Вдъхновено от писмото на Герги Марков до Димитър Бочев:

 

                                ОТНОВО  ЗА  ФЕРЕНЦ  ЛИСТ

 

   Преди повече от 12 години се занимавах доста време с живота и творчеството на Лист и написах постинг за него. Пичината да сторя това бе избистреното ми разбиране защо до този момент не съм го оценявал както заслужава – защото не принадлежи към композиторите, в чиято музика аз съм се открил. Това не означава, че той не е велик музикант, признах в поста грешката си. Има велики композитори, чиято музика не влиза в мозъка ми, но това не означава, че към тях трябва да се държа по различечн начин като ги поставям в по-ниска категория. Такъв композитор за мен е Вагнер. Въпреки космополитичната му фигура, специфичната му музика, наричана безкрайната мелодия, той е много велик не само с музиката си. Но на мен една малка пиеса на Брамс ми носи повече радост от цяла една опера на Вагнер.

   След постинга в блога ми за Лист получих подърък, едно писание за Лист от неизвестен автор, но явно по-запознат с живота и творчеството му от мен. Запознах се с този летящ материал на хартиен носител за Лист, впечатли ме много силно. Има сериозни разлики в моето виждане за живота и твобите на Лист и в писанието, което ми подариха. А също и за посвещенията на творбите на Лист към други негови съвременици и обратно, където цитираните творби на са точните. Дадени са и субективни преценки за творби на Лист от негови съвременници, които не приемам.  

   Аз така прибрах това ценно писание, че го изгубих. Сега го намерих отново и го публикувам в блога си. Помествам и линк с моето писание за Лист в блога ми и отделно това, което тогава съм написал. Това сторих, за да засвидетелствам уважението си към него, което до онзи момент преди 12 години не бях сторил макар в творчеството на Лист да преобладават творбите за клавир, любимият ми музикален инструмент.

   Този мой постинг свързвам с писмото на Герти Марков в онази негова част, в която той казва, че простащината се обединява, а културните хора не могат да строят това и резултатът е, че простащината управлява и тероризира културните хора. Това означава, че културните хора са подложени на пълзящо опростачване от опростачвателите, които ги правят зависими от тях. Давам за пример интелектуальница №2 в списъковите интелектници, които подкрепиха Радев и докараха на власт простащината на власт. Герги Марков е казал това през 1977 г, но днес то е още по-валидно от онова време. Простащината  сега се обедини, образува си просташки партии, които наричаме популистки и вече с център за управление президнетството ни пое управлението на страната. Задкулисно, но това няма особено значение. С този мой постинг искам да сезирам културните хора в страната, да не се крият като едни малки въшки в кожата на едно място на дамите, а да се борят срещу простащината, която гази страната ни.

    Аз макар не принадлежащ към интелигенцията, не притежаващ талант или научна степен, цял живот се боря срещу простащината на всички нива, към която имам органическа непоносимост. Сега, с избистрен поглед виждам, че тя е пред окончателната победа в страната ни. Посочвам последното ни правитерство, сътворено и акуширано от Радев и фетуса на новото, което той зачмна, това с Копейкин и Янев – следващите президентови боклуци - което ще изакушира до лятото и ще зауправлява дстраната ни отново задкулисно. А интелигенцията – намериха се зависими личности и такива с пълна липса на интелегинтност, които направиха списък с имената си и си вмениха, че те са нещо. Според мен те са зависими подли личности и въздуси под налягане. На тях, и не само на тях, трябва да тежи на съвестта това, което докараха на страната ни с правителството на задкулисника Радев, четворната коалиция в парламента и кабинет на смешника Кирчо Секса.

   Имам доста опори в живота за да неглижирам тези простащини, които ни връхлитат, цитирам две от тях – изкуството, на първо място от които е музиката и на второ активните ми връзки с пиродата и хората, живеещи според Божия закон сред нея, изминаващи с достоинство и разбиране земния си път. Тези хора макар и не интелектуалци, както списъковите, които ни докараха Радев са споменати в писмото на Георги Марков като творци, защото правят нещо – трудят се, жените раждат и т. н. Това са хора, опазили ценностната си система, небоклуци. Към тези хора причислявам и себе си.

 

   След това дълго Въведение ето линкът на моя постинг за Лист, а също писанието на неизвестен автор за Лист, което ценя, а също и моето от преди 12 години след него. Тези две „статии” ще  са особено полезни за музикантите, но и за интелигентните хора, които искат да научат повече за музиката, конкретно за Лист - не само музикант, а и етап в развитието на това изкуство.

   Ще приложа според субективната ми оценка в линк най-великото произведение на Лист, неговата Соната в си минор, единствената му. Същото считам и за Сонатата на Бетховен оп. 111, според мен най-великото му произведение.

  Приятно занимвание по време на Страстната седмица и запознаване с личността на унгарофранцузина Лист Ференц. Който се чувства унгарец, видно от музиката му и музикалната му дейност в Унгария.

  

ПЛАНИНИТЕ НА БЪЛГАРИЯ :: ОПИТ ЗА ИЗВИНЕНИЕ КЪМ ФЕРЕНЦ ЛИСТ (blog.bg)
/Това е линкът за постинга ми от 04. 02. 2012 г./

    Следва статията, коато от хартине носител качвам в блога си:

                                     Ференц Лист (1811-1886) 

След кратко умуване на кого да бъде посветена тази статия, реших това да е Ференц Лист – велик унгарски композитор, пианист и диригент, една от най-ярките звезди на небосклона на музикалния Романтизъм през XIX в. и вероятно... един от най недооценените хора, които историята на музиката познава. Затова реших да се опитам да поправя тази чудовищна несправедливост с няколко реда за живота и творчеството на този, без никакво преувеличение, велик човек.  

