СИМФОНИИТЕ НА БРАМС – ПРОДЪЛЖЕНИЕ НА СИМФОНИЗМА НА НЕГОВИЯ ДУХОВЕН ОТЕЦ, ШУМАН

    Музиката на Шуман – НАЙ-ОБАЯТЕЛНАТА ЛИЧНОСТ В ИСТОРИЯТА НА МУЗИКАТА !!! – трайно присъства в музикалния живот по света. Той е сложна личност, защото не е само композитор, а естет и пророк за бъдещето на музиката. Поради това пътят към него е възможен за музикантите и образованите любители музиканти. Понесен на неговия Дух, след „приземяването”, което при Моцарт наричам спускане на завесата, започва да ти липсва досегът с Шуман и се стремиш да се доближиш до него отново и отново.

   Шуман е не само композитор. Той е станал такъв не по своя воля. Желанието му е било да стане пианист, но е осакатил средния пръст на дясната си ръка. Огромната му творческа енергия намира ново поле за изява - той става композитор, но е и поет, и музикален писател и общественик със свое музикално списание, в което се появяват пророческите му изказвания за почти всички творци от неговото време, за      , особено по-младите, на които той предвижда пътят им в изкуството.

   Негова съпруга след съдебна битка с баща й, която водят двамата, става Клара Шуман. Тя е артистка, певица, композитор, диригент, виолончелистка, пианистка, недостижима като интелект и най-добрата пианистка на Европа през един доста дълъг период от време, продължил около 60 години.Тя умира 40 години след Шуман. Заради тези свои качестгва Клара Шуман свързва живота си с двамата най-велики музиканти на ХІХ век, Шуман, в първата половина на века и Брамс – във втората половина на века.

  Шуман пише и симфонии, всяка от тях част от неговия микрокосмос. В първата, наречена „Пролетна” звучи красотата на природата подобно на музиката в симфониите на Хайдн. Но като характер сега музиката е доста раздлична от тази на Татко Хайдн, защото романтиците, към които принадлежи Шуман вече ползват други композиционни методи, залагайки на хармонията. Симфонията е едно прекрасно произведение, вдъхновено от красивата природа през пролетта.

   Втората симфония на Шуман е съвсем различна от нея.  Винаги отдаденият до последни сили на изкуството Шуман се е напрягал, работил, мислел и това го е довело до тежки последствия - той започва да полудява. Бетховен поради същата причина, от напрягане на слуха си, оглушава. Шуман започва да чува силно и без прекъсване тон ла в пета октава, боли го главата. Почивка и откъсване от работата му е необходима, но при него това не може да се случи. За кратко време се откъсва от работата си като композитор, но не и от мислите си. В този период, който Шуман нарича борба с разрушителните сили на болестта, той пише Втората си симфония. Тя е също много велика, но в бавната й  част е така силно емоционално напрегната, особено когато езобразява раздвоението на Душата и мисрлите си чрез формата фуга, че когато слушам тази симфония тя дълго не може са отзвучи в мен.

   Третата симфония Шуман сам нарича „Рейнска”. Тя е петчастна, също прекрасна, в героичната тоналност ми бемол мажор. Други чувства са го владеели Шуман когато е писал тази симфония, Духът му е бил свободен от борбата с разрушаващата Духа му сила.

   Най-голямото достижение на Шуман в този жанр е неговата Четвърта симфония, написана в трагичната тоналност ре минор. Той я преработва по време на един светъл период от живота си , не подтискан от болестта в последните му години, след който полудява съвсем и отчаян напуска болницата в Ендених за да се удави в  р. Рейн. За съжаление не съм намерил и чул до сега първата редакция на тази симфония.

    Симфонията започва с бавно въведение както симфониите на Хайдн. Във втората част, Романца, той ползва за провеждане на една божествено красиво тема соло цигулка. Следва забележителното му Скерцо, може ли най-известната част от симфоничните творби на Шуман. Фугиран финал с хорали завършва това велико ппроизведение. Шуман е така силен в клавира, както Моцарт в операта и поради това всяко произведение на Моцарт напомня за опера, а всяко произведение на Шуман – за клавира. За пример посочвам Четвъртата част на симфонията.

  При издаването на събраните съчинения на Шуман след смъртта му от Клара Шуман, Брамс изказва мнение, че първата редакция на симфонята е по-добра от втората, заради което Клара Шуман го подозира в нечисти намерения. Години минават, за да се разбере, че не е било така и те отново затоплят отношенията си.

   Последовател на Шуман не само в симфоонията е Брамс.  Шуман се явява духовен отец на Брамс. Брамс напомня в творчеството си за Бетховен, за Шуберт и за Шуман. Първият му клавирен концерт е вдъхновен от Деветата симфонияа на Бетховен, първият му струнен квартат е вдъхновен най-вече от творбите на Шуберт, а знаменитият му Клавирен квартет е вдъхновен от едноименната творба на Шуман.  Първта симфония на Брамс, драматична, много напобня за Четвъртата на Шуман. Тя е наричана и Десата на Бетховен, но  в случая ще изтъкна някои прилики с прекрасната Четвърта симфоня на Шуман. Има места от симфониите на Брамс, които много напомнят за тези на Шуман. В Първата си симфония Брамс ползва също солираща цигулка в бавната й част, нещо вълшебно, във финала има много полифония и хорали. Разбира се, Първата симфония напомня и доста на Третата на Бетховен в кодата и финала.

   Втората симфония на Брамс е отражение на природната красота, когато Брамс отива на почивка след като завършва Първата си симфония. По време на тази своя почивка за около два месеца Брамс пише цяла симфония, докато Първата пише в продълржение на 15 години. Тази симфония е донякъде пасторална както Шестата на Бетховен.

   Следващата симфония на Брамс е героична. Таково съвършенство, такъв замисъл от първия до последния такт, таково проезведение се среща много рядко. Такава мощ в симфонично произведение са написали не много други композитори. В последния такт на симфонията прозвучава встъплението й от Първата част.

   Четвъртата имфония на Брамс, трагична, е последната от тези негови поизведения. Сложността й е равна на тази от Симфонията „Юпитер” на Моцарт.  Във финала има тема от осем тона, разработена във формата Пасакалия. Такава сложна пасакалия има само още една, тази на Бах за орган в до минор.

   В творческия си период в края на живота си, когато Шуман не е подтиснат от разрушителните сили на болестта,той почти едновременно с Четвъртата си симфония пише още едно велико поизведения, Увертюрата „Мнфред”. Ще приложа и нея в линк.

   Обичащите музиката са длъжни да познават тези 8 симфонии, които цитирах. Човек прохожда в вузиката запознавайки се първо с големите произведения, напр. симфониите, после, упознал тази форма се дапознава с по-малките форми на камерната музика. Но макар и вещ по камерната музика, всеки обичащ музиката човек при докосване до тези девет приозведеная, които цитирах, те обръщат душата му до дъно. След досегът с едно от този произведение, светът става по-хубав.

   Приятно слушане!