225 ГОДИНИ ОТ СМЪРТТА НА ЙОХАНЕС БРАМС

   На днешния ден един велик човек, Йоханес Брамс, е починал. Сравнявайки го със себе си, той е починал доста млад, на 64 години. Можел е да поживее още и да ни остави още творби, но преживяното от него в последната година от живота му го съсипва. През 1896 г. в Дюселдорф най-близката му жена в живота от 1853 г, Клара Шуман, я сполетява инсулт и от тампристига телеграфно съобщение от приятеля му цигулар Жозеф Йоахим, ако желае да я види за последен път жива, да отпътува веднага от Виена с влака. Брамс тръгва, но поради пренапрежението след тази новина сбърква влака при една негова смяна и поради това закъснява за погребението. Вместо да види Клара жива, той вижда удна купчина пъст, под която е неговата не само любима жена, но и творчески събрат и критик през целия му живот. Всяка своя творба Брамс е изпращал първо на Клара за мнение, а клавирните творби и за да бъдат изпълнени от нея. Брамс не може да си прости тази грешка. От преживяното го  постига нещо много страшно. Той се завърща във Виена, но е съвем  разлибен от преди, а и освен това е с твърде жълт цвят на лицето. Обичащите музиката му и приятелите му веднага изпращат най-добрия виенски лекар дяа го прегледа. Резултатът от този преглед е, рак на черния дроб. От същата болест почива и неговия баща, Якоб Брамс. Брамс остава на легло, а скоро не може и да става от него. Иска една дъсчица, на която пише последните си творби – единадесет хорални прелюдии за орган, един чужд за него интрумент, но осъществяващ връзката на вярвящиите в църквата и Бог. Последният хорал е „ Живот, трябва да те напусна!”. Освен тези хорали Брамс пише и четири песни, наречени „Строги напеви”. Текстът им е подбран от Брамс от Библията, изпълняват се от мъжки глас, бас.

      Започнах от последните месеци на живота на Брамс, защото днес е починал на днешния ден. Сега за времето когато е бил малък и за израстването му като един от най-великите композитори.

   Брамс е роден в Северна Германия, в Хамбург. Суровата северна пророда присъства неотменно в музиката му, но също и немският дух. Напомням, че Хитлер настоява финала от неговата Трета клавирна соната да бъде музика на нов немски химн. Брамс е типичмният германец, както ЧМайковски е руснак, при това и евангелски християнин. Майка му, Кристиана, 17 фгодини по-възрастна от съпруга си, е шивачка, но с изключителен интелект и много мъдра в живота. От нея той наследява тези свои качества. Които са чели писмата й до сина й са се убедили в това. Баща му е музикант, най-точмно казано, чалгаджия, който свири на всичмки духови инстументи както на сватби, така и на погребения. Здрав физически, красив, с бодър дух, след завърщване на свирнята той танцува по цели нощи. Брамс наследява от него този здрав дух, но пък на 6 г. той се оказва по-умен от баща си. Баща му иска да прави и него чалгаджия, но Брамс казва, че иска да свири на пиано. Още нищо не разбиращ от музика, той знае какви нъзможности дава пианото и е наясно с целта си в живота.

   Наратко ще се спра на важни моменти от живота на Брамс.

   Той е на 20 години когато отива при сем. Шуман да им представи свои творби, три Сонати за пиано, които още не са довършени. Шуман е въодушевн от музиката му, нарича я истиска и пише пророческа статия, че това е човекът, който ще напише симфониите на своето време. Така и стява.

   В Хамбург като сандално млад, Брамс харесва едно красиво и много музикално момиче, Агате, което има прексасн глас алт. Брамс я нарича виолата, защото този глас е близък до диапазона на виолата и иска да се ожени за нея. Тя му отказва с мотив, че той е човек, който тябва да принадлежи на всички хора, а не само на нея. Умно е било момичето. Брамс не попада а.на друга като нея, както и на подходящ гекст, за да напише опера. На Агате обаче посвещава един струнен секстет с тема AGADDE.