      В началото обаче искам да ви представя един друг човек - австралийския пианист Лесли Хауърд (Leslie Howard). През не чак толкова далечната 1985 г. той си постави колосалната задача да запише за Hyperion абсолютно всички творби на Ференц Лист за пиано — соло и с оркестър. Четиринадесет години по-късно Лесли беше записал(95 ) диска, а в следващите няколко години към тях се прибавиха и още два – с новооткрити, след дълго ровене из архивите във Ваймар, от мистър Хауърд творби. Сухата статистика за най-големия звукозаписен проект предприеман някога от един артист говори, че Лесли е изсвирил общо [377/различни пиеси – най-кратката е пет секунди, а. най-дългата е около 36 минути. Ако решите да изслушате всичко това, ще са ви необходими пет дена или около 17 часа. Простата аритметика показва, че Лесли Хауърд е изсвирил около 16 000 страници музика, а броят на нотите се изчислява на 9 10 милиона. 

     Така и не разбрах дали Лесли влезе в книгата на Гинес, но това, както и фактът, че е президент на Британското Листово общество и е получил множество награди за записите си, няма никакво значение. Прекрасно е, че има хора като него, които да популяризират клавирната музика на Лист, защото, знаете ли, че допреди няколко десетилетия тя не се смяташе за нещо повече от ужасно виртуозни блъсканици без никаква стойност като композиции. Едва в последно време, благодарение на хора като Лесли, Лист бе признат за един от най-великите композитори на по-миналия век, і творбите му взеха да се изпълняват все по-често и в тях да се откриват много по 

стойностни неща от техническите трудности. В интеграла на Лесли има множество произведения, които се записват за първи път и вероятно дори не са били изпълнявани і от друг, освен от самия Лист. 

В тази статия аз съзнателно няма да споменавам имена на артисти, за да не ви манитулирам повече, отколкото е необходимо. Лесли беше необходимото изключение, поради титаничното си дело. Дано хора като него да се появят и на диригентския подиум, защото ако клавирните творби на Лист се радват на все по-голяма популярност, то симфоничната му музика се изпълнява и записва много рядко, а кантатно-ораториалните му творби са потънали в почти пълно забвение. 

     Накрая на това подобие на увод две думи за каталозите с творби на лист. Рядко ще срещнете добре познатите опусни номера (opus или ор., от лат. – дело, творба и цифра след него) – има ги само при някои композиции от детските и юношеските му години, След останалите му творби можете да видите обикновено буквите “S” или “G”, които отговарят на каталога направен от британския композитор Humphrey Searle (1915-- 1982). Това е най-често използвания каталог и той съществува в различни издания, тъй като все още се откриват нови творби на Лист, Тематичен и лесен за употреба е, тъй като множеството редакции на едни и същи творби са събрани на едно място и може да се проследи тяхното развитие. Общо съдържа около 1000 номера. По-рядко се използва 

по-ранния каталог на Peter Raabe, в който цифрите вървят с буквата “R”, А сега преминавам към далеч по-интересните въпроси около живота, творчеството и личността на Ференц Лист – един от хората, с които Унгария може заслужено да се гордее, въпреки че той до края на живота си така и не е научил добре унгарски език. 

      На 22 октомври 1811 г. в семейството на Адам и Анна Лист се родил син. Това се случило в унгарското селце Доборян (днес в Рединг в Австрия), тогава в пределите на огромната Австрийска империя, както и цяла Унгария. Католическото кръщение го нарекло, разбира се, на латински – Францискус, но през целия си живот той бил известен с немската — Франц, — или с унгарската форма на името си – Ференц. Баща му бил от т. нар. “немски унгарци” (LUUngarndeutsche) – немски говорещи малцинства в Унгария. Служел при известната унгарска аристократична фамилия Естерхази и редовно участвал в концертите организирани в имението им в Айзенщад, Тъй като бил добър пианист и челист, макар и аматьор. Анна Лагер (по баща) била австрийка, 

Малкият Ференц показалі забележителни музикални заложби още от ранна възраст. На ( пет години получил първите уроци от баща си и още тогава пианото го привличало | неудържимо. На седем вече бил завършен пианист, на осем - започнал да қоМІТозира, на девет — дебютирал пред публика, на десет - вече бил във Виена и бил ученик при най големите музикални светила на своето време, 

   

Обучението на малкия Ференц във Виена било спонсорирано от местните унгарски търговци в Шопрони Гошони (днешна Братислава), които били толкова впечатлени от дебюта на деветгодишния пианист, че чак си отворили портфейлите. Лист учил пиано при един от любимите ученици на Бетовен, Карл Черни, и композиция при қапелмайстора на императорския двор - Антонио Салиери. От тези виенски години датира и историята, че след един негов концерт, Бетовен се качил на сцената и целунал малкия Лист по челото. Въпреки че е разпалвала въображението на мнозина, тази история най-вероятно е легенда, макар че Лист със сигурност е срещал Бетовен във Виена, 

      През 1823 г. младият унгарец, заедно с цялото си семейство, вече бил в Париж, Там учил при Антон Рейха - забележителен теоретиқ, ученик на Михаел Хайдн и Фердинанд Паер – шеф на Италианския театър в Париж, известен композитор на леки опери, подходящи за местната публика. В Парижката консерватория му бил отказан прием поради основателната” причина, че е чужденец. Едва ли това има някакво значение, защото дебют"ьт му като пианист в Париэк на 7 март 1824 г. преминал с огромен успех. На 12 години не знам дали е минавал за дете, но Лист определено бил чудо. Последвали продължителни турнета из Европа. През 1825 г. вече бил в Англия, където свирил за Джордж IV в замъка Уиндзор, следващата година обикалял Франция и ІШвейцария. Успехът обаче, макар и огромен, не можел да компенсира умората, която в комбинация с крехката възраст едва не се оказала фатална, 

     В крайна сметка Лист заминал с баща си на морски бани в Булон-сюр-Мер, които трябвало да облекчат нервното му разстройство. Той дори обмислял сериозно идеята да ҫтане свещеник. Бил израснал в силно религиозно семейство, главно благодарение на баща си, който на младини бил прекарал две години във Францисканския ордени, както ще видим по-късно, религията заемала основно място в живота и творчеството му. Курортът помогнал на младия пианист и неговото състояние значително се подобрило, но не и това на баща му – Адам Лист починал от коремен тиф. Синът се  

завърнал в Париж, като изпратил писмо на майка си, която се била върна докато траели турнетата му, да дойде да живее три него.  

