмъквам мое мнение - той никак не е бил прав да води тази борба и това е било сериозна негова грешка, защото той просто не може да се мери с тях. А в неговата школа, която той счита за прогресивна, на бъдещето, са още Берлиоз, Вагнер по-късно и Брукнер. На този спор ще се спра по-късно.
Упрекът от двора на ваймарския гросхерцог, че Лист и Каролина живеят незаконно, защото император Николай І така и не дава на Каролина развод става причина те да напуснат Ваймар. Преместват се в Рим, където изчакват от папата разрешение за развод на Каролина, която е католичика, но от там не го получават. Годините на напрежение дават своето отражение и те се разделят. Лист вече не е същият. Умират две от децата му, той приема сан абат.След осем години в Рим Лист започва да живее периодично във Ваймар, Рим и Будапеща. В Унгария той развива отново голяма музикална дейност, като спомага там да се основе консерватория. По времето на Лист Унгария и Австрия се обединяват в една държава. Лист обучава много музиканти, като неговите ученици по Европа са към 400. Между тях е Ханс фон Бюлов, първият диригент на Берлинската филхармония, един от най-сериозните музиканти на своето време, пианист и диригент. Той поучава дори Чайковски и Чайковски се съгласява с него. Лист помага и на по-младите композитори . Сметана, Монюшко, Григ, Албеинис, Лист им дава рамо в кариерата им. Помага и на унгарските музикални дейци, които се утвърждават в родината си. Лист, който винаги се е чувствал унгарец на стари години се опитва да компенсира отсъствието от страната си, като унгарците му се отбрагодаряват щедро. Той – гражданин на Европа – едвам говори унгарски език, но се чувства унгарец и бърза да направи нещо и за тяхната музикална култура, защото времето му изтича. Цяла Унгария го чества, но Лист е тъжен, защото в Германия го е изместил Вагнер. Горкият. Той винаги се е мислел за по-велик от Шуман, така както Телеман от Бах.
Дъщерята на Лист, Козима, съпруга на Ханс фон Бюлов, след интимен извънбрачен контакт с Вагнер прихваща и ражда дъщеря Изолда, после напуска мъжа си и заживява с Вагнер. Вагнер прави такива забежки често. Той осъществява интимни контакти преди това с поетесата Везендонк, която е омъжена, скандализирайки кръга им от познати. Везендонк пише стихотворения, Вагнер пише песни по текста им, но положението става неудържимо и изгонват Вагнер. Доста по-оправна трябва да е била с мъжете поетесата, защото при тази връзка не се достигнало до прихващане както при връзката с простата Козима. Изгонен, Вагнер пише опера - храм на любовта, Тристан и Изолда и я посвещава на Везендонк. А тя се хвали със стаята, където той й е „гостувал”.
Козима ражда още един син на Вагнер, Зигфрид. Вагнер му посвещава „Зигфрид идилия”. Лист понася това много тежко: дъщеря му оставила добрия човек и музикант Ханс фон Бюлов, държи се жестоко с баща си. Вагнер, който е негов връстник го е изиграл. А Козима има само един бог – Вагнер, докато по-възрастният с две години от него, Лист за млодоженците е старецът. Козима е била изключително проста жена, но Вагнер си я е харесвал. Както Моцарт неговата Констанца. Останалото написано от Констанца и от Козима не коментирам поради уважение към съпрузите им, но в писанието ми за Шостакович поместих извадка от един дневник, говореща за тая, дето я е писала. Козима обаче имала организационни качества и водела делата в музикалния театър на Вагнер в Байройт. Вагнер има наследници наши съвременници и те са по линията на приплод от Козима. При едно посещение на Лист в Байройт, където периодично има Вагнерови фестивали с негови опери и където се сбират всичките музикални сноби на Европа, Лист се простудява и умира там през 1886 г. Докато Лист е боледувал Козима забранява всякакъв достъп на неговите ученици и почитатели до него. Чак след като умрял го показала. И как не. Има такъв велик мъж, най-великият на света...
Унгария губи много от смъртта на този велик музикант. В консерваторията в Будапеща няма подготвени музиканти, такива идват предимно от Австрия, с която Унгария се е обединила. Те нямат досег с унгарската култура и музика и тя започва да запада. Остава само музиката на циганите, които в Унгария са били винаги много и вместо да работят са предпочитали да свирят. По унгарската пуста, където по цяло лято щъкали цигански катуни се е свирело и са се мягали гюбеци. Тази циганска музика хората в Европа са приемали за унгарска и това продължава до времето, когато Унгария отново ражда голяма личност в музиката, Бела Барток. Лист ходи по света, но пише и унгарска музика. Бела Барток си стои в Унгария, но събира музика от танци на различни страни на Европа. Между тях има и български танци с характерния им неравноделен ритъм.
