Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
01.04.2022 23:09 - 290 ГОДИНИ ОТ РОЖДЕНИЕТО НА ТАТКО ХАЙДН, БАЩАТА НА КЛАСИЦИЗМА В МУЗИКАТА
Автор: planinitenabulgaria Категория: Музика   
Прочетен: 2679 Коментари: 1 Гласове:
7


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
                                                                     Посвещението в края на постинга:

290 ГОДИНИ ОТ РОЖДЕНИЕТО НА ТАТКО ХАЙДН, БАЩАТА НА КЛАСИЦИЗМА В МУЗИКАТА

     Започвам с един епизод от живота на Хайдн, когато той е бил дете на около 7 години. Той е роден в с. Тръстеник, Хърватско, тогава част от Австрийската империя. Той освен изключително музикален е бил и ангелогласен. Пеенето му става извесно на композитора Никола Порпоро, живял в центъра на времето, когато на мода са били певците-кастрати. Най-добрите от тях са ставали оперни певци, цитирам певецън-кастрат Фаринели. Останалите са постъпвали в хорове в.към църквите като част от персонала. Някои от тези нещастници са завършвали живота си със самоубийсгво. По тава време да се изявяват жени на сцената се е считало за неморално, недостойно. Мъже с женски глас и в женско облекло са изпълвявали тези роли. Една историческа тайна остава неразкрита, тази за Хендел, но по изявите му много от въпросите са излишни.

     Изявявящите се на оперната сцена певци-кастрати са били така популярни, че са поръчвали на композиторите да напишат опери специално за тях. След слизане от оперната сцена те са били назначавани ни работа при князете като съветници или дори министри. Влиянието на тези певци върху музикалния живот тогава или музикалната мода като цяло е било мнаго силно. 

   Харесан от Порпора като певец, Хайдн е бил определен за кастриране. Защо точно и как се е стигнало до обстоятелството, да се догони каруцата, возеща момчетата за кастриране и Хайдн да бъде свален от нея и върнат в Тръстеник не е ясно, но сега можем да се размислим върху значението на този факт върху музикалната история. Истината е, че ако Хайдн не бе продължил пътя си на музикант, а бе кастриран и изпратен да пее в някоя църква, днес музиката щеше да бъде съвсем различна.

   Започвайки като певец в църквата Св. Стефан във Виена, където той пее до настъпване на пуберитеа му, Хайдн започва да се обучава и сериозно по музика. Той напредва в обучението си и слез години се превръща в Бог-отец на класицизма. Той създава прекрасна музика, класическа, вечна, в която живот добиват но и трите основни жанра на класицизма – симфонията, струнния квартет и клавирната соната. Неговата музика е пример за Моцарт, възлюбеният му син в музиката, който се мести във Виена заради него. Заради тях по-късно във Виена се усстановява и третият класик, Бетховен. Хайдн и Моцарт са винаги в творческа връзка. Причината е, че Моцарт твърде рано достига вмузиката своя духовен отец, Татко Хайдн, както той го нарича. Хайдн също се е интересувал от Моцарт след поставянето на моцартовата опера „Бастиен и Бастиена” в двореца на Естерхази, където Хайдн е капелмайстор. Годината е 1764, Хайдн е на 32 години, а Моцрат на 8. Хайдн казва за тази опера, че всиките му опери не са хубави колкото тази.

   Светата Тройца в музиката е позната на всички музиканти и на тези които обичат музиката. Пътят към Хайдн обаче е най-труден. Бетховен е човек, който пише музиката си за човеците. При първия допир с еговото творчество той докосва фатално сърцата им - музиката му ги завладява бързо, намира място в сърцата им и остава там. Музиката на късния Бетховен обаче остава непозната и неразбирана дори от музикантите. Това започва още от годините, когато той я създава, но и там се намира решение – недооценяван във Виена, Бетховен е боготворен във Франция.

  При Моцарт е по-различно . В накаква степен, според музикалните си дарования музикантите и обичащите музиката, откривайки себе си в нея, осъзнават величието й и тя започва да заема все по-значимо място в живота им.