    В края на 20-те години на XIX в. Лист си изкарват прехраната главно с даване на уроци / по пиано в Париж. За нещастие се влюбил в една от ученичките си. След като връзката 

им била прекратена по неумолимото настояване на баща й, Лист изпаднал в нервна криза и из главата му отново взели да се въртят мисли за религиозна кариера. Към тях сега се прибавили тежка депресия и купицца съмнения по отношение на бъдещата му кариера като пианист-виртуоз. Повече от година не се докоснал до пианото. Идеята да бъде дресирано куче, което изпълнява евтини номера на пианото за перверзното забавление на тази сбирщина сноби, публиката, му се струвала непоносима. В един момент дори се появил некролога му из парижките вестници. Наред с религиозния фанатизъм и артистичния песимизъм, тези смутни времена имали и добра страна за Лист. Той четял много, за да навакса липсата на обучение през детските и юношеските си години и се запознал с някои от водещите писатели на своето време - Ламартин, Юго, Хайне. 

      За излизането от тази черна дупка, освен тостоянната подкрепа на майка му, имало голямо значение и запознаването му с трима велики композитори, оказали огромно влияние върху него. 

    В края на 1830 г. Лист се среща за първи път с Хектор Берлиоз и присъства на премиерното изпълнение на неговата гениална Фантастична симфония. От него Лист и научава много за романтичния оркестър и неговите огромни възможности да рисува і картини. Интересно е, че от тази тoдини датират и първите скици на Лист за неговия Първи Клавирен концерт, който ще бъде завършет эколо две десетилетия по-късно. Неговата премиера е във Ваймар през 1855 г. с Лист на пианото и Берлиоз на диригентския подиум. Какъв концерт ще да е бил този! 

   През март 1831 г. Лист присъства за първи път на концерт на Никола Паганини, Смайващата техника на генуезкия цигулар го впечатлява силно и възражда интереса му і ќъм виртуозността като  начин да се манипулира тълпата (да се чете “публиката”). В следващите години възхищението му от Паганини се изразява в написването през 1831 32 г. на Grande Fantaisie de Bravourе ѕur La Clochette de Paganini - голяма фантазия върху прочутата Кампанела (La Campanella), което в превод означава „Камбанката”, ав оригинал всъщност представлява финала на втория концерт за цигулка и оркестър на Паганини. Освен това, Лист транскрибира за пиано и пет от прочутите му капричии за соло цигулка и отново Кампанелата. Така през 1838 г. се раждат Etudes d"Execution Transcendante d"apres Paganini, а през 1851 г. и тяхната последна редакция IIод името Grandes Etudes de Paganini, S. 141 – шест етюда, изключително техническо и художествено предизвикателство за всеки пианист, в които виртуозните ефекти на цигулката са пренесени по изумителен начин върху пианото. 

      ГІрез това време Лист се запознава и с Фредерик Шопен, с когото го свързва дълбоко приятелство нататък през годините. Поетичният стил на композиране и изпълнение на  Шопен оставя дълбок отпечатък в сърцето на Лист. Шопен страдал (освен от туберкулоза) от тежка сценична треска и се възхищавал на Лист, за когото публиката била като наркотик, Великият полски пианист и композитор веднаж дори заявил: “Обичам музиката си, когато я свири Лист" /Малко известен е фактът, че именно Лист представя Жорж Саид на Шопен през 1836 г. и така неволно слага началото на една от най-прочутите любовни истории сред композиторите на XIX в., но това е... друга история.

     Шопен е посветил една от най-прекрасните си творби на Лист — 12 етюда, отпус 10. 

Носят се легенди, че Лист е свирил на prima vista Шопенови етюди, при това от ръкопис. Случаят с Едвард Григ обаче, много години по-късно, съвсем не е легенда и заслужава да бъде споменат, Норвежецът бил композирал наскоро своя великолепен Клавирен концерт в ла минор, но и той самият, макар и талантлив пианист, имал Известни технически трудности при изпълнението му. Представете си колко е бил смаян, когато Лист изсвирил перфектно концерта му на prima vista! 

    През 30-те и 40-те години творчеството на Лист се изразява почти изключително в огромно количество преработки за пиано на симфонична и камерна музика от други композитори – някои останали известни и до днес, други -- напълно забравени. Макар че в по-късни години тази негова дейност отстъпва място на авторските му Композиции, той не я прекратява надълно до края на живота си. Броят на тези преработки е доста трудно да се определи, те са стотици. Впечатляващи са клавирните му транскрипции на деветте Бетовенови симфонии, Фантастичната симфония на Берлиоз, за която се смятало, че е невъзможно да се транскрибира за пиано, множеството песни от ІШуберт и още много, много други. Съществуват и транскрипции на оперни откъси от различни композитори, както и почти неизброими фантазии, парафрази и реминисценции по теми от популярни по онова време опери на Белини, Доницети, Майербер и кой ли още не. Много от тези произведения съществуват в няколко редакции и освен смразяващата кръвта виртуозност, заголашваща да счупи нечии пръсти или китки, те са и на много високо художествено ниво. Например Реминисценциите из ,,Норма” (Retniniscences de Norma, S. 394) или „Дон Жуан” (Reminiscences de Don Juan, S. 418), и двете от 1841 г., приличат толкова на композиции съответно на Белини и Моцарт, колкото и на самия Лист. Той всъщност е правил тези обработки и транскрипции, освен за да впечатлява публиката на собствените си концерти, най-вече за да популяризира музиката на велики композитори, която не е била оценявана особено високо по онова време. Виртуозността на тези творби рядко е била самоцел за Лист, макар че на концертите си той понякога се изкушавал да „украсява” дори оригинални композиции на Бетовен.