С какво обаче Лист остава в културната история на човечеството:
Вече казах, че той е неуморен пропагандатор на музиката. Израстнал и възпитан в Европа, той се оформя като един от най-ярките романтици на своето време. За огромната му по машаби дейност във Ваймар вече казах, но това е само една малка част от това, което той е направил. Лист е имал и самочувствие. За годините си в Германия той казва, че е там за да напомни на германиците за музиката им, която те са здабравили – за Бах, за Бетховен, за Моцарт и Шуберт. За да направи по-популярни симфониите на Бетховен, Лист ги транскрибира за пиано и ги свири на свои рецитали. Това е огромен труд. Една от целите на Лист когато прави транскрипции на произведения от чужди автори е да ги направи по-достъпни и с това по-познати за по-широк кръг слушатели. Лист прави транскрипции не само на симфонични произведения , но и на органни. Той преработва шест Прелюдии и фуги на орган от Бах и негови хорали за пиано и прави това с изключително майсторство. Така тези произведения могат да прозвучавот вече и в зала, където няма орган. Любимата ми транскпирция на Лист от творба на Бах е Прелюд и фуга в ла-минор. По-късно такива транскрипцци правят Таузиг, Бузони и Зилоти. При транскриблирането на произведенията на Бах Лист се стреми да запази величието на музиката, докато при други транскрипции той има и определена пианистична цел – да бъде транскрипцията същевременно и етюд за повишаване на клавирното майсторство. В транскрипциите на Лист на органни произведения пианото имитира педала на органа, нещо, което по-късно го има в последните клавирни пиеси на Брамс.
За да популяризира и други автори и творби Лист пише парафрази. Тези пиеси според мен са салонни и са предназначени за най-непросветената част от публиката, чалгарите. Кръгът е доста широк: той ползва музика от автори като Моцарт, Вебер, Росини, Белини, Майербер, Гуно, Вагнер, Верди и др. Върху музика от техни произведения – опери обекновено - той създава доста трудни и добре звучащи клавирни пиеси, но без особена музикална стойност. Салонни. Припомням две от тях: из операта Риголето, за която взема музиката от един вокален квартет или фантазията върху операта Дон Джовани.
Сериозна е била работата на Лист над транскрибирането на симфониите на Бетховен, на Фантастичната симфония на Берлиоз и негови увертюри, но има и транскрипции на увертюри от опери на Вебер, Вагнер и др.
Лист транскрибира и доста песни на Шуберт. Подобни творби – песни без думи – пише Менделсон, съвременник на Лист.
За пианистите заслугите на Лист са неоспорими. Карл Филип Емануел Бах има труд за обучението по пиано, Карл Черни има хиляда етюда, написани за пианистите с цел да развиват сръчността си, към тях принадлежи и Лист. Неговите произведения звучат красиво и развиват ръцете на пианистите. Относно музикалните им достоинства обаче – те не са нищо особено. Ще спомена някои от клавирните творби на Лист:
Първите от тях са дванадесетте Трансцедентални етюда. Те са програмни произведения, всеки от тях има някакво име. Избразяват пейзажи, фантастични сцени, имат определена пианистична цел – наблегнато е на октави, на акорди, на гами и т.н. Подбни етюди пише и Шопен, но като музика те са недостижими.
Още едни етюди пише за пиано Лист, който е вдъхновен от съвършенството на Паганини като цигулар. Той издава сборник, наречен Големи етюди по Паганини. Кой не е слушал Кампанелата във версията за пиано на Лист?
Други етюди са популярните „Горско шулолене” и „Танц на джуджетата”.
Доста значително място в клавирното творчество на Лист заема цикълът „Години на странстване”. Лист, обичащ поезията, картините на художниците и природните, изобразява чрез музика тези свои пътувания в три сборника.
Тези клавирни творби на Лист са най-висшето му достижение като музика - програмни, монотематични, звучащи оркестрово, с богата хармония. Разделени са в три сборника – сюити, години. Първата година е посветена на Швейцария, втората и третата – на Италия. Цикълът Години на странстване съдържа 26 програмни пиеси, при които музиката е преди всичко. В първия цикъл има 12 пиеси, от кито ще посоча Женевските Камбани, Буря, Параклисът на Вилхелм Тел. Във втория цикъл има 7 пиеси. В него са Трите сонета по Петрарка и Сонатата-фантазия „След прочитаното на Данте”.
Третият цикъл е доста тъжен. В него има пиеса Траурун марш. През целия си живот Лист вплита в творчеството си темата за смъртта, но тя вече е близо...
Най-значителното произведение на Лист според мен е Сонатата му в си минор и сега ще се спра на нея. Тоналността й е архаична, В същата тоналност са писани произведенията на Цезар Франк, Високата меса на Бах. Лист е бил вярващ католик.
Сонатата е монотоматична, като повечето произведения на Лист. Въпреки това обаче тя е сложна в нея има четири отделни части – Експозиция, Разработка, Реприза и Кода.
Сонатат има две теми, в си минор и в си мажор. В разработката има едно Анданате и едно Скерцо - мефистофелска фуга.