   Не намирайки работа в Хамбург, Брамс се мести във Виена, където се налага много бързо. Виенчани – музикалната общественост там – оценявят таланта му и той става не само най-великият музикант на Виена, но и най-богатият благодарение на една инициатива от онова време - на композиторите да се заплаща за всяко произведение сума от Виенското музикално олщество, от Общината и не си спомням още от кои институции, като композиторите са разделени на категории. Брамс е най-високата категория и за всяко свое произведение той получава към днешния курс по 70000 евро.

   Тези пари са твърде много за Брамс, той изпраща пари на Клара Шуман, която има 7 деца, за да има кой да се грижи за тях, а тя да концертира, на сестра си, която е болна и не може да се труди, на брат си, който не желаеда се труди, а разчита на Брамс, та даже и на втората съпруга на баща си, когато тя остава вдовица. Помага на всички известни във Виена композитори, между които Дворжак и Рихард Щраус, като поема и разходите по издаване на творбите им. Неговият издател Зимрок е имал пълномощно да се грижи за прихдите/разходите на Брамс. Идателят попада обаче на пирамида и губи всичките пари, които има Брамс, който пък изобщо не знае какво има. Накрая Зимрпок си признава, но Брамс само се засмял и казал:

-       Не бой се, написал съм ново произведения скоро ще бъдем

богати пак

Да се спра и на произведенията на Брамс. Той е

Любмият ми композитор и съм слушар и познавам почти всички негови. Ще опиша само най-популярните:

  За пиано той пише три сонати, наколко вариационни цикъла, най-значителният от които е пиесата му оп. 24 Вариации по тема на Хендел със заключителна фуга. Написал е още Етюди за пиано, известните Пиеси оп. 76, Рапсодиите оп. 79. В последните си клаврини пиеси Опуди 116, 117, 118  и 119 той поставя нози изисквания към клавира – той вече наподобява орган, оркестър, струнна или духоваа група и много сложна полифония.

   Брамс е много велик в камерната музика. Той пише три Триа за цигулка, пиано и виолночело, три квартета с виола, която допълва триата и едип знаменит Квинтет за пиано и струнен квартет. В последине си години Брамс пише кларинететен квинтет по подобие на Моцартовия.

   Брамс оставя ти прекрасни сонати за цигулка и пиано, две за чело и пиано, две за кларинет и пиано, трио за пиано, кларинет и чело.

   Прекрасни и много сериозни са трите струнни квартета на Брамс.

   Брамс пише 4 симфонии, много по-сложни от тези на Бетховен. Пише и две оркестрови увертюри, акедемична и трагична.

   Концертите на Брамс с оркестър са световно известни и се изпълняват по всичмки сцена на света. Това са два концерта за пиано, един за цигулка, един двоен кончерт за цигулка и виолончело пак по подобие на Моцартовата симфония-кончертанте.

   Вокалното творчество на Брамс е огромно, доста по-голямо от това на Шуберт.

  Най-великото произведение на Брамс обаче остава неговият Немски реквием. Той замисля да го напише след смъртта на майка му, като посвещение на нея. Брамс ползва за текста цитати от Стария завет, които подбира сам. Макар произведението му да се нарича Реквием, то е нещо съвсем различно от канонични Реквием, който имо определн текст и се пише за починалите. Този реквием е написан за живите, да следват разумно земния си път. По-германско произведение според мен няма!!!

   Прилагам линк с „Дъждовната” соната на Брамс за цигулка и пиано. В нея той по примера на Шуберт включва тема от своя песен в сонатата си.

   Брамс е композитор, който гледа напрпед, но е възприел всички постижения на предците си, започвайки от Бах до духовния си отец, Роберт Шуман. Той живее в романтизма и е романтик, но остава в класически рамки.

   Макар и доста популярен, пътят към музиката на Брамс е труден. Посочавм и пример – финалът на Четвъртата му симфония. Такава сложна музика има само Моцарт във финарла неговата 41-а симфония.

   В блога си има две доста обширни писания за Брамс. Затова сега съм кратък, макар той да е любмият ми композитор.

   Приятно слушане на Дъждовната соната!