    През 30-те години се случват още две важни неща. Лист публикува своята клавирна пиеса “Поетични и религиозни хармонии” (Harmonies poetiques et religieuses, S, 154). 

Това е може би първата авторска творба, Въхновена от Ламартин между другото, в която напълно се разкрива неговия композиторски гений. Нейният лиричен характер ярко се различава от по-ранните му композиции в стила на Карл Черни. В по-късни години Лист използва това име и за един цикъл от десет прекрасни пиеси. За съжаление само една от тях се изпълнява сравнително често днес — Funerailles, известна на български обикновено като “Траурно шествие” — забележителна комбинация от поетичност и демоничност. Второто важно нещо през тези години е... една жена, 

    През 1834 г., посредством Алфред дьо Мюсе и Жорж Санд, Лист се запознава с Мари дьо Флавини, графиня Д"Агу. Следващата година Мари напуска 20 години по- възрастния си съпруг и двамата с Лист заминават да живеят в Женева, което предизвиква нечуван парижки скандал. Резултатът от четиригодишната им бурна връзка са три деца – две дъщери, Бландин и Козима и един син – Даниел. Тези години с Мари д” Ary, прекарани предимно в Швейцария и Италия, са сравнително щастливи за Лист. Той преподава в новооткритата консерватория в Женева и публикува серия есета “За позицията на артиста", в които се опитва да издигне артиста до нещо много повече от висш прислужник, за какъвто е бил смятан по онова време. В края на 1839 г. отношенията им се обтягат и Мари се връща с децата в Париж, а Лист подновява. кариерата си, за да събере пари за издигането на паметник на Бетовен в Бон. През следващите години той прекарва с Мари и децата само летните си почивки на рейнския остров Ноненверт. И така до 1844 г., когато окончателно се разделят. Въпреки че Мари д"Агу се изживявала като писател и всъщност е написала доста книги под псевдонима Даниел Щерн, днес тя е известна предимно като любовница на Лист и майка на децата му.   

    През 40-те години на XIX в. Ференц Лист прави една от най-невероятните артистични кариери, които са познати в историята на музиката. Изнася огромно количество концерти от Урал на изток до Ирландия на запад и прави истинска революция в клавирното изкуство. Той е първият, който показва, че концерт може да бъде изнесен само от един човек и едно пиано. Така изобретява най-популярния днес концертен 

жанр в класическата музика – клавирния рецитал. Дотогава изпълненията на пиано винаги били съпровождани с нещо друго – симфонични или камерни произведения, Освен това, той бил и първият, който свирел изцяло.По памет, без да използва никакви ноти — нещо често срещано днес, но не и тогава, Репертоарът му бил огромен – негови транскрипции и преработки на откъси от популярни по онова време опери на Белини, Доницети, Майербер, собствени композиции и произведения на много други композитори — от Бах до Берлиоз, всичко най-значимо от тогавашната клавирна литература. Той бил и първият, който имал дързостта да посвети цяла вечер на един композитор -- Бетовен, Берлиоз,... себе си. Във всички случаи публиката, която често достигала до няколко хиляди души, била докарвани до екстаз, Светът Дотогава не бил виждал клавирна виртуозност и размах от такъв мащаб. Седнал на пианото и вдигнал ръце, Лист приличал повече на граблива птица готова да сграбчи жертвата си, отколкото на пианист. Производителите на пиана сыцо не били виждали такова чудо — често по време на негови концерти се случвало да се отпускат някои струни, понякога направо се късали. Подаръци и отличия валяли навсякъде, където се появявал - самата му поява била достатъчна, за да предизвика неистова еуфория. Самия Лист съвсем не бил скромен човек и ясно осъзнавал величието и властта си. Веднъж, на един концерт пред руския цар Николай I, той внезапно спрял да свири и когато го запитали защо, Отговорил: “Когато царят говори, всички трябва да мълчат!”. Освен това, привлекателният външен вид превърнах Лист в своеобразен секссимвол. Висок, слаб, с фини черти и дълга коса, той действал като неустоим афродизиак за дамската част в залата и вероятно е разбил не по-малко женски сърца, отколкото рояли. През тези години е имал неизброими любовници, сред които са били известната танцьорка Лола Монтес, която се наложило да бъде заключена в една хотелска стая, за да се отърве Лист от нея, и още по-известната куртизанка Мари Дюплеси, за която се смята, че е първообразът на Маргарита Готие от “Дамата с камелиите” на Дома-син, а оттам и на Виолета от “Травиата” на Верди. 

    Днес е трудно да си представим как са изглеждали неговите концерти по онова време и До какво състояние са докарвали публиката, но ако трябва да потърся аналогия с по съвременни изпълнители, бих се изкушил да прескоча границите на музикалните стилове и да посоча Бийтълс или Лед Цеrrелин. Разправят се истории за истински физически саморазправи между дами, за да се сдобият с негова кърпичка или с копринените му ръкавици като сувенир. Цялата тази истерия около личността му се приемала от някои като неприлична и дори вулгарна, което му е спечелило не малко врагове и презрение. Обожателите обаче били значително повече. Мнозина очевидци разказват, че в свиренето му, освен зашеметяващата виртуозност, имало дълбочина и поетика недостижими за съвременниците му, които можели да разчувстват до сълзи и най-коравосърдечния човек. Днес Ференц Лист се определя безспорно като един от най-великите титани в историята на клавирното изІІБлнителско изкуство, мнозина отиват дори по-далеч и го смятат за най-великия пианист на всички времена, въпреки че не съществува нито един запис на негово изпълнение. Тук е мястото. да ви кажа две думи за прочутото му състезание със Сигизмунд Талберг – единственият пианист по онова време, който можел да се мери с него. Доколкото тези неща въобще могат да се мерят, разбира се. Двамата се гонели известно време из Европа, докато накрая се срещнали на дуел” в двореца на графиня Белджойозов Парик. Вместо да бъде излъчен победител, двубоят само подчертал величието и индивидуалността на двамата. “Резултатът бил обобщен от една духовита дама, коятоі произнесла прочутите думи: „Талберг е първият, Лист е единственият”. 