   При Хайдн трудностите са още повече. Първо, той се счита за композинор в сянката на Моцарт, което не е варно – Хайд е неговият духовен отец. Единствено в операта Моцарт е недостижим и те двамата не са се поучавали от достиженията си в този жанр. Още от 8 годишна възраст на Моцарт, Хайдн го счита за недостижим. В класическите жанрове пък се предпочитат симфониите на Бетховен, клаврните му сонати, които се поставят над тези на Моцарт и на Хайдн. Това може да го твърди млад човек, с недостатъчни познания в музиката. Така е, защото пътят към Хайдн е открит само след запознаване на музиканите – подчертавам, музикантите – с творчеството на Бетховен, след това на Моцарт и чак тогава с това на Хайдн. Само изминалият този път човек би могъл да осъзнае велицието на Татко Хайд, както го нарича Моцарт до последната им среща ррез 1990 г..

   За симфониите на Хайдн съм писал в блога си. Напочням, че те са 104. От тези симфонии се учи Моцарт, който написва своите последни с номера 36, 38, 39, 40 и 41. Последните три не са изпълнявани докато Моцарт е жив, но Хайдн не възможно да не ги е познавал. Разглеждайки партиттурите им, те за него са звучаща музика. До този момент той е написал 92 симфонии. Поседните 12 обаче, написани в Лондон са Хайдн-Моцартови симфонии. Хайдн е бил упрекван за тази прилика, но той е отговорил приблизително така:

-       От кого друг, ако не от Моцарт да се уча при писането

на Лондонските ми симфонии?

Същото важи и за клавирните сотани. Хайдн има 53 такива

творби, но тези след смъртта на Моцарт са най-значими. Докато Моцарт е жив, Хайдн казва, че Моцарт по-добре от него познава клавира. Акофне бяха сонатите на Хайдн и Моцарт, със сигурност нямаше да има Хамерклавира на Бетховен и неговите три опуса 109, 110 и 111.

   При струнните квартети достиженията на Хайдн и на Моцарт се следят от тях и те следват в творбите си възходяща линия, въздействайки един на друг. Бетховен също следва техните достижения, създавайки Квартетите „Разумовски”, този на Арфите, Сериози и последните 6, малко преди животът му да приключи. Щастлив е този, който разбира тази свръпсложна музика.

   Преди да се спра на квартетите на Хайдн ще отбележа годините на раждането и на смъртта на тримата класици, важно е:

   Хайдн – 1732-1809 г,  Моцарт – 1756-1791 г, Бетховен – 1770-1827 г.

    Хайдн започва твърде рано да пише квартети. Тези негови творби не са запазени всимките, а партитури на творби от зрелия му период изгарят при два пожара в двореца на княз Естерхази. Един музиковед, по пъдобие на Кьохел за Моцарт, Хобоко, се стреми да подреди произведенията на Хайдн, но това се оказва много трудна задача, защото Хайдн е вече доста възрастен - някои от произведенията му са изгубени, за други той не може да си спомни. Квартетите си Хайдн  ише по групи, предимно по 6, започвайки от най-ранната си възраст. Така постъпва и Брамс, но достигнал зрелостта унижощава партитурите им, защото счита творбите си за слаби и се ориентира отново към този жанр към средата на жизнения си път, оставяйки три прекрасни квартета. Това е така, защото струнният квартете най-трудната за композиране творба, най трудната за изпълнение и разбиране.

   Да се упознаят квартетиета на Хайдн са необходими години, те са 83. Аз ги слушам от десетки години, много малко от тях не познавам. Това е богатство, достъпно само за изключително ограничен кръг слушатели, истинските познавачи на музиката му и на тази база ценители на творбите на Хайдн. А Хайдн мисли квартетно, за доказателство посочвам ораторията му „Последните 7 думи на Христос на кръста”, която той преработва за струнен квартет. Само най-великите композитори пишат струнни квартети и то когато се чувстват във върхова форма, а Хайдн ги пише през целия си живот. Неговият изследовател Хобоко ги подрежда по опуси, което е приблизително така. Ще поместя тези опуси, защото ако някой иска да се дзапознае с квартетие на Хайд, това ще му помогне. Те са следните: Опус 1, 2, 3, 9, 17, 20, 33, 42, 50, 54, 55, 62, 64, 71, 74, 76, 77 и 101. В доста от тези опуси има по 6 квартета, в други по-малко, последният е недовършен. Опусите, които бележат край на един период от достиженията му и започване на нов са оп. 33, т.н. Руски квартети, оп. 50 – Пруските квартети и оп. 76 – най-висщето достижение на Хайдн в този жанр.