Аз, понеже не съм музикант, откривайки себе си в музиката казвам: този автор или това произведение е писано за мен! Ето, че е и Лист е създал за мен едно произведение. За да прогледна в него обаче ми помогна Вайсенберг, който тук на един рецитал свири тази Соната, Третата соната на Шопен и Прелюд, ария и финал на Франк, и трите произведения в си минор.
Други произведения, което е писал Лист и ги свирят предмно ученици са неговите Унгарски рапсодии. Те са около 20. В СМУ „Л. Пипков” съм ги слушал до втръсване и после отново. Напомнят ми за нещо циганско, а всичко свързано с циганите го недолюбвам.
Лист е голям симфоник владеещ до съвършенство оркестрацията и хармониите. Той създава формата симфонична поема. Тези произведения са програмни, монотематични. Когато човек е още малък се заслушва с интерес при тяхно изпълнение и има защо. Цитирам някои от тези поеми: Торквато Тасо, Прелюдии, Мазепа. Има нещо в тях, което увлича...младите хора. По-напредналите в музиката не слушат тези пиеси.
Същото важи и за програмните му симфонии, „Фауст” и „Данте”. Фаустсимфонията е тричастна и в нея Лист изобразява три образа от произведението на Гьоте: Фауст, Гретхен и Мефистофел. Стремежите на Фауст, съмненията му, те намират отражение в една възходяща тема, която в третата част Мефистофел ще изкриви. Гретхен пък е едни чиста, спокойна, крсива душа. Третата част – Мефистофел е пародия на двете първи части. Всичко да изкриви дяволът „огледално” или „рачешки” да обърне. Към симфонията има добавен и финал с хор на по-късетнетап.
Като оркестрация, като идея, симфонията е страхотна. Но да кажа че ми харесва – не мога.
Същото важи и за втората му двучастна симфония Данте, към която има и заключителен хор. Тя не е така значителна както Фаустсимфонията.
Лист създава и два концерта за пиано. За студентите те са отлично поле за изява, но нито един голям пианист не ги включва в репертоара си. Първият е в тоналността на Петия Бетховенов концерт и е по-популярен. Концертите на Лист са монотематични, но имат по няколко части, които се преливат и се изпълняват без прекъсване. Такъв е Първият концерт на Прокофиев. Те са любими на младите пианисти, които още не могат да ги изпълняват и не са „прогледнали” в музиката.
Лист е написал едно произведение за пиано и оркестър, Танц на смъртта. От всички произведения, писани от него, това е тай-празно от към музика и най запълнено с празен шум. Интересното е, че то се изпълнява, но този, който го изпълнява не помислюва ли какво хората ще си помислят за него. И за диригента...
Лист създава четири меси, които не се изпълняват, а също и стотина песни и романси. В тази голяма конкуренция на пазара на песни – Бетховен, Щуберт, Шуман, Брамс, Рихард Щраус, Мусоргски – така и никаква песенка от Лист не прозвучава в ефира.
Оглеждайки се – вече предимно назад, виждам, че и Лист е дал отражение върху изграждането на принципите ми за ценности в музиката, които както казах считам за непоклатими. Така стана, че покрай професията на съпругата ми се наслушах на произведения на Лист, но съвсем малко от тях отсях: Сонатата му в си-минор, транскрипците му на Прилюдии и фуга за орган от Бах и донякъде пиесите му от трите години на странстване. Много от произведенията му като музика не оценявам високо. Тези, които трябва да му благодарят най-много за делото му са пианистите. Лист присъства в обучението им доста години и за да напреднат с развитието на пианистичния си апарат той много им помага.
Лист е бил много неспокойна личност. От него е бликала такава енертия, че след кратко време, прекарано с него другите музиканти се чувствали изтощени или лудвали. Останала е статия от Шуман по този въпрос. Среща го Лист /мисля, че в Лайпциг/ похвалва се за нещо, което е написал, Шуман пък носи партитура. Показва я на Лист, който характеризира музиката му като много „лайпцигска”, което означава селска, тъпа. Шуман и без това едвам е подържал душевното си равновесия, само този снаряд с енергия му е липсвал. Втори такъв удар Шуман получава от Вагнер, когато го среща с партитулата на неудачната си опера Геновева. Вагнер веднага вижда слабостите й.
Голямо самочувствие е имал Лист. Шуман му посвещава своята Фантазия в до мажор, слад смъртта на Шуман пък Лист посвещава на Шуман Сонатата си в си минор. Но да кажеш на Шуман, този поет, музикален пропок, най-обаятелната личност на романтизма, човек с висш разум, че пише селска, тъпа музика – това е безгранично нахалство.
Ако някой прочете това мое писание, препоръчвам му за финал да чуе две велики произведения:
Фантазията в до мажор на Шуман и
Сонатата в си минор на Лист.
И двете се много далеч от канона, но се велики произведения. Заслужава си.проникновеност, — като например на концерта през 1877 г. по случай 50 години от смъртта на Бетовен. От цяла Европа се стичат негови ученици, жадни да попият поне капчица от величието му. През 1872 г. отношенията