    През 1847 г. Лист най-неочаквано слага край на блестящата си кариера като пианист виртуоз Последният си концерт изнася малко преди да навърши 36 години – през септември в Кировград. Тук феминистките сигурно биха се изкупити да издигнат своя лозунг "Зад всеки велиқ мъж стои жена!”, защото зад това съдбоносно решение на Лист наистина стои жена, и то принцеса — Каролина Зайн-Витгенщайн. Той се запознава с нея в Киев през февруари 1847 г., а по-късно същата година прекарва четири месеца в приказното й имение във Воронинце - някъде в безкрайните степи между Киев и Одеса. Тя е полякиня и княгиня, има десетгодишна дъщеря и живее разделена от съпруга си, руски офицер, който гони вълци  из стеглите или жени из крайморските градове. Принцесата е основната движеща сила, която убеждава Лист да се откаже от повърхностната кариера на виртуоз и да се концентрира върху една далеч по стойностна дейност -- композирането. Тя е идеалното доІТЬлнение към душата му, едно страстно вдъхновение, което Мари така и не успява да бъде. Самият Лист описва Каролина така: “...другарката на моя живот, небосводът на моята мисъл, живата Молитва и небето на душата ми”, Мисля, че е време за едно лирично отклонение, в което да ви представя едни от най-великолепните му композиции. Едно музикално отражение на неговата душа. 

      Трансцедентните етоди на Лист са едни от най-известните му творби. Те са удивителен пример за неговото развитие като композитор, което е било свързано с неуморна работа ДЪЛГи години. Малцина познават историята на тези 12 изключителни пиеси. Техният първообраз са Etude en douze exerciсеѕ, които са издадени още през 1826 г., когато Лист е едва 15-годишен. Тези сравнително леки технически упражнения се развиват в ужасяващо виртуозните Douze Grandes Etudes, публикувани през 1837 г., които според Шуман можели да се свирят ,,най-много от 10-12 души в целия свят?? по онова време, Третият вариант на тези етюди - Etudes d"execution transcendante, S. 139, последен и най-често изпълняван днес, Лист завършва през 1851 г., като опростява до известна степен предишната им редакция. Чудесен пример ќак виртуозността отстъпва за сметка на дълбочината. Някогашният виртуоз се е превърнал в зрял композитор. 

     Дори и в тази последна редакция Трансцедентните етюди са изключително предизвикателство за всеки пианист. За съжаление тяхната популярност има отрицателната страна, че се свирят от много хора, които ги приемат само като инструмент за евтина виртуозна изява. Тези етюди са много повече от октави и арпежи „на кило”, които трябва да се изпълняват колкото се може по-бързо, както някои хора си мислят. От 12-те пиеси десет имат заглавия дадени от самия Лист — на няколко различни езика и разкриващи богата гама от чувства, мисли, вълнения и картини изразени брилянтно с музика. 

    Първият етод от цикъла всъщност е „Прелюд” (Preludio). Въведение в какво? Бих казал в един вълшебен свят. Следва Molto vivace --- един от двата безименни етюда, чиито заглавия са само традиционните означения за темото (другият е No 10 - Allegro agitato molto) и всичко е оставено на фантазията на слушателя или изпълнителя. По-нататък можете да направите една лирична разходка сред природата и да се възхитите на прелестния „Пейзаж” (No 3 Paysage) или да станете съхричастен към необикновената съдба на „Мазепа” (No 4 Mazeppa), за когото Байрон и Юro сa писали поеми. Не липсва и мистицизъм, тук под формата на „Блуждаещи огньове” (No 5 Feux Follets). За шестия етюд се смята, че Лист е бил вдъхновен от коронацията на Наполеон II, но човек с малко фантазия може да създаде свое собствено „Видение” (No 6 Vision). Интересна концепция за героизма в “Героичния” етюд (No 7 Eroica), бясното препускане на „Дивият лов” (No 8 Wilde Jagd) или ледената стихия на „Снежната виелица” (No 12 Chasse-Neige), случайно връхлетелият ни „Спомен” (No 9 Ricordanza) или прелестните „Вечерни хармонии” (No 11 Harmonies du Soir), които се долавят от биенето на камбани в нощта, са само част от преживяванията, които прави достыпни слушането на тази, бих казал, клавирна поема в 12 части. 

    През 1848 г. Лист приел поканата на Великата херцогиня Мария Павловна и решил да се установи за постоянно във Ваймар, където малко по-късно към него се присъединила и принцесата. Той самият бил назначен за капелмайстор в двора още през 1843 г. с правото да дирижира местния оркестър в симфонични концерти и одерни постановки, което пък правел от 1844 г. През тези години Лист се издига и до едни до най-големите висоти на диригентското изкуство. Макар че стилът му на диригентския подиум бил сравняван с ръкомахане на удавник, под неговата палка нов живот живеели Моцарт, Бетовен, Шуберт, Шуман и още много гениални творци. Той дирижирал също много Творби на Вагнер и Берлиоз – тогавашните модерни композитори, — яростно критикувани от консерваторите, чиито водач бил Йоханес Брамс. За 13 години, благодарение на Лист, Ваймар се превърнат от незначителен музикален център в символ на модерната музика. През 1860 г. Брамс и един от най-големите цигулари на онова време, Ханс Иоахим, дори публикували един злобен манифест срещу Лист и всички модернисти от т. нар. Нова Германска Школа. Интересно дали Брамс си е спомнял този епизод 22 години по-късно, когато е изпратил на Лист партитурата на Втория си клавирен концерт за коментари и забележки! 