   След публикуването на Руските квартети оп. 33 на Хайдн,  написани в чест на някакъв руски посланик, Моцарт, поизоставил този жанр, пише 6 квартета, които посвещава на Хайдн. С тях той надминава учителят си, но и Хадн отговаря достолепно. Отговорът идва с неговите 6 Пруски квартета оп 50, пак писани в чест този път на пруски посланик. Те са вдъхновени от Моцартовите, посветени на него. Велико нещо са тези квартети, обичащите Хайдн трябва да ги познават.

  Върхът в този жанр Хайдн достига в края на живота си, когато пише 6-те квартета оп. 76. Някои от тях имат име, напр. Вторият, наречен Квартетът на квинтите. Третия е наречен Императорски, защото е писан за императора.  Неговата бавна част до днес остава музиката на химна на Германия. Колкото вариации има в тази част, толкова са и куплетите в химна на Германия, който остава до днес.

   Четвъртият квартет е наречен – не от Хайдн – Изгревът. Първата маст от него рисува с музика изгревът на слънцето така, както Бетховен прави това в бавната част на клавирната си соната Валдщайн, наречена от руснаците Аврора.

   Всеки отхфтези квартети е много велик. Първият с полифонията си, вторият с квинтите наподобява моцартовият квартет в ре минор, третият е с химна на Германия, четвъртият с изгряването на слънцето, петият със съвършенсството си, шестият – с оркестровата си звучност.

   Често когато се изпълнява квартет от Хайдн се изписва и някакъв негов, да го нарека прякор – Жаешки, На славея, На слънцето, На птичките и още много други. Тези наименования неса дадени от Хайдн, а от слушателите и изпълнителите на тези квартети.

   Аз съм много голям любител на музиката на Хайдн и слушам музиката му професионално, както музикантите. На първо място  интересите ми към вузиката на Хайдн са струнните му квартети, но с голям интерес слушам също така симфониите му, кларвите му сонати, двете му оратори Сътворението на света и Годишните времена - върхът на неговото творчество. Голям интерпретатор на музиката на Хайдн е Бърнстейн, който представя много от неговите творби, вклюмително и ораториите му. Бърнсейн бе един от най-големите диригенти на века и музиковед. Почитател на музиката Хайдн е и Брамс, който е имал събраните му съчинения и се е учи от Хайдн. На тема от една негова Кантата Брамс пише Симфонимните си вариации, след които се убеждава, че вече мвоже даннапише симфония. От любителите музиканти аз също много обичам музиката му и се разхождам по нея десетки години така, както по Балкана.

   Поучителен е и животът на Хайдн – той не се различава от този, който водят светците, само където не е канонизиран. Ще потърся пръоизведение на Хайдн с неговия портрет, който ми е любим.  
   Прилагам линкове с квартета на Хайдн, музиката на който е взета за химн на Германия, любимия квартет "Изгревът", този в ре минор, където само специалист можеэ да каже от Моцарт ли е или от Хайдн и четвъртия е квартетът "Жабешкият хор" заради портрета на Хайдн. Приятно слушане!

 

   Извън темата:

   Този постинг посвещавам на родителите на децата в Украина, убити от мирните суперракети на Путин и от свръхмощните му вакумни  бомби. Ако един човек бъде докоснат от музиката на Хайдн напр, то вероятността да бъде той убиец или да подкрепя убийци, каквито имаме  в страната ни,  е минимална. Земята скоро ще се отърси от от това зло, изкуството ще остане.

   Убитите с мирните ракети на Путин украински деца обаче няма да се върнат...













Гласувай:
7



1. planinitenabulgaria - Постингът ми е за културните хора, които явно намаляват или им е нудобно да
02.04.2022 15:22
откликват на постиги, предназначени за тях. Защото времената сега са други - не Светата Тройца класици днес са тези, които с творчеството си вдъхновяват хората към добри дела, а представитерите на трифоноворадев/ск/ата простащина. Те с примера си повличат към дъното младите хора, които още не могат да различават доброто от злото. Тези млади хора порастнаха и вече управляват страната.
Не струнен квартет на Хайдн е подходящ поздрав към тях, а едно съвременно произведение на зрелия композитор и млад политик Слави Трифонов, офицер за специални поръчки на Радев, върви за поздрав към тях. Избрах за тях гениалната му песен
"Нещо в ръка, ръка в нещо,
нещо в уста, уста в нещо".
Текстът й бе леко променен за да се вдигне модерацията й в нета.
https://www.youtube/watch?v=RadRCSMab3E
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: planinitenabulgaria
Категория: Туризъм
Прочетен: 12184355
Постинги: 4544
Коментари: 10754
Гласове: 18319
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031