        Ваймарският период от живота на Лист съвсем не бил лишен от проблеми. Още през 1853 г. починал Великият херцог на Ваймар, който бил назначил Лист на поста капелмайстор, а неговият наследник не се интересувал особено от музика, което естествено направило IIоложението на композитора доста несигурно. Освен това, Ваймарският двор бил разстроен от неговата постоянна подкрепа по отношение на Рихард Вагнер. Лист не само често дирижирах негова музика – например триумфалната постановка на “Танхойзер” през 1849 г. и премиерата на “Лоенгрин” (28 август 1850 г.), — но и с негова помощ Вагнер избягал от Германия в Швейцария заради политическия си активизъм през 1849 г. Освен това, пуританските граждани на Ваймар открито се възмущавали срещу това, че Ференц и Каролина живеели заедно, тъй като принцесата  била омъжена и всичките й опити да получи развод се оказвали неуспешни. В крайна сметка това довело до малък дипломатически скандал и Великата херцогиня, по настояване на брат си, руския цар Николай I, лишила Каролина от всякакви дворцови функции. През 1858 г. Лист официално напуснал поста си на капелмайстор, но останал във Ваймар, въпреки че положението му там ставало все по-несигурно. 

      В самия край на 1859 г, животът на Лист бил белязан и от една лична трагедия – само на 20 години починал синът му, Даниел. В негова памет покрусеният баща композирал ораторията Les Morts (“Мъртвите”). В разгара на неговата мъка се появила и една надежда – най-после дългогодишната му връзка с принцесата да бъде узаконена. През май 1860 г. Каролина напуснала Ваймар и заминала за Рим, където се надявала най после да получи развода си одобрен лично от датата. Безконечните процедури се проточили повече от година. През време на тази раздяла Лист изгаднал в тежко душевно състояние. Чувствал се изтощен и самотен, нямал сили и желание за нищо. Дори написал едно покъртително завещание, бих казал неотстъпващо по сила на Бетовеното от Хайлигенщад. Не успели да го разведрят нито шестте седмици в Париж, където се видял с Мари за пръв път от 14 години, нито прегръдката на немска земя с Вагнер, който се бил завърнал след дългогодишно изгнание. Ваймарските му години били преброени. През август 1861 г. той напуснал Ваймар и последвал принцесата в Рим. Тя била получила благоволението на папата за развода си. Двамата възнамерявали да се оженят на 50-тия му рожден ден. Всичко било подготвено. Той трябвало да пристигне в Рим на 20 октомври и два дни по-късно да се венчаят в църквата “Сан Карло ал Корсо”. На 21 октомври вечерга били заедно в трепетно очакване на щастливия ден. И тогава надеждите им били разбити! Пристигнало писмо от Пий IX, което им известило, че в последния момент Светият отец си е променил решението да одобри развода и случаят щял да се хразгледа изцяло. Лист и принцесата останали да живеят в Рим, но в различни имения. След 12-годишен съвместен живот и всеотдайна. Лобов всеки тръгнал по своя път. Любовта този път била безсилна. 

     Годините във Ваймар ҫа време най-вече на активно композиране за Лист. Той най после има достатъчно време, за да разгърне идеите си, коя от коя по-грандиозни. Макар че през тези 13 години преработва някои от ранните си творби и прави множество клавирни транскрипции на музика от други композитори, той композира предимно собствени творби и макар че някои от тях са скицирани още през 40-те години, продуктивността му през този период е забележителна. Главната героиня в творчеството му през тези години е Нейно Величество Симфоничната Поема. 

   Лист композира общо 13 симфонични, поеми: (S. 95–107), 12 от които във Ваймар между 1848 и 1857 г. (последната се ражда доста по-късно -- през 1881-82 г.). В тези грандиозни оркестрови творби геният на Лист eв своя пълен блясък. Той изӀӀолзва огромните възможности на симфоничния оркестър на своето време и довежда до съвъріненство това, което често се среща и в клавирните му Творби — монотематичния принцип, а именно една тема (или най-много две), която чрез множество трансформации изгражда цялото произведение. Винаги съм смятал Лист за един от най гениалните симфоници на всички времена. За съжаление това мое мнение очевидно не се споделя от много хора, защото днес симфоничните му поеми (а и другите му симфонични творби, за които ще стане дума след малко) са почти забравени — изключително рядко се изпълняват и записват. 

Какво всъщност е симфонична поема? Това е едночастна симфонична (естествено!) Творба, която има някаква програма – извор на вдъхновение за композитора при написването на произведението и основа за развитие на фантастични душевни приключения от слушателя. Честно казано никога не съм бил голям почитател на програмната музика, просто защото не ми допада особено идеята да ми казват какво да мисля и чувствам докато слушам дадено произведение. Изключения, обаче, има много и симфоничните поеми на Лист са едно от тях. До голяма степен той може да се нарече „изобретател на симфоничната поема”, макар че преди него има редица увертюри, които, малко или много, имат програмен характер – „ХебриДИ”” на Менделсон, „Римски Қарнавал” на Берлиоз, дори донякъде „Кориолан” и „Егмонт” на Бетовен. Лист обаче е човекът, който първи придава на симфоничната поема нейната истинска същност – един музикален поток, леещ се без никакви паузи и чрез безкрайни тематични трансформации, изразяващ съвършено всеки нюанс на човешката душа. Така Лист павира пътя, по който по-късно ще преминат Бедржих Сметана, Ян Сибелиус и Рихард Щтраус.Ще ви дам за пример само три от поемите на Лист, но мисля, че те са доста по-красноречиви от общите приказки. Така например Втората от тях -- Tasso, Lamento e Triоnfo, S. 96 - е посветена на Торквaтo Taco (1544–1595) — психически нестабилен, но несъмнено гениален италиански ренесансов коет. На него Байрон е посветил поема, Гьоте — пиеса, Доницети – опера. А Лист - симфонична поема. И то каква! Грандиозна, около 20 минутна композиция – доста мрачна и описваща предимно нещастните години на поета в лудницата, но съдържаща и някои изключително нежни моменти, тя завършва с бляскав финал посветен на заслужената му, но увІЇ, посмъртна слава. 

„Прелюдиите” (Les Preludes, S, 97) е може би най-известната симфонична поема на Лист. Вдъхновена е от Meditations Poetiques на Ламартин, като четирите части на партитурата съответстват на отделните части на поемата. Ярката оркестрация и многообразните превъплъщения на основната тема предизвикват към дълбок размисъл, който допълнително се утежнява от философския и риторичен (или не?) въпрос, който Лист задава чрез Ламартин. Това е същият въпрос, който се явява подзаглавие на тази статия. Тъй като сигурно сте го забравили, върнете се в началото и си го припомнете. После остава само да слушате. 

   Шестата симфонична поема е Mazeppa, S. 100. В първата й част е използвана същата тема от едноименния Трансцедентен етюд, тук зловещо изпълнявана от медните инструменти, моментално набиваща се в съзнанието и отказваща да го напусне. Разказва се полулегендарната история на младия благородник Мазепа, който трябвало скъпо да плати за забранената си любов, Бил завързан за един кон, който препускал из безкрайните украински степи докато не издъхнал. Мазепа обаче оживял. Спасили го косаците, сред които впоследствие толкова се издигнал, че им станал даже предводител. Финалът на поемата наподобява звуково цунами и оставя в недоумение, Понякога в шок. 

      През годините прекарани във Ваймар се раждат още две симфонични композиции, които непременно трябва да бъдат споменати – програмните му симфонии. Тук Лист Отново не е първият – Фантастичната симфония на Берлиоз и Пасторалната на Бетовен №6 ҫа може би най-ярките примери за програмен симфонизъм преди него. И тук отново той не върви по утъпканите пътища на предшествениците си. 

Eine Faust-Symphonie, S. 108 и Eine Symphonie zi Dante"s Divina Commedia, S, 109 са не по-малко гениални композиции от Литературните си вдъхновения --- „Божествена комедия” на Данте и „Фауст” на Гьоте. Използвайки огромните възможности на оркестъра и хора (че даже и един солист, тенор, за малко) Лист е сътворил нещо невиждано преди него, а смея да твърдя, че и след него симфонична музика с повече демонизъм и адски пламъци не е създавана. Зловещи композиции, определено тежки за слушане и още по-тежки за разбиране, ако такова нещо въобще е възможно. Интересно е, че двете части на “Данте-симфонията са „Ад” (Inferno) и „Чистиятище” (Purgatorio), което преминава в един великолепен Magnificat. Раят липсва! Разправят, че Вагнер убедил Лист, че никой композитор на земята не може да пресъздаде Рая с музика и затова частта Paradiso отпаднала. Може и така да е било. А може би Раят е твърде скучен за толкова сложна личност като Лист? Или пък е толкова прекрасен, че е оставен изцяло на въображението на слушателя? Представяте ли си какво чудо е Раят, ако той наистина съществува и е пълна противоположност на описания от Лист Ад! По класически пример за гениална недовършеност – здраве му кажи! Спомням си, че веднъж имах щастието да слушам тази симфония на живо. Дълго време след това не знаех къде се намирам - в Рая ли, в Ада ли, в Чистилището ли, на Земята ли, на Луната ли. Вървях като в мъгла и идея си нямах какво въобще става около мен, “Фауст симфонията”, вярвате ми или не, е не по-малко въздействаща. Нейните три части са посветени на трите основни характера във великата творба на Гьоте – Фауст, Гретхен (Маргарита) и Мефистофел. И тук отново нещо изумително — в третата част Дяволът се представя като другото лице на злочестия доктор! В музиката звучат темите на Фауст - Дяволски изродени до неуз!аваемост, стигащи до пределите на атоналността. Бих казал един най-ярките примери за тематично нариране в цялото творчество на Лист. В крайна сметка побеждава невинността на Маргарита – нейната тема остава непокътната и някак неусетно преминава в мистичен, но спокоен финален хор.

   Как се развива Лист като композитор за любимия си инструмент през годините във Ваймар? Отдаването му на симфоничната музика през този период се отразява върху пианото с раждането най-прекрасните му произведения за пиано и оркестър - Клавирни концерти No 1 и NNo 2 (S. 124-25), великолепната “Фантазия върху унгарски народни мелодий" (Fantasie uber ungarische Volksmelodien, S. 123) с колоритното означение на едно място в картитурата alla zіngarеѕе (“по цигански”) и особено “Танц на смъртта” (Totentanz, S. 126) – един от най-тежките му и въздействащи шедьоври. Тази творба, която всъщност представлява вариации върху григорианското песнопение Dies Irae, е кулминацията на неговото обсебване от смъртта. Тя, Нейно Величество Смъртта, присъства в много от неговите творби, през целия му живот, но тук е по-многолика и по-могъща от всякога – адска, зловеща, смазваща и задушаваща, но в същото време мамеща, изкусителна и съблазнителна. 

   Клавирният концерт и сонатата за пиано в няколко части с отделни теми всяка са доведени до съвършенство от Моцарт и Бетовен и са може би най-характерните жанрове за епохата на Класицизма. През Романтизма на тях вече започва да се гледа като на остарели форми и те постепенно губят популярността си сред композиторите. Една от основните движещи сили за това е Ференц Лист. Неговите Клавирни концерти всъщност представляват симфонични поеми с пиано и разделянето им на части е повече от условно. Подобна е и ситуацията с клавирната соната. Макар че е един от най-отдадените на пианото композитори, Лист има официално една единствена соната. Една, но каква! 

      Сонатата в си минор безспорно е най-грандиозното произведения на Лист за соло пиано. Трудно може да се намери нещо сходно между нея и сонатите на неговите съвременници. Тя представлява титанична композиция с продължителност около 25-30 минути, без никакви паузи, която поставя пред изпълнителя не само страховити технически проблеми, но е и истинско художествено предизвикателство. С почти необятното развитие на съвсем скромни тематични мотиви и с изключителната емоционална градация, сонатата се нарежда сред най-великите творби за пиано на Романтизма. 

   Лист композира своята Соната в си минор през 1852-53 г. ия посвещава на Роберт Шуман, за да му върне жеста – много години преди това немският композитор посвещава на Лист своята великолепна Фантазия в до мажор, оп. 17. Премиерата била осъществена на 27 януари 1857 г. в Берлин от Ханс фон Бюлов – един от най-големите пианисти и диригенти на XIX вкакто и любим ученик на Лист. Около сонатата се разгоряла истинска война – Никой не бил в състояние да прозре гениалното новаторство (може би думата “революция” е по-точна) в нея. Известният по онова време консервативен критиік Едуард Ханслик, руският пианист и композитор Антон Рубинщайн, Йоханес Брамс (който дори застнал на едно нейно изпълнение) я критикували безмилостно. Самият Шуман (макар и вече душевно болен) заявил, че в ҫонатата “се правят мили очи на всеки стил и на всеки майстор", а неговата изгора, Клара, била къде-къде по-директна: “Наистина е твърде ужасна. Един от много малко, които посрещнали възторяеңсі сонатата бил Рихард Вагнер. Двамата открай време били свързани от сърдечно приятелство — лично и най-вече музикално. Всъщност, Вагнер е може би най-сродната музикална душа от всички съвременници на Лист. Никак не им пречело и религиозното разделение – Лист бил католик, Вагнер — протестант. Това са може би двамата най-големи музикални революционери на Романтизмат, единият в симфоничната музика и концертната зала, другият -- в музикалната драма и оперния театър. Двамата най-ярки музикални гении, които безкрайно се вызхищавали на Бетовен, но отказали да следват неговите стъпки и да се развиват по ПЪТЯ, посочен от него. По онова време Лист и Вагнер творели Zukunftmusik - музика на бъдещето. Интересно е, че в едно писмо до Лист от 6 декември 1856 г. по принцип доста скъпия на комплименти (но не и към Лист!) Вагнер пише: “Чувствам се напълно презрян като музикант, докато ти, както вече се убедих, си най-великият музикант на всички времена”. По онова време обаче, Лист въобще не предполагал, че само две години по-младият от него Вагнер един ден ще му стане зет! 

::      Ханс фон Болов бил ученик на Лист от 1851 г., шест години по-късно се оженил за дъщеря му Козима, а през 1860 г. на Лист се родила първата внучка - Даниела фон Бюлов. Пет години по-късно Козима родила още една дъщеря, която била наречена Изолда и оттук вече трябва да ви е ясно кой е бил баща й... Рихард Вагнер, разбира се. Трудно е да се определи кога точно започва нейното прелюбодейство, но раждането на незаконното дете води до много сериозно охладняване на отношенията между двамата велики композитори за години напред. През 1868 г, Козима окончателно напуска Бюлов, с когото бракът й никога не е бил истински щастлив и заживява с Вагнер. През 1870 г. двамата се оженват, след като Козима най-накрая получава развод. Лист никога не успява да прости на дъщеря си тези постъпки и до края на живота му техните отношения са източник предимно на огорчения за него. Козима единствена от трите му деца го надживява (Бландин умира през 1862 г.). След смъртта на Вагнер през 1883 г., Тя поема ръководството на елегодния Байройтски фестивал в негова чест и остава на Този пост до 1908 г. Умира през 1930 г. в Байройт, на 92 години и напълно сляпа. 

    А какво става със самият Лист? Ако си спомняте, оставихме го в Рим през 1861 г., току Що напуснал Ваймар и неуспял да се ожени за може би единствената жена, която някога истински е обичал — Каролина. Следващите осем години Лист прекарва главно в Рим и композира все повече религиозна музика. Завършва ораториите си “Легендата за Св. Елизабета” (Die Legende von der heiligen Elisabeth, S. 2) и “Христос” (Christus, S. 3). както и множество по-малки произведения. Лист бил един от малкото композитори на ХІХ в., които се интересували от григориански песнorrения. Той се надявал да създаде един нов вид религиозна музика – ІІО-Директна и по-вълнуваща за обикновения човек, . но си спечелих само ненавистта на църковните авторитети. Повечето от религиозните му творби не са публикувани много години след смъртта му. Днес са напълно забравени. 

    През 1864 г. умира съпругът на Каролина, но никой вече не говори за брак. Макар че Двамата остават близки приятели до края на живота му, през тези години основната Движеща сила за него е религията. Той прекарва доста време в един манастир на Монте Марио, в околностите на Рим, където се отдава на композиране іn alta solitudine (в дълбоко уединение). През 1865 г. дори влиза в ордена на миноритите – тонзура, расо, покои във Ватикана, Спокойствието на манастира, Вила д"Есте или Асизи обаче се редуват с пътешествия, концерти, композиции, триумфи и провали, защото абат Лист все пак е преди всичко Ференц Лист,